ОДЕКОЛОНОВ 377 ОДЕЯНИЕ
ОДЕКОЛОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до одеколон (в 1 знач.). Едно одеколоново стъкълце на господаря., биде напълнено с водица. Ив. Вазов, Съч. IX, 210.
ОДЕЛЁЯ. Вж. оделявам.
ОДЕЛЯВ AM, -аш, несв.; оделёя, -ёеш, мин. св. оделях, прич. мин. св. деят. оделял, -а, -о, мн. оделёли, св., прех. и непрех. Ос-тар. и диал. Надделявам, надвивам, надмог-вам. — Я ми бръкни / у чижма десна нога, / тамо си имам три стрелки, / та ми извади три стрелки, / Косан ми вече оделе. Нар. пес., СбНУ IV, 66. Хванали се у юначки ръце, / бориа се три дни и три ночи../ Оделе си Църна арйпина, / оделе си на Марко юнака. Нар. пес., СбНУ XXXXIII, 109-110. оделявам се, оделея се страд.
ОДЕЛЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оделявам и от оделявам се; надде-ляване, надвиване, надмогване.
ОДЕОН м. 1. Истор. В древна Гърция
— кръгло здание за музикални представления и декламации. Одеон, кръгло здание, назначено за състезание в музиката и поезията и украсено с колони и картини. Н. Ми-хайловски и др., ОИ (превод), 206.
2. Помещение за концерти, представления и под. (От Ат. Милев и др., Речник на чуждите думи, 1978).
— От гр. ü)5exov през фр. odlcon или рус. одеон. — Н. Михайловски и Ив. Момчилов, Очерки из историята и народните сказания, 1865 г.
ОДЕРА. Вж. одирам.
ОДЁСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Одеса и до одесчанин. Нашият халосник го изпъдили из одеската гимназия. Ив. Вазов, Съч. X, 169. Нашият избор сполучливо падна на Загубански.. Ако в края на краищата той биде заловен от одеската полиция, това не стана по негова вина. Г. Бакалов, Избр. пр, 41. Завръщането на учителя [Ботьо Петков] станало след намесата на одеските българи, които разбрали, че след напускането му калофер-ското училище западнало. Н. Ферманджи-ев, РХ, 187. Одеско пристанище.
ОДЕСНЕЁЯ. Вж. одеснявам.
ОДЕСНЯВАМ, -аш, несв.; одеснёя, -ёеш, мин. св. одеснях, прич. мин. св. деят. одеснял, -а, -о, мн. одеснёли, св., непрех. Полит. Рядко. Променям убежденията си от по-радикални, леви към по-консервативни, десни. Противоп. олевявам. Той някога си беше ляв, / след туй обаче одесня, / ала разбра, че не е прав, /пак хвана лявата страна. Хр. Радевски, Избр. пр II, 249.
ОДЕСНЯВАНЕ ср. Полит. Рядко. Отгл. същ. от одеснявам. Противоп. олевяване. Той [вестник „Народна воля“] критикува бързото одесняване на голяма част от младотурците. Хр. Бръзицов, НЦ, 296.
ОДЕСЧАНИН, мн. одёсчани, м. Мъж, който е роден или живее в Одеса. Той настояваше Неофит да пише на одеечаните, да ги замоли да направят всичко за един българин, който иска да стане вещ в художеството, да може тоя българин да се изучи. Вл. Свинтила, СЗЗ, 240. От писмо на одеечанина Ганович до Евлоги Георгиев., узнаваме интересни подробности около разискванията в Одеса през декември 1863 г. М. Арнаудов, БКД, 96. // Само мн. Мъже и жени от този град.
ОДЕСЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Одеса.
ОДЕТИНЯ. Вж. одетинявам.
ОДЕТИНЯВАМ, -аш, несв.; одетиня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Вдетинявам.
ОДЕТИНЯВАМ СЕ несв.; одетиня се св., непрех. Остар. и диал. Вдетинявам се. Старата бабичка, която в това време се оде-тинила до най-крайната степен, очеквала своето унуче така също, както обикновено ние очакваме доброто ядение. Л. Караве-лов, Съч. IV, 244.
ОДЕТИНЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от одетинявам и от одетинявам се; вдетиняване.
ОДЕЯЛО, мн. -а, ср. Завивка обикн. от плътна вълнена или памучна тъкан. Приближих леглото, мушнах се под одеялото, завих се презглава и затреперах от студ. П. Михайлов, МП, 8. Креватът не беше лош., с висок матрак, а върху него., дебел вълнен дюшек. Чисти чаршафи, меки възглавници и леки, пухкави одеяла от камилска вълна. Г. Белев, КВА, 71. Жената лежеше на кревата с басмената си рокля и се бе завила въпреки жегата с протрито войнишко одеяло. П. Вежинов, ДБ, 12. Морето едва се чуваше.. Беше приятно да се лежи така, под тънкото одеяло, с отпуснати мускули и лениви мисли. Ем. Манов, БГ, 30. Все му е студено, завива се с три одеяла. Родопско одеяло. Памучно одеяло.
— Други (диал.) форми: одяло, видяло, деяло, худяло.
ОДЕЯЛЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от одеяло. До една врата той видя как стара жена прегръщаше до болка друга.., която носеше бебе, увито в синьо одеялце. М. Грубешлие-ва, ПИУ, 230. Мадам Тодорка много обичаше своето кученце, което Жестоко страдаше в малкото си креватче, изтегнато на пухената си възглавка и покрито с копринено одеялце. Хр. Смирненски, Съч. III, 95. Па кушетката дремеше баба Деша, нераз-съблечена, покрита само с едно тънко одеялце, колкото да не простине. К. Калчев, СТ, 46.
ОДЕЯНИЕ, мн. -я, ср. Книж. 1. Дреха, облекло; одежда. — Изпрати.. Тамара във вашия манастир за един месец, та в тиши-
