ОДУМВАНЕ 390 ОДУМНИК
нат за венчаване. Ив. Хаджийски, БДНН II, 132.
ОДУМВАМ СЕ несв., одумам се св., непрех.
1. Разг. Говоря със заобикалки, с недомлъвки за нещо, което желая да стане или за което искам да науча; правя намек за свое желание или искане. Агрономът постоя малко; па се одума, че заедно с бившия председател имал работа към стопанския двор. Б. Обретенов, С, 38. Кръстинка захващаше да са одумва и да закача брата си, като му думаше: — Сичките момци ходят, Милчо, на седянка, ами ти защо не ходиш? Ил. Блъсков, ЗК, 168. Хубаво смятайте какво ще искате, че сетне да не са вече одумвате. Китка, 1887, кн. 15, 9. Върти се около мене, прави, струва, одумва се да му дам пари.
2. Разг. Посочвам, изтъквам нещо като предлог, причина да не извърша нещо, прикривам истинската причина за някое действие; оправдавам се, извинявам се, защитавам се. Не викна ти песен по воля, Милкано. Мъж ти те караше, а ти се одумваше изпървом — страх те е в тези гори царува Страхил, ще ти познае гласа. П. Тодоров, Събр. пр II, 208. Докато смъкваха от тавана чувалите, пълни с неоманганен памук, докато ги товареха на шейната, полевъдът Дивечки непрекъснато се одумваше: — Вие недейте забелязва на жената. Б. Обретенов, С, 46. А момците го закачат:.. Присмиват се. Йонко се черви,., а клета Йонкова майка — лед й на сърце. Че какви други по-малки се одумват, а той нй, мълчи! Ц. Церковски, Съч. III, 67-68.
3. Остар. и диал. Обсъждам, коментирам. Черню си излежа затвора и излезе някак надут и сърдит, на цял свят сърдит. Той не се одумваше каква работа да залови, нито се допитваше до еснафа си, наопаки, сякаш отбягваше познати и се губеше само по подновеното божем лозе, от което нямаше как да очаква облага. А. Страшимиров, А, 141. Одумва се като обран грък на купа. П. Р. Славейков, БП II, 7. И събират се сиромаси по механи, по мегдани — одумват се. Едни на цар хвърлят махана, други на министри. Ц. Церковски, Съч. III, 252.
ОДУМВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от одумвам и от одумвам се. Той потръпваше при самата мисъл да види къщата си всегда изоставена от Любица, да се види изоставен от жена си, изложен на хорските клюки и зложелателни одумвания на злорадството човешко. Ив. Вазов, Н, 43. Въпреки одумванията и присмехите, българските ученици по примера на цариградчанче-тата се държаха прилично, учеха се прили-чно, правеха добро впечатление. Цв. МЗ, 227. От две недели вкъщи у бабини Лалки-ни ставаше одумване — тихо, със забикал-ки — за сватбата на Монка, последния засега бабин Лалкин ерген. А. Страшимиров, А, 46. Мнозина едно само желание да ся покажат умни вовлича в присмиване и одумване. С. Радулов, НД (превод), 97.
ОДУМВАЧ м. Рядко. Човек, който одумва някого или нещо; злословник, клю-кар, клеветник, сплетник.
ОДУМВАЧКА ж. Рядко. Жена, която одумва някого или нещо; злословница, клю-карка, клеветница, сплетница. В тия гостни стаи е винаги студено и мрачно. Някаква вечна есен стои заключена между стените им,.., посипва с прах стъклата на олющените златни рамки, откъдето гледат вторачено и страшно портретите на стари жени с тънки свити устни на одумвачки или образите на отдавна живели ханджии с броеници в ръце. Св. Минков, БФ, 32.
ОДУМКИ мн., ед. (диал.) одумка. ж.
1. Разг. Думи, обикн. лоши, казани по адрес на някого или нещо; злословия, приказки, клюки, клевети, одумвания, подмятания. В мълвата и одумките, които се разнасяха из целия град, имаше и жесток присмех. Д. Талев, ЖС, 65. Разбира се, подире й жените почват своите одумки за грлямата й гордост и недостъпност. И. Йовков, ПК, 48. Пият ли с началство, всеки гледа да уреди покрай пиенето някакъв личен въпрос, излезе ли начцлството, почват одумки по негов адрес. Й. Попов, Ст, 1978, бр.667, 1. — Учил [Цончо], ама недоучил — викаха всички.. Й смях! Че докача, кого докача тоя смях, Станка най-много. Не понесе тя горчивите хорски одумки, пък заряза Цонча. Заряза, но тъй, с мъка. Е, лесно ли е. Ц. Церковски, Съч. III, 259-260. // Клетви, хули, укори, упреци. Кирков имаше слабостта да се отнася критично към всяка отрицателна страна на живота и често в одумките си достигаше до жестокост. Д. Немиров, Д №9, 51.
2. Разг. Думи, с които по заобиколен начин, не направо, се иска нещо; намеци, одумвания. Смях и неодобрение извиква натрапни-чавото поведение и нахалството на бай Ганьо у Иречека, одумките му да остане да пренощува, да се нахрани. Христом. VII кл, 143.
3. Остар. и диал. Уговаряне, уговорка. Да направиш селянина кооператор не трябва сега голяма одумка, но трябва да го убедиш, че като стане кооператор, той ще е нещо повече от частника, че не губи имота си, а става по-богат. ОФ, 1950, бр. 1731, 3. Без много преговори и одумки, размениха им [на Нейко и Керана] китки с пришити пари. П. Росен, ВПИ1, 158.
ОДУМНИК, мн. -ци, м. Диал .1. Мъж, който одумва някого или нещо; одумвач, злословник, клюкар, клеветник, сплетник. Не бегаят [двамата братя], че немаят,/ на бегаят от комшии,/ от комшии прислуш-ници,/ прислушници одумници,/ карезчии за-видници. Нар. пес., СбЙУ II, 3.
