ОДРИНЧАНИН 387 ОДРОВИНА
ОДРИНЧАНИН, мн. одринчани, ле. Мъж, който е роден или живее в град Одрин; одринец, одринлия. Слезе в Одрин с игла, напръстник и голяма ножица, за да стане богат, но дребният му ръст доста му попречи. По-заможните одринчани смятаха, че педя човек работа не върши и го подминаваха. К. Петканов, ЗлЗ, 29.
ОДРИПАВЁЯ. Вж. одрипавявам.
ОДРИПАВЯВАМ, -аш, нес в/, одрипа-вёя, -ёеш, мин. св. одрипавях, прич. мин. св. деят. одрипавял, -а, -о, мн. одрипавёли, св., непрех. Разг. Ставам дрипав, окъсвам се. Докато трая войната, ние съвсем одрипа-вяхме. И панталонките ни вече имаха много ями, окъсяха ни — в тях изглеждахме смешни. П. Славински, МСК, 38. Много неброени дни Хамид прекара в път, в криене, докато се добра в своите Родопи. Одрипа-вя, омършавя — хранеше се с коренчета и боровинки. Б. Несторов, СР, 129. Бе епоха — когато бай Софроний, / .., носеше два чифта панталони, / с едните, горни, да забуля дупките на долните, /.. / Така догдето бе одрипавял — / па можем да речем и опросял. Ст. Михайловски, СБ, 111. • Обр. Топела се гората за пасища и ниви, пържели я за въглища, кършели я за листе и бръстина, та одрипавяла, сиромашката.
Н. Хайтов, ПП, 16.
ОДРИПАВЯВЯНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от одрипавявам; окъсване.
ОДРИПАН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Дрипав. Смрачаваше се, когато до него спря едно малко одрипано дете. Хр. Смир-ненски, Съч. III, 92. Обут бе [дядо Колю] в едни одрипани беневреци, които едва достигаха бедрените кости, нещо на една длан по-ниско от кръста. М. Георгиев, Избр. разк., 154. Чорбаджи Петко излиза от къщи с една одрипана кондика и се ръкува с гостите. П. Тодоров, Събр. пр II, 409. Буля Недка си думаше: / .. / Най-назад, буля, ти иди [на тлаката] / .. / па се Никола, ти присмей: / „Люби ги Никола, люби ги, / сё чорлави, одрипани“. Нар. пес., СбВСТ, 712.
ОДРИПЕЯ. Вж. одрипявам и одри-пям.
ОДРИПЯВАМ, -аш, несв.', одрипея, -ёеш, мин. св. одрипях, прич. мин. св. деят. одрипял, -а, -о, мн. одрипёли, св., непрех. Разг. Ставам дрипав, окъсвам се; одрипавявам. Изпокъсаха му се дрехите, съвсем од-рипя.
ОДРИПЯЛ, -а, -о, мн. одрипёли. Прич. мин. св. деят. от одрипея като прил. 1. За дреха — която от продължително носене е скъсана, която е в дрипи. Шинелче вехтич-ко, / шинелче одрипяло, / обичам те и те / не хвърлям от гърба. К. Христов, ПП II, 65.
2. За човек — които е облечен с такава дреха. След тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха., погребална песен. Хр. Смирненски, Съч. III, 238.
ОДРИСИ, само мн. Истор. Древно тракийско племе, живяло по средното и долно-то течение на Марица, създало първата тракийска държава в края на VI в пр. н. е.. Първите сведения от старите гръцки писатели за траките са, че те били многобройни, живеели на племена, най-силни и големи от които били одрисите, бесите, трибалите и мизите. Ист. VII кл, 5. Към V в. преди н.е. на Балканския полуостров са живеели около 22 племена. По-значителни от тях са трибалите,.., одрисите — в равнината по средното и долното течение на Марица. Ист. X и XI кл, 10.
ОДРЙСКАМ. Вж. одрисквам.
ОДРИСКВАМ, -аш, несв.', одрйскам, -аш, св., прех. Разг. За човек или животно — изпоцапвам нещо с редки изпражнения; оплесквам, надрисквам, посирам, насирам. Бебето имаше разстройство и одриска пелените. одрисквам се страд, и възвр.
О Одрисквам / одрйскам я. Обикн. в св. вид. Грубо. Попадам в тежко положение и не мога да се справя, загазвам. Ще видим вашите туркиански герои каква ще я одрискат. Ще ги смажем до един. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 89.
ОДРИСКВАМ СЕ несв.', одрйскам се св., непрех. Разг. 1. Получавам разстройство (дрисък). Дал на телето много студена вода и то се одрискало.
2. Прен. Извънредно много се хваля; насирам се, оливам се, посирам се. Като почна да разправя за дъщеря си просто се одриска.
3. Прен. Извънредно много се изплашвам от нещо; напикавам се, посирам се. Мислеше се за голям юнак, пък като гръмна наблизо и той се одриска.
ОДРЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който е свързан с древното тракийско племе одриси. Най-рано, към края на VI в. пр. н.е., били изживени родовообщинните отношения у племето одриси и одриската аристокрация създала първата тракийска държава. Ист. X и XI кл, 10. Първият известен одриски цар Терес наложил властта си над околните племена. Ист. V кл, 1980, 117. Одриска държава. Одриско царство.
О ДРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до одър (в 6 знач.). — Иване, кой тропа, бе? — каза калугерът безпокойно, като стоеше до одровия пармаклък, дето се чернееха простряни дрехи. Ив. Вазов, Съч. XI, 8.
ОДРОВИНА ж. Остар. и диал. Одър, одрина. Туриха ма за малко в една хубава стаичка — имаше две свещи запалени, една чиста господарска одровина, постлана и трапеза, поставена с ястия и вино. П. Р. Славейков, ПП II (превод), 206. Реших ся да
