ОДОМЯВАНЕ 384 ОДРАЖАВАМ
XLIII, 299. Майко, майко, стара майко, / ако викаш, йоженила ма си, / йоженила, йо-домила ма си, / на накова [такова] старо йо-брадатничище. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 33. Кольо мама дума: / — Ожени ме, мамо, / одоми ме, мамо, / домакин да станам. Нар. пес., СбНУ IX, 107. одомявам се, одомя се страд.
ОДОМЯВАМ СЕ несв.; одомя се св., неп-рех. Диал. Задомявам се; женя се, оженвам се. Янина макя вели, говори: / — „Да раснеш, Яне, та да пораснеш, / да се ожениш, да се одомиш, / да не отимаш девет години, / девет години от сърце чедо!“ Нар. пес., СбНУ XLV, 362.
ОДОМЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. За-домяване; женене, оженване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОДОНАД нареч. Диал. Оттатък, от другата страна, отвъд. Противоп. одовад. Кога са Стоян събуди, / шилета нема никакви! / Па си ги Стоян съгледал / одонад Дунав вов Влашка. Нар. пес., СбНУ XLIV, 200. И биде като свърши Исус тия словеса, прейде от Галилеа и дойде в синорите Юдейски одонад Йордана. Н. Рилски, НЗ (превод), 39.
— Други (диал.) форми: одънад, одънъд.
ОДОНАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. Оттатъшен, отвъден. А Исус отиде с учениците к морето: и многа народаиидеше по него от Галилеа и Юдеа. И от Йерусалим, и от Идуема, и от одонадната страна Йорданска. Н. Рилски, НЗ (превод), 70.
ОДОНАДВОР, нареч. Диал. Навън. — Я излез, тъщо, одонадвор, да видиш зета на коня! Нар. пес., СбНУ XLV, 417.
ОДОНТАЛГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни прил. Мед. Който се отнася до одонталгия.
ОДОНТАЛГИЯ ж. Мед. Зъбобол.
— Лат. odontalgia.
ОДОНТОЛОГ, мн. -зи, м. Мед. Зъболекар; дентист.
ОДОНТОЛОГИЯ ж. Мед. Наука за зъбите,заболяванията им и тяхното лечение; зъболекарство, стоматология.
— От гр. обойд 'зъб' + -логия.
ОДОПИСЕЦ, мн. -сци, м. Рядко. Поет, автор на оди. Стамболов,.., по-рано, по време на врачанското заточение, беше писал ода за него [Др. Цанков]:.. Нито за пръв, нито за последен път одописецът става диктатор и във второто си обличив гони-тел на довчерашния кумир. Т. Жечев, ВБ, 124.
ОДОРАНТИ, само мн. Спец. Вещества със силен приятен мирис, които се прибавят към газ при неговата ароматизация.
— Рус. одоранты. — Друга форма: о д о р а и и.
ОДОРИЗАЦИЯ, ж. Спец. Прибавяне на силни ароматизирани вещества към газ, обикн. като сигнализатор при изпускането му или за други цели.
— Рус. одоризация.
ОДОРИМЕТРИЯ ж. Спец. Измерване силата на миризмата на ароматичните вещества.
— От лат. odor 'миризма' + -мстрия.
ОДОЦВАМ, -аш, несв.; одоцна, -еш, мин. св. -ах и одоцнёя, -ёеш, мин. св. -ях и -йх, св., непрех. Диал. Закъснявам; одоцну-вам. Пендо: — Маке, маке, Пижо, глей, че одоцнахме! / Пижо: — Глей си кефо, Пендо, нали му кръцнахме. Елин Пелин, Съч. V, 153-154. — Бегай да отнесеш no-бърже ру-чоко на Кьосете, оти ного [много] го одоц-ниме, та че ни се кара, кога се връне довечера! СбНУ XLV, 384.
ОДОЦВАНЕ ср. Диал. Закъсняване; одоцнуване.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
ОДОЦНА. Вж. одоцвам и одоцну-вам.
ОДОЦНЁЯ. Вж. одоцвам и одоцну-вам.
ОДОЦНУВАМ, -аш, несв.; одоцна, -еш, мин. св. -ах, и одоцнёя, -ёеш, мин. св. -ях, св., непрех. Остар. и диал. Закъснявам.
— Друга форма: одоцневам.
ОДОЦНУВАНЕ ср. Диал. Закъсняване; одоцване.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
ОДОЩО съюз. Диал. Отколкото. Тате, дали милуаш едно каве да ти донесам,.. — Милуам, керко, току по-арно сега дай ми отруачка [отрова], одощо каве — й рекол он жалоито. СбНУ XV, 108. Лошото поеке чоек го паметуа, одощо доброто. СбНУ IV,
224.
ОДОЯ. Вж. одоявам.
ОДОЯВАМ, -аш, несв.; одоя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Отглеждам (дете или животно); откърмвам, откърмям. — Фала вийе, малки моми, / ями дайте вакло ягне; / язе имам осъм-девет, / осъм-девет подой-ници, / я чем агне да одоим! Нар. пес., СбНУ XLIII, 505. — Не бой ми се, вакло ягне, / язе имам седам-осем, / седам-осем побойници; / я чем тебе одоити, / одоити, очувати. Нар. пес. СбНУ I, 3.
ОДРАЖАВАМ, -аш, несв.; одражёя, -ёеш, мин. св. -ах, прич. мин. св. деят. одра-жёл, -а, -о, мн. одражёли, св., непрех. Диал. Ставам драг, мил някому; домилявам. — Карай, майчо, кого караш, / ле мен, майчо, немой кара, —/мен ми й мома одражела, /од-ражела, омилела". Нар. пес., СбНУ XXXIX, 254. — Мен е мома одражела, / одражела, омилела / кайно китка перуника. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 8. — Мене мома, Гане, одра-
