ОДОВАД 383 ОДОМЯВАМ
жествено и гръмливо одобряване на моите скромни усилия по полето на народната книжнина;.. — аз съм в състояние да кажа само една дума: Благодаря! Ив. Вазов, ПЮ,
31. След всенародното обсъждане консти-туционната комисия,.., извърши редица подобрения в проекта и го внесе за одобряване в Народното събрание. Мор. пр VIII кл, 57. Турция са моли, може би, тайно да й не отворят бой, когато е толкова разсипана, а от друга страна предлага условия, които никак не са за одобряване. НБ, 1876, бр. 36, 141‘
ОДОВАД нареч. Диал. Отсам, от тази страна. Противоп. одонад.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга (диал.) форма: о д о в у д.
ОДОГРАФ м. Мор. Електронавигацио-нен уред, който автоматично изписва върху карта изминатия от кораб път.
— От гр. 0605 'път' + граф.
ОДОГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мор. Който се отнася до одограф. Одограф-ска информация. Одографски данни.
О ДОЛ м. Течен освежител за уста с ментолово масло. [Гео] плашеше в банята ус-тната си кухина с одол и попиваше с натопен в спирт памук кръвта. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 104.
— От нем. собств.
ОДОЛЁЯ. Вж. одолявам.
О ДО ЛЯВ АМ, -аш, несв.; одолёя, -ёеш, мин. св. одолях, прич. мин. св. деят. одолял, -а, -о, мн. одолели, прич. мин. страд, одо-лян, -а, -о, мн. одолени, св., прех. Остар. Книж. 1. Побеждавам, надвивам, превъзмогвам, преодолявам. И дълго той се скита в борба с беди опасни, /../ И всичко одолява в полета си прекрасни. Ив. Вазов, Съч. II, 39. Картагенянете сами не могли да одоле-ят силному неприятелю, но цаели шпар-танска [спартанска] войска. Г. Иошев, КВИ (превод), 107. Гръцкий император Ираклий си напрегнал сичките сили, за да го [Хор-зой] отблъсне и най-после одолял на страшния си противник. Д. Душанов, ИПХЧ, 73.
2. За чувство, желание и под. — обхващам изцяло,-обземам, завладявам някого. Грях притисна — и мрак се пръсна отпреде ми.
— Въздряма душата ми на Изкусителната планина, та грях ме одоля. Н. Райнов, КЦ, 99. Навремени падам в совършено униние, изгубувам ся и одоляват ма мрачни мисли. С. Радулов, ГМП (превод), 74. одолявам се, одолея се страд.
ОДОЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от одолявам и от одолявам се.
ОДОМАШНЯ. Вж. одомашнявам.
ОДОМАП1НЯВАМ, -аш, несв.; одомаш-ня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Спец. 1 За животно — опитомявам. Човекът е изтребил първобитния бик — тура, но преди това го е одомашнил и сега много породи европейски говеда водят произхода си именно от изчезналия див тур. ПР, 1977, кн. 5, 14. Преди хиляди години човек одомашнил дивия кон и чрез подбор създал много ценни породи. Зоол. VII кл, 141.
2. За растение — култивирам. Във всяка област първобитните земеделци одомашнили много видове диви растения, които по-късно започнали да преминават от едни народи в други. Сл. Петров, РКХО, 14. одомашнявам се, о домашня се, страд. Те [северните елени] се задоволяват с бедната растителност на тундрите, одомашняват се лесно и се привързват към човека. Зоол. VII кл, 141.
— От рус. одомашнить.
ОДОМАШНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Спец. 1. За животно — опитомяване. Европейската и азиатската дива свиня са послужили като основа за създаване на съвременните културни породи чрез одомашня-ване в чисто състояние на едната или другата свиня или чрез кръстоски от дивите родоначлни форми. Кр. Генджев и др., Ж, 45. Домашният гълъб се отглежда от човека в целия вят. Той е произлязъл от дивия скален гълъб,.. Одомашняването му станало от египптяните няколко хиляди години преди нашата ера. Зоол. VII кл, 96.
2. За растение — култивиране. Колкото и странно да изглежда на пръв поглед това, но не равнинните области, а планинските райони на Азия, Европа, Африка и Америка са местата, където за първи път човек започнал одомашняването на растенията.. Тук най-напред започнал да ги използува за храна, а след това и да ги отглежда. Сл. Петров, РКХО, 14.
ОДОМЕТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Геод. Който се отнася до одометър и до одометрия; одометрически.
ОДОМЕТРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геод. Одометричен.
ОДОМЕТРИЯ, мн. няма, ж. Геод. Измерване на изминат път с одометър.
—От гр. о8о<; 'път' + -мстрия.
ОДОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Геод. Уред за измерване изминатия от превозно средство път чрез преброяване на оборотите.
— От гр. о8о<; 'път' + -метър.
ОДОМЯ. Вж. одомявам.
ОДОМЯВАМ, -аш, несв.; одомя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Задомявам; женя, оженвам. Ето, синко! Тук ще живеете, на това огнище,.., да изхраните синове и дъщери, да ги ожените и одомите. С. Боб-чев, Н, 1884, кн. 5-6, 493. Оженила майкя девет сина, / сите девет млади изженила, / оженила майкя, одомила. Нар. пес., СбНУ
