ОДЕВЕ 376 ОДЕКОЛОН
ОДЕВЕ нареч. Разг. Преди малко. — Не ми ли повярва одеве, когато повалих оня тип, който искаше да те пребие? А. Гу-ляшки, ЗР, 206. — Одеве при мен седна синът на адвоката Христакиев да ме кандар-дисва да се запиша в партията им. Ем. Станев, ИК I и II, 38. — Нощес се събудих, чух ти хармониката. Де миткаш, ей? Аз и одеве те чух, като пееше. И. Йовков, ЖС, 218. Огнянов сега сам се учуди на мрачната решителност на тоя момък, одеве така боязлив и чувствителен. Йв. Вазов, Съч. XXIII, 56.
ОДЕВЕКА нареч. Диал. Одеве.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОДЕВЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Разг. Който е станал, съществувал е или се е проявил преди малко, одеве. Одеве-шният тежък разговор с мъжа й.. я разстрои и умори. Йв. Вазов, Съч. XI, 94. След един час тълпата се успокои.. Сега вече стана известна равносметката на одевеш-ната бъркотия. Тринадесет тежко ранени. Р, 1927, бр. 240-241, 3. У него пак се събуди одевешното му горчидо уувство и споменът за призовката. Й. Йовков, ПК, 143. Бяха яки момчета, работеха мълчаливо., също като одевешните, дето поправиха телевизора ми. Й. Радичков, СР, 189-190.
ОДЕВЦЕ нареч. Остар. и диал. Умал. от одеве.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОДЕЖДА ж. Обикн. мн. 1. Облекло, което духовниците обличат по време на богослужение или носят ежедневно, задължени от църковния си сан. Всички очи се впиха в младата, красива двойка, която веднага застана на средата пред облечените в златни одежди свещеници. Ив. Вазов, Съч. X, 32. В манастирската черква грееха златни кандила пред златен иконостас. Братята служеха, облечени в позлатени одежди. А. Каралийчев, ПГ, 213. Откъм онгъла се зададе антиохийският патриарх, а двете внучета на Е$хач придържаха след него одеждата му. Й. Вълчев, СКН, 520. В първия ден след църковен отпуск синките селяни гологлави с дяда поп начело, облечен с одеждите, ще тръгнат да обикалят селския синор с кръста. СбНУ VI, 231. Дяконски одежди. Свещенически одежди. Епископски одежди. Архиерейски одежди. Калугерски одежди.
2. Скъпа, пищна и богато украсена дреха, която в миналото се носи от царе, благородници и др. или се облича при тържествени случаи; одеяние. На главата му блестеше кидар от златотъкан лен.. На плещите му
— одежда от пурпур, обсипана по краищата с перидоти. Н. Райнов, БЛ, 198. Силни и задушевни ръкопляскания поздравиха появяването на Славянски, облечен в богати старурски боярски одежди. Ив. Вазов, Съч. XI, бо. Дори да не падаха от плещите им златоткани плащове, дори да не се виждаха под тях скъпи византийски одежди, само по изразите на лицата се разбираше, че това са знатни хора, израсли в охолство.
А. Дончев, СВС, 8. Това бе златен накит.., украсявал някога сватените одежди на нейната баба. Б. Йосифова, БЧМ, 17. • Обр. Мои родни., бащи, / къде сте, не зная, но гледам земята зарадвана / във златни одежди. Н. Фурнаджиев, ПВ, 19.
3. Поет. или шег. Дреха, облекло; одеяние. Смъкна бързо работните си одежди, облече цивилния си костюм, навлече якето. Р. Михайлов, ПН, 11. Пристигнах бодър., и гузната ми съвест едва прозираше зад още неизносените английски одежди и модни обувки. А. Христофоров, О, 79. Изплашена си ти. / И морна. Таз окъсана одежда. / Разплетени коси; нозете кални. П. К. Яворов, Съч. I, 52. • Обр. Слънчеви лучи запозла-тяваха зелената одежда на гората и фър-ляха светли петна във влажния сенчаст път. Ив. Вазов, Съч. XV, 127. // Стесн. Остар. Специфично облекло с определени особености, типично за хора от дадена общност, група (народностна, областна или професионална); носия, униформа, одеяние. Тук имаше и еврейки, и плахи арменки, и пъргави черни арапкини, всяка в отличителните одежди на своя народ. А. Христофоров, А, 197-198. — Одеждите на всички [бранници] бяха изпръскани с кръв, а по телата им цъфтяха рани от меч и копие. Н. Райнов, ВДБ, 118.
ОДЕКОЛОН м. 1. Спиртно-воден разтвор на етерични масла, който се използва като ароматизиращо, дезинфекционно и освежаващо средство. Минев, по риза със запретнати ръкави, с добре вчесани и пригладени коси, беше свеж като зората и лъхаше на одеколон. Ем. Манов, ДСР, 120. Той [бръснарят] сапунисва петнадесет минути лицето на задрямалия от наслада франт и го бръсне с елегантен размах., пръска го с одеколон. Св. Минков, ДА, 92. — Кои са тия диванета, които пътуват пред нас? — Цивилни! — отговори адютантът, като изтри прашното си лице с^сърпичка, намокрена в лавандов одеколон. Д. Димов, Т, 435. Хорото ставаше все по-буйно.. Смесица от разни одеколони, пудри и парфюми като облак изпълни затопления въздух в салона. Ем. Станев, ИК I и II, 213. Забележителни градове у Прусия.. Рейнската област: Колон или Кьолн.. — стар град с голяма черкова; тука правят миризлива вода, наречена О-де-Колон. Й. Груев, УЗ, 110-111. Евтин одеколон. Бръснарски одеколон. Силен одеколон.
2. Стъклена опаковка, шишенце с такава течност. За рождения ден му подариха любимия му френски одеколон.
— От фр. cau-dc-Colognc. — Й. Груев, Уроци от естествено, гражданско и изчислително зсмлсописанис, 1871 г.
