ОДЖАК1 378 ОДЖАКЛИЯ
наша и далеч от градските суети да размисли хубаво, преди да замени светлото одеяние с монахинското расо. Ив. Вазов, Съч. XX, 55. Ще изброя до дванайсет, а ти през това време облечи одеянията си и седни зад мене, на седлото. А. Гуляшки, СВ, 85. На неговото тъмно одеяние нямаше нито едно петно. Сякаш през дългите софийски есенни вечери грижливо е чистил дрехата си от всеки лунен блясък. Н. Лилиев, Съч. Ш, 68. И Стесн. О стар. Специфично облекло с определени особености, типично за хора от дадена общност, група (народностна, областна или професионална); носия, униформа, одежда. Между тях., стоеше Панайот Хитов в своите сливенски одеяния. Ст. Дичев, ЗС I, 404. Македонските четници и войводи в своите комитски одеяния заминаваха, за да се прехвърлят отвъд още отсега. К. Константинов, ППГ, 231.
2. Скъпа, пищна и богато украсена дреха, която в миналото се носи от царе, благородници и др. или се облича при тържествени случаи; одежда. Константин., заповяда да го облекат като воин — с позлатена ризница, пурпурен златообшит плащ и без корона, а с шлем.. За решението, което царят беше взел тайно, тъкмо такова одеяние подхождаше най-много. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 431. Пищните одеяния на княгинята, богатата украса на царедворците, целият блясък и великолепие на нарисуваната обстановка ме хвърляше в захлас. Ст. Грудев, АБ, 12. Булчинско одеяние.
3. Остар. Одежда (в 1 знач.) Той не трябваше да бъде зависим от него [от манастирския ред], нито пък му бяха нужни калугерските одеяния. Ст. Дичев, ЗС I, 320. Архиереят ся облача в одеянието си и връз него облача бяла дреха, кога освещава престолът. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 132-133. Накрай града ни чакаха свещениците, облечени в пълно одеяние, с евангелия, кръстове и хоругви. ВЦ, 1888, кн. 20, 27.
ОДЖАК1, мн. -ци, след числ. -ка. Диал.
1. Огнище (в 1 знач.). В двора зад къщата има дърва колкото щеш. В кухнята — печка и съдове. Всъщност — не печка, а огнище, оджак. А. Гуляшки, Л, 457. Докато Герана се мотаеше из двора, накладох огъня в оджака под сайванта. П. Ангелов, Ж, 33. Тя стана, оправи завивката им, после взе газената лампа от оджака и тихо влезе в една малка., стаичка. Д. Талев, СК, 66. Той., се стъкми и излезе на улицата. Кафеджията тъкмо разпалваше оджака си. Ив. Хаджимарчев, ОК, 380. // Горната част на огнището, която отвежда дима към комина. Котленцето на веригата закипя, сребърна пара захвърка в черното гърло на оджака. Ём. Коралов, ДП, 51. // Разш. Огнище заедно с комина. Той мислеше къде би могъл да направи скривалище.. Най-подходящ му се видя оджакът. Коминът бе доста широк. Отдолу, когато огнището не гореше, затулваха го с дъски. К. Константинов, НДД, 87.
2. Комин (в 1 знач.). Този следобед валеше дъжд, вятърът виеше в оджака, блъскаше прозорците. А. Гуляшки, ЗР, 227. Па се качи на къщата, / на къщата, на оджако, / та си фърли жълта дуня, / та удари бела Неда. Нар. пес., СбНУ ХХХХУ, 374. Ако ти изгори къщата, борчът из коминят (из од-жакот) изскача. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 27. Бог дава, ама от оджако не пуща. Погов., СбНУ III, 246-247.
3. Стая, в която е огнището. Оджакът, тоест собата с огнището., можеше да побере дузина гости и пак да има място за още. А. Гуляшки, ДМС, 20. Тя влезе в оджака и поздрави дъщеря си, която бъркаше в черното котле качамак на огъня. П. Велков, СДН, 359.
4. Огнище (в 3 знач.). Пожарът е причинен от запаления огън в оджака на ковачницата. БД, 1909, бр. 31, 3.
— От тур. осак. — Друга форма: о ж а к.
ОДЖАК2, мн. -ци, след числ. -ка. Ис-тор. 1. Подразделение на войска от енича-ри, еничарски корпус. Възстановяването на реда в Белград било поверено на еничарс-кия оджак. В. Мутафчиева, КВ, 93. — Ако искаш да затриеш целия род на Горан, убий и себе си. — Нямам род. Имам оджака на еничарите. А. Дончев, ВР, 278.
2. Всяко подразделение в армията на Османската империя до реформирането й през 1884 г.
— От тур. осак.
ОДЖАК3, мн. -ци, след числ. -ка. 1. Ис-тор. Общност от няколко рода при турското номадско племе юруци (пребивавали и в Родопите). Деляха се [юруците] на племена и оджаци.. Оджаците пък се деляха на сем-селета, или родове. А. Дончев, ВР, 95. При-мовски обяви, че Източните Родопи са били заселени с турци, наричани юруци.. и че това са били юруци от седемдесет и осми оджак. Н. Хайтов, П, 234-235.
2. Остар. Голям род, голяма фамилия. Обикновено къщните люде гледат годеницата да е от добър род — от оджак, ако е въз-можно, и богата. СбНУ VII, 221.
— От тур. осак.
ОДЖАКЛЙЯ мн. -ии, м. Истор. Войник, който служи в оджак2, в еничарски корпус; еничарин. Една дума на еничарския началник и Стамбул щеше да преживее най-страшното, което му се случваше: метеж на оджаклиите, на еничарите — кланета по улици и мегдани, обири и насилие. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 57-58. Юсуф паша не се сдържаше да не подпитва, дано подразбере на какво дължи Кабакчиоглу своята слава, властта си над разбунените оджаклии.. Кабакчиоглу бил стамбулия. Сам не знаел от колко колена родът му служел в оджака. В. Мутафчиева, ЛСВ V, 128.
— От тур. осаксь
