Page:RBE Tom11.djvu/389

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОДРЪНКВАМ СЕ 389 ОДУМВАМ

ОДРЪНКВАМ СЕ1, -аш се, несв., не-прех. Диал. Споря, карам се с някого; дрънкам се, разправям се. И като видеше кооператорите да се одрънкват за рента и трудодни, той нахмурваше вежди. Ст. Даскалов, СД, 509.

ОДРЪНКВАМ СЕ2, -аш се, несв., неп-рех. Разг. Изхарчвам всичките си пари. Дъщеря ми се ожени, правихме сватба и яко се одрънкахме.

ОДРЪНКВАНЕ1, ср. Диал. Отгл. същ. от одрънквам и от одрънквам се.

ОДРЪНКВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от одрънквам се1; кавга, разправия, скарване.

ОДРЪНКВАНЕ3 ср. Разг. Отгл. същ. от одрънквам се2; охарчване. Е, то по сватбата да беше само одрънкването, ами и колко нерви бяха.

ОДРЪСТВАМ, -аш, несв.; одръстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Дръстя изцяло, докрай, напълно.

2. Прен. Изяждам, излапвам всичко докрай, изцяло. Ако седнем двама да си ядеме, / все не може, уж болнава и дреме, / пък доде са аз наканя, прекръстя, / по софрата синка гозба одръстя. П. Р. Славейков, П, 77. оръствам се, одръстя се страд. След като се понаперат [дрехите] малко в тази [сапунената] вода и после ще се одръстят в друга чиста студена или топла вода и ще се прострат. Н, 1895, бр. 15, 120.

ОДРЪСТЯ. Вж. одръствам и одръстям.

ОДРЪСТЯМ, -яш, несв.; одръстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Одръствам.

ОДРЯМАМ, -аш, несв.; одрёмя, -еш, мин. св. одрямах и одрёмах, св., прех. В съ-чет. дрямка одрямала. Нар.-поет. Наляга ме дрямка, доспива ми се, приспива ми се, унася ме. Излезна Юда из Дунав, / та си млад Стоян изюди./ Върла го дрямка одря-ма, / та легна Стоян, та заспа, / та му е стадо бегало. Н. Геров, РБЯ Ш, 339. Седи Груйо на Стара планина,/ три дни седи та каравул чува,/ ночем го е дрямка одрямала.

Н. Геров, РБЯ III, 339.

ОДРЯМАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от одрямам като прил. Рядко. Който е изпълнен с тишина, спокойствие, неподвижност; задрямал, притихнал. Не при-пираше да погне разбойниците. Погледне ли уж одряманото село, откъдето пак щеше да се запушка щом го приближи,.. — спираше му дъхът. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 464.

ОДРЯМАНО нареч. Рядко. Дремейки, унесено. Ами, я ми кажи, за коя мома искаш да те оженя? А! Кажи ми само на мене... ми кажи — и той приближаваше ухо до внука си и дълго [дядо Еленко] чакаше одрямано да чуе нещо. Ил. Волен, МДС, 85.

ОДУМАМ. Вж. о д у м в а м.

ОДУМВАМ, -аш, несв.; одумам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Разг. 1. Говоря (обикн. лоши неща) за някого в негово отсъствие; злословя, клеветя, хуля. Братята заговориха, че князът е обрекъл душата си на дявола,.. Тогава старият болярин присви вежди, очите му замятаха ядни стрели и рече: — От безделие сте седнали, отци, да одумвате Боян, но високо е той от вашите хули. М. Смилова, ДСВ, 11-12.

— Чакай да се нахранят, да си пийнат, да си поспят в щаба. Те не бързат. — Мълчи, Иване, стига си одумвал! Д. Габе, МГ, 171. Никога не охулваше и не одумваше никого. Обноската й бе като душата й проста и твърда. Ступ., 1875, бр. 5, 39. Не ся сбирай с хора, които пред тебе одумват други хора, защото знай, че и тебе пред други щат одумват. А. Начев, ПЖЧ (превод), 17.

2. Често обсъждам нещо, което преценявам като лошо; укорявам, коря, хуля. Новото училище ще строим на нейна ливада. Дават й по-хубаво място, но тя все за нещо трябва да одумва. Не го харесва. Л. Александрова, ИЕЩ, 321. Момчетата му се изредиха при него и му разказаха какво се говори, как селяните одумват случката, кого смятат за прав, кого — крив. Й. Йовков, ПГ, 124. Истина, някои жени подир тия случки за много време друга работа че-де си немаха, ами сё нейните патила одумваха и предум-ваха. Т. Влайков, Съч. II, 36.

3. Остар. и диал. Уговарям с някого нещо.

— У Хаджи Донкови ли? —.. За там бил одумал той. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 133. Господин Стянче Груеолу от Казанлък беше завчера тук и мя вика, та одумахме да прати момчето си да ся учи у нас и да седи при нас. АНГI, 384. Бре синко, майка, и туй ли съм имала да чувам и виждам на стари години! Аз от две години насам, тук от село мома да ти одумвам, биля и реч съм дала, а пък ти сега да ми показваш мома незнайна! Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 35.

— Аз със исвоите си хора ще отида в Пи-тещ.. — Иордаки го одумвал, молил го, за да не ходи. Ст. Ботьов, К (превод), 181. —Додоя, Стоян, додоя / и за сватба оду-мая. Нар. пес., СбНУ VI, 31. • Нар.-поет. дума одумам. — Ой леле те, Петре мла-дожена, / току ли сме вера уверили, / току ли сме дума одумали / да утакмиш косемско девойче! Нар. пес., СбНУ XLV, 60. одумвам се, одумам се страд, и взаим. Жените се одумваха до месечина, оглушавани от изгладнелите си деца. А. Страшимиров, А, 133. Ходеше си [баба Рада] из двора и час по час ся одумваше с добитъците, ту хокаше кравата, че отворила вратата на агнетата, ту кълнеше кучетата. Ил. Блъсков, ИС, 10. Между състоятелните овчарски семейства често е имало случаи да се одума (уговори! годеж между малолетни деца, даже ученици, а сватбата — когато порас

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл