ОДЛЪГНЯВАМ 381 ОДОБРИТЕЛНО
градския паспортен чиновник. В. Геновска,
(5Г, 265.
2. Разш. Приключение, житейска история. Той бе глупав, тоя сън, но най-глупава бе самата тая одисея със следването. Мечта на мечтите, нали, да следваш за съдия. Б. Райнов, ДВ, 183-184. Манджуков с пълно право е нарекъл своите спомени одисея. Една одисея интересна, наситена с човешки конфликти, с драматично напрежение и всичко това потопено в изобилен познавателен материал с много характерна атмосфера. Н. Хайтов, П, 112.
— От гр. собств.
ОДЛЪГНЯВАМ, -аш, несв.\ одлъгнея, -ееш, мин. св. одлъгнях, мин. св. деят. прич. одлъгнял, -а, -о, мн. одлъгнели, св., непрех. Остар. и диал. За лице, нос — изглеждам по-дълъг, отколкото съм; издължавам се2, удължавам се. Само очите му играеха и носът му, одлъгнял още повече, стърчеше във всичката си големина. Ив. Вазов, Съч. VII, 45. — Цончо, крива Ненка не ще да те вземе! И тогава идиотът млъкваше веднага, очите му засълзяваха и лицето му осър-нуваше и одлъгняваше странно и ставаше тъй тъжен, тъй убит, тъй смешен! Ив. Вазов, Съч. VIII, 122. Само очите му играеха и носът му, одлъгнял още повече, стърчеше във всичката си големина. Ив. Вазов, Съч. VII, 45.
ОДМА нареч. Диал. Веднага, незабавно, тозчас, ей сега. Добиче, знаеш, като добиче... току-що хванато от ергелето, па де, одма у кола. М. Георгиев, Избр. разк., 127-128. — Това е лесна работа, оай Иване, — успокои го секретар-бирникът. Ще вземеш назаем от някой комшия доде си свършиш работата, и после одма ще му ги върнеш. Хр. Радевски, Избр. пр, III, 92. Уж за три дни му беше командировката по нашия край, а одма си пална колата [синът] и изфуча. К. Грозев, ЕГ, 9. "Одма му [на Мехмед] главу узмете, / със той ми тупи сатъри. " Нар. пес., СбНУ ХХН-ХХ1П, 24.
ОДОБРЕН, -а -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от одобрявам като прил. Който е получил положителна оценка, съгласие, одобрение; утвърден. Одобрен проект. Одобрена скица. Одобрени планове.
ОДОБРЕНИЕ, мн. няма, ср. 1. Съгласие с нещо, което се преценява като добро, подходящо; одобряване. Един шум от одобрение изскокна из тълпата, почувствува се едно всеобщо облекчение. Ив. Вазов, Съч. XXV, 110. На тези необорими аргументи другите присъствуващи — кметът и чорбаджиите — изявиха одобрението си с кимане на глава. М. Георгиев, Избр. разк., 198. Морална оценка наричаме одобрението или неодобрението на дадена постъпка на човека. Мор. пр, VIII кл, 15. Ние можеме скоро, доста скоро, да дойдеме до удовлетворителни резултати. Но това не е работа само за едного или за двамина, — тука са изискват повече сили, изисква са общо разискване и одобрение. Знан., 1875, бр. 24, 371-372.
2. Обикн. мн. Думи, изрази, изказвания, оценки, с които се изразява съгласие с нещо, одобрява се нещо. Критики, укори, одобрения, преповтаряни с усмивка,.., изскачаха из родовите устни и се запечатваха в нежните души на любопитните дъщерки на баба Ева. Ив. Вазов, Съч. X, 82. И когато тя свърши [песента],.., и каза: „Добре сте послушали, гости!“ — от всички страни се чуха одобрения. Й. Йовков, Ж, 1945, 117.7ъй обикновено бива със сяко ново про-евение у един народ, а най-вече там, дето говори и са слуша езикът на страстите., които безсъзнателно действуват и в одобренията, и в обсъжданията си. Т. Шишков, В, V.
ОДОБРЕНО, мн. няма, ср. Диал. Детска болест, при която коремчето на детето се издува (подува) и става твърдо; нечисто. Кога да йе дете оддбрено, сърцето (търбу-хът) му йет отечено и много спийет детето. СбНУ XV, 76.
ОДОБРИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който изразява одобрение или съдържа одобрение. Експертът измърмори извинение, което беше несъстоятелно, а Крис-тало го подкрепи веднага с одобрително кимване на глава и насмешлив блясък в тъмните си хитри очи. Д. Димов, Т, 514. Ненадейността на това предложение смая и възхити събранието. От всички страни се чуха одобрителни гласове. Ив. Вазов, Съч. X, 78. — Аз мисля, че няма нужда от разни официалности! — забеляза Асен Милков. — Има нужда! — натърти Дамян и срещна одобрителния поглед на баща си. К. Петканов, ДЧ, 429. — Браво! Браво! Чудесен глас! — разнасят се одобрителни викове в зеления вестибюл, когато певицата свършва номера си под покровителственото ръкопляскане на щедрия си кавалер. Св. Минков, РТК, 150. На разсеяно, лекоумно, немирно дете приказва се наред само с един остър поглед. На друго едно дава се сърце, нагрцда с един одобрителен или мил поглед. Й. Груев, Н, 1881, кн. 3, 282.
ОДОБРИТЕЛНО нареч. С одобрение. Димо мълчаливо го хваща за яката, размахва заплашително желязото, а с колената си тика пияния към вратата. Околните гледат и мълчат одобрително. Й. Гешев, ВТ, 40. Инспекторът се съгласи с Катя. Одобрително кимнаха и другите. Ст. Чи-лингиров, РК, 42. Разказвам я [приказката] пред другарите си. Учителката ме слуша. Усмихна се одобрително. Ран Босилек, Р,
12. После двамата отидоха при бармана и си поръчаха коктейли, които изпиха на крак.. Немската компания започна да ръкопляска одобрително. Д. Димов, Т, 553. Той
