ОДРУС 388 ОДРЪНКВАМ
им струпам колкото по-скоро една колибка, покрита с върхари, в която им приготвих две одровини от сламени снопове и дадох им нещо за завивка. П. Р. Славейков, РО (превод), 132.
ОДРУС ж. Само в съчет. ставам на од-
рус. Диал. Ставам, голям, пораствам; въз-мъжавам. Куту му изляла годината и той бил станал вече на одрус, турчинът му рекъл: „Марко, ти стана много време ми пасеш конето, ама ти не си за хергеледжия“. СбНУ X, 153.
ОДРУСАМ. Вж. одрусвам.
ОДРУСВАМ, -аш, несв.; одрусам, -аш, св., прех. 1. Разтърсвам, друсам, тръскам обикн. клоните на овощно дърво, за да паднат плодовете му; одрусквам, отръсквам, из-тръсквам. Одрусахме сливата за ракия. А Одрусай ореха да го приберем.
2. Прен. Разг. Глобявам някого. — Хванеш ли го без билет, здравата ще го одрусаш, но учтиво! Натресваш му глобата или ако се дърпа, акт, но без да унижаваш в него човека! Ч. Шинов, БС, 43. Могат да ми съставят акт за ползуване на расов кон извън прякото му предназначение. Ще ме одрусат най-малко десет лева. И. Попов, ИЖП, 46. // Накарвам някого да плати прекалено висока цена за стока, услуга и под. По-рано за тоя път плащах пет лева, а сега таксиметр аджията ме одруса тридесет лева.
3. Прен. Разг. Наказвам строго някого, като му налагам прекалено голяма присъда. — Море, аз да бех съдия — три годинки ли, трийсет щях да я одрусам [Нелчинова]/ На богородица ще ми се прави! А. Мандаджиев, ЧЛНП, 26-27. одрусвам се страд, и възвр. ОДРУСВАМ СЕ несв.; одрусам се св., неп-рех. Разг. Изхарчвам, похарчвам много пари за нещо; охарчвам се. Като купих някои части за колата се одрусах яко.
ОДРУСВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от одрусвам и от одрусам се. — На чай! На чай, другари!... Пешо знаеше какво значи този чай в устата на строителите — критика, одрусване, потене... Тази дума употребяваха всички, когато ги викаше партор-гът. Т. Монов, СН, 50.
ОДРЪГВАМ1, -аш, несв.; одръгна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Разранявам кожата си, обикн. поради ожулване или сил-но чесане; ожулвам, охлузвам, одирам. Ед-наж Еленка зе котлето да го изжули с пепел, а майка й рекла: „Недей, душе! Щеш си ожулиш и одръгнеш ръцете!“ И. Груев, КН 4 (превод), 14.
2. Очиствам, отделям стъблото на лен, коноп от семето; очепквам (Н. Геров, РБЯ III). одръгвам се одръгна се страд, и възвр.
ОДРЪГВАМ2, -аш, несв.; одръгна, -еш, св., непрех. О стар. и диал. Привиквам, свиквам; ооръгвам. Щеше да е добре за мене, ако ся натъкмях в Пловдив, зачтото едно веществената ми полза щеше да е по-голяма и друго, щях да променя образа на живота си, в който съм вече одръгнал. АНГI, 35.
ОДРЪГВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ.от одръгвам1 и от одръгвам се; ожулване, охлузване, одиране.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОДРЪГВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от одръгвам2; привикване, свикване, обръгване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899
ОДРЪГЛИВЕЯ. Вж. одръгливявам.
ОДРЪГЛИВЯВАМ, -аш, несв.; одръг-ливея, -ееш, мин. св. одръгливях, прич. мин. св. деят. одръгливял, -а, -о, мн. одръгливе-ли, св., непрех. Диал. За животно — ставам дръглив; отслабвам, измършавявам, изпос-талявам. Нови крави докараха близо до него в общинската мера на паша. Той отиваше с овците си, поизмрели от преместването, одръгливели от лошата „ава“ [хава] и вода. Ст. Даскалов, ЕС, 47.
ОДРЪГНА1. Вж. одръгвам1.
ОДРЪГНА2. Вж. одръгвам2.
ОДРЪГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от одръгвам1 и от одръгвам се като прил. Диал. 1. Изранен, ожулен, охлузен, одран. Но колкото растяше, толкоз по-мъч-на ставаше за него тая работа и часто окървавени му ръце, одръгнати нозе ясно показуваха господину му какви мъки той тегли. С. Радулов, ГМП (превод) 67.
2. Като същ. одръгнато ср. Рана, получена от ожулване, охлузване (Н. Геров, РБЯ П1).
ОДРЪКИ. Диал. Обичай след сватбата да гостуват момините родители у момковите роднини или обратно; повратки. Милиции свекър думаше: / „Милице, снахо на-малка! / .. / Девет калески проваждам / до твойта майка и баща, / до твойте братя и сестри, / та да ми бодат на гости, / на гости и на ддръки“. Нар. пес., СбГЯ, 50.
ОДРЪНКАМ. Вж. одрънквам.
ОДРЪНКВАМ, -аш, несв.; одрънкам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Разбивам, дрънкам, разчепквам голямо или всичкото количество от нещо (вълна, памук, парцали и под.).
2. Прен. За хищно животно — разкъсвам и изяждам животно, човек. Я, чедо, дигни се, че я [кравата] закарай в гората! Намери едно дърво по-дебело и я вържи под него. Дано мине някой вълк да я одрънка, че да ни отърве от нея. А. Каралийчев, МО, 4. Една зима тъдява се появи единак вълк... Беше надвечер. Студ. Аз отивах в Радуй. Единакът ме причакал до мостчето на Росинка.. Единакът не можа да одрънка дяда ти Жо-та, но подир две недели се намъкна през една дупка в кошарата и изтърбуши седем овчици. А. Каралийчев, СР, 106-108. одрънквам се, одрънкам се страд.
