ОДЖАКЛЪК1, мн. -ци, след числ. -а, м. Диал. Огнище с комин. Петрана вътре викаше: /— Че кой ми лопа вратата, / че кой ми плаши децата? / И на Горгула думаше: / Уф [във] ката [къта] има оджаклък, / от него да си излезеш. Нар. пес., СбНУ XXV, 95.
— От тур. ocaklik.
ОДЖАКЛЪК2, мн. -ци, след числ. -а, м. Истор. Седалище, център на област. Оджа-клъкът (седалището) на бейлъка на юруци-те от Софийската област бил в град Ихтиман. П. Делирадев, В, 303.
— От тур. ocaklik.
ОДЖАКЧЙЯ, мн. -ии, м. Остар. и диал. Коминочистач. През 1881 година постъпила молба от оджакчията Което Листич, с която моли да му се даде право само той да чисти комините на града. П. Мирчев, К, 155.
— От тур. ocakci.
ОДЖАЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от оджак*.
От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОДИГЙТРИЯ ж. Църк. В християнската иконография — епитет на Дева Мария — пътеводителка. Към най-старите икони относят ся още и образът богоматерин от одигитрия (путеводителница), която е начъртал евангелистът Лука. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 25. Чудотворенът образ захванали да наричат: одигитрия, т.е. пъ-теводителница, застъпница и помощница.
3. Петров и др., ЧБ (превод), 236.
— Гр. обтуудтрих.
ОДИТ, одйтът, одйта, мн. няма, м. Финанс. Проверка на стопанско-финансовата дейност на предприятие, учреждение или на материално и финансово отговорно лице от длъжностно лице на компетентен висшестоящ орган чрез преглеждане на счетоводните книги, фактури и др.; ревизия. Преглед на състоянието на рафинерията ще предшис-тва подготовката за финансов, технически и правен одит. 168 часа, 1998, бр. 32, 14.
— Англ. audit.
ОДИТИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Финанс. Извършвам одит. Дипломирани експерти счетоводители одитират търговски дружества, одитирам се страд.
ОДЙТИРАНЕ, мн. -ия, ср. Финанс. Отгл. същ. от одитирам и от одитирам се.
ОДЙТОР м. Финанс. Специалст с необходима квалификация за извършване на одит.
— Англ. auditor.
ОДЙТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Финанс. Който се отнася до одит и до одитор. Одиторска къща. Одиторска фирма. Оди-торска дейност.
ОДИМЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от одимя като прил. 1. Който е изпълнен с дим или в, над който има много дим; задимен, опушен. Хвърлих една монета върху тезгяха, минах бавно през одимената гостилница. Пушекът се стелеше на няколко етажа, хората почти не се виждаха. И. Радичков, СР, 233. Бараката беше ниска и одимена от пушека на карбидките. X. Русев, ПЗ, 11. Той не обичаше тия екзалтирани младежи, които се движеха на групи край кафенето и рядко влизаха вътре. Те си имаха свое кафене — одимено, нечисто. М. Грубешлиева, ПИУ, 176. Не звънна ли хлопатар в глухата одимена гора? 3. Сребров, Избр. разк., 83. Само избухванията на снарядите къртеха тъмните стволове на дърветата, брулеха клоните, оголваха черни одимени пространства. П. Ве-жинов, ВР, 131.
2. За стена, стъкло, съдове и под. — който е потъмнял, почернял от дим; опушен. Погледът на Гергин се плъзна по одимените, отдавна неваросвани стени на стаичката, по сиромашката мебел. Ем. Манов, ДСР, 149. Баба Нягулица шеташе из ниската, с одимен таван стая, като крепеше с ръка ревматичния си кръст. Ст. Марков, ДБ, 62. Той сам признаваше, че е жертва на противоречията; от една страна мечтае за столичния живот,..; от друга страна пък тъгува за прашните и криви чирпански улици, за пловдивските и сливенски калдъръми и за одимените шишета на газените лампи, при оскъдната светлина на които бе написал стихотворенията си. М. Кремен, РЯ, 426. Само овчарят Петър още не беше потънал савсем в затворническото блато — лицето му лъщеше между другите тъмни лица като нова съдина, окачена над огнището сред одимени съдове. А. Дончев, СВС, 583.
ОДИМЯ. Вж. одимявам.
ОДИМЯВАМ, -аш, несв.', одимя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Изпълвам нещо с дим, пушек; задимявам, опушвам. През пътуванията си из чужбина беше се научил [Замбин] да пуши тютюн и сега одаята бе одимена, та не се виждаше. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 163.
2. Правя нещо да стане опушено; опушвам. Отдавна спи градът... Свещта догаря / и одимява ниския таван. Бл. Димитрова, Л,
113. • Обр. Небето облаче не одимява, / дъх ни едно листенце не задява. К. Христов, В, 20. одимявам се, одимя се страд.
ОДИМЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от одимявам и от одимявам се; зади-мяване, опушване.
ОДИНЙТ м. Минер. Вид скала, изградена от плагиоклаз и зелен или кафяв амфи-болит. Б. М. Куплетски различава следните типове лампрофири от гранитоидния
