ОДРЕЗГАВЯВЯМ2 386 ОДРИНСКИ
свири като кос, друг път одрезгавее — влага когато има, та поблява като агне. Н. Хайтов, ДР, 61.
ОДРЕЗГАВЯВЯМ2, -аш, несв.\ одрезга-вея, -ееш, мин. св. одрезгавях, прич. мин. св. деят. одрезгавял, -а, -о, мн. одрезгавели, св., непрех., безл. и в 3 л. Постепенно ставам дрезгав2, сумрачен, просветлявам или притъмнявам при разсъмване или при свечеряване.
ОДРЕЗГАВЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от одрезгавявам1; пресилване, прегракване.
ОДРЕЗГАВЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от одрезгавява; дрезгавеене.
ОДРЕМВАМ, -аш, несв.\ одремя, -еш, мин. св. одремах и одрямах, св., прех. Диал. Наляга ме дрямка, доспива ми се, приспива ми се, унася ме; одрямам. — Сино Юрдано, Юрдано, / нема ли более за тебе, /.. / косата да ти ореди, / очите да ти одреме. Нар. пес., СбВСтТ, 386. • Нар.-поет. дремка одремва. Тапа йе очел [отишъл] Груица / на тия ладни механи, /.. / Та го чекала Бояна, / до двои петли, до трои. / .. / върла я дремка одрема. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 357. Дигна чаша краля Андреаша, / па у чаша капка не остана — / връла го е дремка одре-мала, / та се сложи кротко и задрема. Нар. пес., С6НУХ1ЛУ, 20.
ОДРЕМВАМ СЕ несв.\ одремя се, св., непрех. Разг. 1. Унасям се в дрямка. Посвири и като се одрямахд, всички, решиха, че е време да си ходат. И. Радичков, СР, 169. — Аз съм слушала легенди за вас, а вие какво? Одрямахте се от сто грама! Д. Цончев, ЧС, 18.
2. Прен. Обезсърчавам се, унивам. Надзирателят, машинистът и огнярят стояха по средата на работниците и не знаеха какво да мислят.. Атанас Щерев се обърна и към тях: — А вие, другари, какво сте се одря-мали така! —..— Я елате и вие по-насам! Д. Ангелов, ЖС, 317.
ОДРЕМВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от одремвам и от одремвам се.
ОДРЕМЯ. Вж. одремвам, одрямвам и одрямам.
ОДРЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от одър; одърче, одърец. — Легнах си една вечер вън на лесковото одренце и таман склопих очи, нещо като че взе да църка в главата ми. Ст. Даскалов, БП, 45. — Я дойди, любе, я дойди / на наша ясна седенкя, / я тая вечер, я друга, / да видиш, любе, да видиш, какво съм чудо правила, / одренце, любе, кревенце [креватче], / краката му с карамфил. Нар. пес., СбВСтТ, 888.
ОДРЕХЛЯЛ, -а, -о, мн. одрехлели, прил. Остар. и диал. Изнемощял. Колкото млад и як беше момъкът, толкова стар и одрех-лял изглеждаше другият евреин. Ст. Загор-чинов, ДП, 266.
ОДРЕЦ, мн. одърцй, след числ. -ёца, м. Диал. Умал.-галъов. от одър; одърче, одренце.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язих, 1899.
ОДРИНА ж. Остар. и диал. Одър; од-ровина. И бръз като мълния, измъкна изпод възглавницата на одрината си една остра секира. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 9Ъ. Други мобели имаше няколко стола с яйцевиден гръб и една вета одрина (карио-ла). П. Р. Славейков, ДБ (превод), 97.
ОДРИНА ж. Само в съчет. лоза одрина. Остар. и диал. Лоза, лозница, лозина. Да си падна в Стоянови равни двори, / край тая мала градина, / край тая лоза одрина. Н. Геров, РБЯ, 338.
ОДРИНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Мъж, който е роден или живее в град Одрин; одринлия, одринчанин.
ОДРИНКА ж. Основен тип българска ръчна граната (бомба) с форма на бухалка, масово използвана в Одринската операция през март 1912 г., останала на въоръжение до Втората световна война. От хралупата на дъба излезе висок, мършав човек с бляскави черни очи, със сухо лице, обрасло с брада. На кръста му висеха две одринки и револвер във вехт кобур, на рамото му — турски маузер. Ем. Станев, ИК Ш, 272. Ония, които не бяха служили, трябваше да се научат и как се стреля с пушка, с картечница, с шмайзер, как се хвърлят бухалки и одринки. Г. Караславов, Изор. съч. VI, 357.
ОДРИНЛИЯ, мн. ии, м. Раг. Мъж, който е роден или живее в град Одрин; одринец, одринчанин. — А на мене какъв армаган ще донесеш от Одрин града?.. — Ще ти купя кован колан от чисто сребро. Знам един златарин одринлия, в тъмната улица срещу Султан Селим джамия. Той прави пафти от сребро. А. Каралийчев, ЛС, 5.
ОДРИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до град Одрин, който е свързан с град Одрин и областта. Революционното брожение в Македония се предаваше на широки вълни и в одринския вилает — чак до стените на Цариград. Д. Талев, И, 453. Ако зажалиш нявга за одринско вино, — / дойди на гости / кротко и мирно. М. Минева, МП,
6. Леле моя / сабя халосия! / Море люта / одринска ракия. П. К. Яворов, Съч. I, 62.
— Ходил ли си, байчо, / скоро на пазара, / виждал ли си, байчо, / одринска коприна? Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 262.
2. Като същ. одринско ср. Разг. Събир. Селищата и земите от Одринска област (вилает). В първите дни на есента Мехмед Чил-лията,., дигна тежка сватба. Женеше първороден син. За тая сватба научиха всички турци в одринско. К. Петканов, X, 5. Грозде от одринско.
