2. Мъж, който одумва, уговаря годеж; годе-жар, сват, сгледник. Мари моме, малка моме,/не крий очи зад майка си,/ зад майка си, зад баща си:/ ние не сме огледници,/ оглед-ници, одумници,/ ние сме си добри госте,/ добри госте коледаре. Нар. пес., СбАИ, 26.
ОДУМНИЦА ж. Диал. 1. Жена, която одумва някого или нещо; одумвачка, клю-карка, злословница, сплетница, клеветница. Ооумниците го приеха жедно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 89. Кира е знахарка и опитна съветничка, но заедно с това неизтощима клюкарка и одумница. Лит. XI кл, 58. Най-старата мома не е такваз / одумница и сплетница, като / жрец Аполонов. К. Христов, А 1944, 293.
2. Жена, която одумва, уговаря годеж; годе-жарка, сватовница, сгледница (Н. Геров, РБЯ).
ОДУМНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Клюкарски, клеветнически.
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ОДУМНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Клеветничество, клюкарство, злословие.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ОДУМЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Злоезичен, злонамерен. Не само външното очертание на героинята [в „Свекърва“] бе задача и проблем на Будевска. С гласовите си данни и жестова техника лесно бе за актрисата да даде свадливата одумчива жена. Ст. Грудев, АБ, 76.
ОДУНДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Дървар. Подир ден-два викнаха мя и „защо да четеш ти хатихумаюма на одун-джии и фурунджии? Той за тях ли е направен да го знаят?“ и., затвориха ма при убийците. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 66. Пропея ми сиви петел, / сиви петел Цари-града: / цариградци — аспралии, /.. / ихти-манци— одунджии. Нар. пес., СбНУ XLIII, 557.
— От тур. oduncu 'дървар'.
ОДУНЕТРЕ нареч. Диал. Отвътре, из-вътре. Живакът успял да свърши работата и я „ударил одунетре“. Нар. прик., СбНУ XXXII, 155.
ОДУТ м. Остар. и диал. Отвод, отводка. А като са случи да изсъхне някоя си лоза, тогава привождат пръчка от ближная най-добра лоза,., и заравят я надлъж две педи в земя,.. На втора же година я отрязват от матка й и остава си особен корен и лоза. То са казва одут или водут. Г. С. Раковски, П I, 73.
ОДУХАМ. Вж. одухвам.
ОДУХВАМ, -аш, несв.\ одухам, -аш, св. Разг. 1. Прех. Премахвам с духане прах, пепел и под. от някаква повърхност; издухвам. Като откъсна един клас, той го стри в едрите си длани и като одуха плявата и оси-ла, започна да натиска зърната едно по едно. РД, 1950, бр. 178, 2. Потънала в прах и паяжина, там [зад шкафа] стоеше изправена някаква малка пушка. Пенко я измъкна с разтреперана ръка и я одуха от прахта. П. Здравков, НД, 202. Трябва ли да напише нещо на черната дъска, привежда се малко напред,.. Като свърши писането, ще си одуха пръстите от тебешира. Т. Влайков, СбЦГМГ, 82. Гоци премести масата сред бараката, вдигна стола, одуха го и седна. Кл. Цачев, В, 15.
2. Непрех. Прен. Махам се отнякъде, избягвам бързо; изчезвам, духвам. — Ами помните ли как заптиетата одухаха към Орха-нието, когато светнаха нашите работи? М. Кънчев, В, 291. — Селяндурите са оду-хали нощес при жените си. Видяха я те накъде отива. Ем. Станев, ИК I и II, 138. одухвам се, одухам се страд.
ОДУХВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от одухвам и от одухвам се; издухване. Беше се [Радка] улисала в разтъркване-то на един клас и в одухването на осила. Ил. Волен, МДС, 39.
ОДУХОТВОРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от одухотворя и от одухотворя се като прил. 1. Който е изпълнен с живот, на който е вдъхнат живот; жив. Той и оттогава щеше да се счита, че е заживял във Варна и щеше да намери Варна одухотворена. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 08. Всеки един кът е добил в очертанията си нещо ново, изразително и одухотворено. Като че тая мъртва природа крие вече свое съзнание, изпълнено с виденията на страшната драма и пустинното безмълвие наоколо е тихата меланхолия на спомените. И. Йовков, Разк. III, 164.
2. За лице, очи и др. — който изразява богат духовен живот; възвишен, благороден. Не за пръв път виждах това одухотворено, изразително лице с тези умни очи, в които прозираше нескрито дръзко присмехулст-во. Г1. Бобев, К, 70. В лицето на това момиче имаше нещо одухотворено и красиво, което измъчваше, което се отпечатваше в съзнанието завинаги и оставяше след себе си тъга, копнеж и усещане за непостижи-мост. Д. Димов, Т, 119. У този сериозен, хубаво облечен млад мъж наистина имаше нещо много привлекателно. Дали това беше мекият и спокоен блясък на сивогълъбови-те му очи или одухотворените черти на мъжествено хубавото му лице, Росинка в този момент не можеше да каже. Д. Ангелов, ЖС, 177. Тънък, висок, малко приведен, постоянно с книжка под мишница, с одухотворена физиономия, ентусиазиран от поезия, от изкуство, от всичко хубаво, благородно и прогресивно, той [Николай Хрелков] с пламенно негодувание реагираше на всяка неправда. ОФ, 1950, бр. 1854,4.
