ОДЪРПАНОСТ 396 ОДЯЛВАМ
венец сиромашията си и надеждите си. Ив. Вазов, Съч. IX, 189.
2. За човек — който е облечен с такива дрехи; раздърпан, окъсан. Додованяка дохождаше както и по-рано в дюкянчето. Току се появеше отнякъде с изшилен черен калпак от яре, съд сипаничево лице, одърпан, нап-рашен. И. Йовков, СЛ, 83. Ако изчука някоя пара, тя отиваше по пиянлък, инак [Иго] ходеше окъсан, одърпан, да те е страх да го погледнеш. М. Георгиев, Избр. разк., 112.
— Вчера се намерих в едно кафене, там ми показаха около една маса едни хора одърпа-ни, с изтрити лакти, казаха ми, че се занимавали с мини. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 384. Та ти добре помниш, че си дошел в моя двор одърпан като просяк. П. Тодоров, МГ (превод), 44.
ОДЪРПАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от одърпан; раздърпаност.
ОДЪРПВАМ, -аш, несв.; одърпам, -аш, св., прех. Разг. За книга, тетрадка и под. — покъсвам от честа употреоа. Съвсем съм одърпала готварската книга, одърпвам се, одърпам се страд.
ОДЪРПВАМ СЕ несв.; одърпам се св., неп-рех. За човек — ходя със стари, износени, окъсани и овехтели дрехи. Парите не ми стигат да си купя нови дрехи, а съвсем съм се одърпала.
ОДЪРТЕЯ. Вж. одъртявам.
ОДЪРТЯВАМ, -аш, несв.; одъртея, -ёеш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. одъртял, -а, -о, мн. одъртёли, св., непрех. Разг. Ставам дърт; остарявам. — Одъртях вече. Тука, в тоя чифлик, човек и ще се поболее. К. Петканов, ЗлЗ, 69. Пипнали го в плен и го държали четиридесет години роб.. Най-сетне, като одъртял, от милост го освободили. А. Каралийчев, С, 54. Ама кой ме караше мене, одъртял вече, да си правя младежки шеги? Ст. Чилингиров, ХНН, 32.
— Ти си изветрял, бре! Откогато одъртя и умът ти изветря. Какво приказваш? П. Тодоров, Събр. пр II, 424.
ОДЪРТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Остаряване.
ОДЪРТЯЛ, -а, -о, мн. одъртёли. Прич. мин. св. деят. от одъртея като прил. Разг. Стар, остарял. С неговите одъртели възгледи за любов към народ и отечество той не ми е никакъв баща! Хр. Пелитев, АЧ, 4. По онуй време Андроник, шурът Михаилов са навърташе с одъртялата си майка в Де-мотика, град, който беше станал средоточие на неволните византийци. Т. Шишков, ИБН, 245.
ОДЪРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от одър (в 1, 6 и 7 знач.). — А бе, кажи му да излезе за един час! — дума старецът и тупа с тояжката си по двора, отивайки към стълбиците, що водят на одърчето. Ив. Вазов, Съч. X, 98. Кога дойдоха до одърчето пред къщните врата, той се качи на пармаклъка и хвана да се взира в нощния мрак. Ив. Вазов, СбНУ II, 62. Недялко се беше облегнал на дъсченото одърче край камината и хъркаше отдавна като заклан шопар. Ц. Гинчев, ГК, 101. След сутришний чай, когато докторът ме покани на одърчето над къщата.. — той пак се върна към предмета на нашия разговор. ССГ (превод), 54. Благой не можеше да се начуди и намае като гляда-ше, че ся готвеше едно малко одърче хубаво за него в хубава стая, той дето ^шого години беше спал отгоре на слама. Й. Ненов, ЧГ (превод), 43.
ОДЯВАМ, -аш, несв.; одяна, оденеш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. и диал. Обличам. одявам се, одяна се страд. и възвр. [Аорсите] носили с камили от Индия и Ва-вилона търговия, която приимали от ар-мени и от мидяни, и ся одевали в злато, защо били много богати. Г. Кръстевич, ИБ, 22. Как,.., тии [хуните] ся хранили, одевали, възпитавали и живяли. Г. Кръстевич, ИБ, 3.
ОДЯВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Обличане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОДЯЛАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от одялам като прил. Разг. Който е с гладка повърхност в резултат на специална обработка; огладен, изгладен. Закачи им с куките шарените като зебри одялани трупи, те [конете] ги помъкнат по изровения на улеи път. Ст. Даскалов, ЕС, 175. Змай посегна с четката и я прокара по един стълб. Бялото одялано стебло засвети, надолу потекоха черни струйки. А. Дончев, СВС, 689. Ако можеше да се намери някое указание, начъртано на някой одялан гранитен камик,.., ний се пак с пълна увереност щяхме да можем да са повърнем назад и да назначим епохата, в която било начъртано това указание. Д. Витанов, НС (превод), 41.
ОДЯЛАМ. Вж. одялвам.
ОДЯЛВАМ, -аш, несв.; одялам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. 1. С дялане ог-лаждам, изглаждам нещо от дърво или камък, за да придам определена форма; одялк-вам, оглаждам, изглаждам. Ръцете им и копие могат да държат и тухли да изпекат, и камъни да одялат. Е. Йончева, ЗГ, 10. Всеки залисан в работата си, всеки отруден. Един носи пълен чувал на гърба си — прекосява бързо двора, други чука върху спиците на колата под сайванта, трети одялва нова ос на дръвника. Д. Немиров, КБМ, 78. Есемето одялваше някакви спици и толкова беше заплеснат в работата си, като че от правилното отрязване на жълтеникавите брястови пръчици зависи победата на пролетарската класа. Г. Карас-лавов, СИ, 147. После това един цял месец отиде, за да го [дървото] повкопая, да го
