ОДИОЗЕН 380 ОДИСЕЯ
ред: малахиты, одинити,.., вогезити и минети. Г. Георгиев, П, 182.
— Фр. odinitc.
ОДИОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който предизвиква крайно отрицателно отношение към себе си; омразен, противен, отвратителен.
— От фр. odieux, през рус. одиозный.
ОДЙРАМ, -аш, несв.; одера, -èiu, мин. св. одрйх, св., прех. 1. Дера изцяло, докрай кожата, обикн. на животно. Когато ловците убият лисица през зимата, одират я, а трупа ù закачат на някой клон. А. Дончев, ВР, 235. Като ходеше с овцете, той залагаше клюсите тайно, да не го видят другите овчари, одираше животните и кожите продаваше скъпо. Ст. Даскалов, СД, 508. Добичетата от глад често падаха по къра и там умираха. Не ги заравяха, а само одираха кожите им за цървули. Н. Михайлов, МП, 74. Мъж от жена бяга, / .. / Жена му се кани: /— Уби ща та, мъжо, / .. / кожата ти одирам, / на пазар я изнасям. Нар. пес., СбНУ VI, 77.
2. Разг. Одрасквам, ожулвам кожата на някаква част от тялото. Кога някоя млечна жена я заболи босица [бозчица], тога за да я предвари от нагнойвайне, одира болната си босица о някой къщен стълб или отварят нощвите, та я накарват да ги затворит тя, за да се затворела болята. СбНУКШ ч. III, 26. Брах шипки и си одрах ръцете.
3. Разг. Наказвам много строго някого като го бия; пребивам. — Калине, — строена му се Рахни, — чу ли нощес вълка, а, чу ли го?<img src="RBE_Tom11 - 0380_files/RBE_Tom11 - 0380-1.png" style="width:177pt;height:16pt;"/>
4. Диал. Откъсвам парче от плат, лист от книга, хартия и под. (Н. Геров, РБЯ).
5. Диал. За домашно животно — изморявам, уморявам (Н. Геров, РБЯ). одирам се, одера се I. Страд. от одирам. Освен с оръжие, вълците се унищожават и със отравяне. За целта се заколва овца, която се одира, а по тялото й се правят нарези с нож в месото. В нарезите се поставя стрихинин. П. Петков, СП, 34. II. Възвр. от одирам във 2 знач. Одрах се докато копах розите. ОДИРАМ СЕ несв., одера се св., непрех. Диал. Уморявам се, изтощавам се до краен предел от викане, плач, кашлица, повръщане и под.; съдирам се, скъсвам се. Какво му е на бебето? Одра се от плач. А Трябва да ти загреем гърдите. Нощес се одра да кашляш.
О Одирам / одера кожата <от гърба> на
някого. Разг. 1. Наказвам някого много строго, сурово, като го бия жестоко. Само да разбера, че и днес си скитал и не си научил уроците, ще ти одера кожата. 2. Безмилостно ограбвам, експлоатирам някого. — При ингилизите си живял, а? Казват, търговци на място били. И стоката им добра, ама отръки им било кожата от гърба на човека да одират. Д. Марчевски, ДВ, 46. Ако му се падне да заколи някой земев-ладетел, който одира кожата на своите селачене,.., — тогава той е на своето място и дяволски се разпорежда. Н. Бончев, Р (превод), 48. Одирам / одера котката. Разг. Предизвиквам страх у някого чрез груба проява, с която искам да се накаже, да покажа, че ще командвам и няма да търпя да ми се възразява. Явно още първата година е одрала котката, защото в къщата им тя диктува всичко. Одрал съм кожата на някого. Разг. Обикн. за син, дъщеря — извънредно много приличам физически на някой от родителите си. „Винаги тъй силно харесвах Омер, а му родих син, дето няма нищо от него. Защо така, боже? Нали викат, щом обичаш някого, детето ти кожата му одирало?“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 227. Одрах лисиците (козите). Диал. Повърнах от напиване. Мъжът ми беше на празника Трифон Зарезан и като се върна одра лисиците.
ОДЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от одирам (в 1 и 2 знач.) и от одирам се.
ОДЙРЯ. Вж. одирям.
ОДЙРЯМ, -яш, несв.; одйря, -иш, мин. св. одйрих, св., прех. Диал. Издирвам, намирам. Питали са / младенците, / одирили, / изпитали, / че са били / брат и сестра. Нар.пес., СбНУ V, 16. одирям се, одйря се страд. Доде правият не тегли, кривият са не одйря. П. Р. Славейков, БПр I, 146. Токо ми се диря не одирило. П. Р. Славейков, БПр II, 171.
ОДИСЕЕВ, -а -о, мн. -и, прил. Който е на, който се отнася до или е свързан с Оди-сей. По всичко се вижда, че повод за свадата ще е било желанието на някои от одисе-евите другари да останат тук. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 149.
— От гр. собств.
ОДИСЕЕВСКИ , -а, -о, мн. -и, прил. За приключения, събития и под. — който е дълъг, изпълнен с трудности. Истинското българско въображение живее и ще живее до онзи ден, когато след всички одисеевски приключения ще може да спира и поема дъх пред тази райска градина:.. / „В моята малка градинка / доста е мене, що имам.“ Т. Жечев, БВ, 443.
— От гр. собств.
ОДИСЕЯ, мн. -ии, ж. 1. Пътуване с много приключения; странстване. На 1470 година рилските иноци издействували чрез помощта на Каломария,.., да им се предадат мощите, та изново били повърнати в Рилския манастир и с това се завършва тяхна-та многовековна одисея. Ив. Вазов, Съч. XV, 34. Благоев им разказа цялата си одисея от Петербург до чакалнята на цари
