О ДАРЯВАНЕ 375 ОДЕБЕЛЯВАНЕ2
ОДАРЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от одарявам и от одарявам се; даряване, дару-ване.
ОДАЯ1 ж. Диал. 1. Стая. Някога богат турски бей построява воденица на реката и хубав летен дом от пет ниски, но просторни одаи. О. Василев, Т, 91.— Я иди, сестро, в горните одаи, отвори сандъците, извади ми дрехите. Д. Яръмов, БМ, 49. Помня само, не аз отново съм даскалче и пак съм в широката одая на школото. Т. Влайков, Пр. I, 209. В малката одая на кафенето настъпи дълго мълчание. К. Константинов, ППГ, 294. Черкези, цигани, башибозуци нахлу ле в монастирът.. Сека одая била преровена. НБ, 1876, бр. 49, 192.
2. Гостна стая; соба. — Тука ли беше гостната... одаята? — Тука, тука. Инженерът открехна вратата и влезе. Г. Караславов, СИ, 249. — Ти влез в одаята. Стаята за гости, боядисана със сини шарки, беше просторна. П. Стъпов, ЖСН, 94. Моми и момци като се сберат в одаята., баба Гена слазя на седянката да донесе орехи и сушени сливи. П. Тодоров, И1,74.
3. Стая, която служи за спане и понякога се обитава и през деня. — Вечер, като се прибере в одаята, седне при тях [децата] и им пее, докато заспят. Г. Крънзов, П, 143. Вълко беше се прибрал в одаята и спеше. Й. Йовков, В АХ, 97. // Специално помещение, стая в турските селски къщи за прено-щуване на пътниците. Понеже там не съществуваше хан, както и във всички турски села, Иванов ги настани в одаята. Одая се нарича там нарочно приготвената стая, в която преспиват., странниците. Ив. Вазов, Съч. XII, 115. Не може да се установи от кое време до къщата почнали да прист-ройват и одая, но през деветнадесети век тя е съществувала дори в сравнително по-сиромашки къщи. СбНУ Х1Л1, 30.
4. Килер. — Тука е одаята. Закътана стаичка — държим разни работи в нея. — И по нашия край тъй се казва. М. Яворски, ХСП, 105.
5. Във взаимоучителното училище у нас през Възраждането — стая, в която са се учили учениците, преминали началния етап на обучение. Одаята — така се наричаше при взаимноучилищната система оная кла-сна стая, в която влизаха учениците, след като свършат таблиците и се научат във взаимното училище на четмо и писмо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, III. Изучи Колчо в школото всичките таблици, премина през всичките чинове в голямата стая при даскал Богдана, влезе и в одаята при главния даскал Филип и най-после свърши и одаеш-ното учение. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 172.
— Други форми: о д а, х о д а я.
ОДАЯ2 ж. Остар. и диал. Стадо овце. Стоян си Велку говори: /— Велко, премлад одаджия.. / Тебе ще да си заръчам / тежка одая да свалиш, / да слезеш долу в поле../ на коне звонци да свалиш, / на коне, Велко, на овце. Нар. пес., СбБрМ, 200.
ОДВАЖ нареч. Остар. и диал. На два пъти. Толкова дебело дърво одваж го пресече. Н. Геров, РБЯIII, 337.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОДВАЙ нареч. Остар. и диал. Едва (в 1 и 5 знач.), едвам. Един сиромах терзия дене-ноке работеше и одвай со леб кукята можеше да я прерани. Нар. прик., СбНУ XV, 93. Збила ми се млада вдоичица/да постигна она мъжко дете. / Седем баби, що ми я бабие, / одвай ми го дете постигнала. Нар. пес., СбБрМ, 79. Дяволот се уплашил и от страх да не го изедат.. се фърлил в ближна-та тамо река; ама одвай що привтасал да влезит в реката с едната си само нога, вол-кот го грабнал за другата и му я изел. СбКШ, 10.
ОДВЕ нареч. Диал. 1. На две, на два ката. На полянката се показва малка ехлупена черквица.. с такава ниска и тясна врата, че за да влезе човек, трябва одве да се прегърби. Ст. Загорчинов, ДП, 143. Пенка, както стоеше, изведнъж се присви одве, свлече се, та седна и застена. Ил. Волен, МДС, 38. На полето селянки с бели забрадки работят усилно под жегата. Превити одве, поят сухата земя с потта си. Бл. Димитрова, От, 99. Мама излезе. Тя постла на отвода едно вехто чердже, одве сдиплено. Т. Влайков, Съч. II, 5.
2. Два пъти повече; двойно. В двойно повече време куриерът ще премине одве повече мили, в тройно време — отри повече. Хр. Данов, ТЙЧ, 248-249. Не е зле, ако селяните посаждаха секи в двора си по няколко кореня барабой и тогава не ще имат потреба да зимат жито на заем и да го връщат насетне по жътва одве и отри. Ив. Богоров, СЛ, 2. Бати в Калофер отиде / да купи овни чукани../ Евтино да ги купува. / По-скъпо да ги продава. / Кярове да си кярува, / одве парите да връне. Нар. пес., СбВСт, 53.
ОДЕБЕЛЁЯ. Вж. одебелявам1.
О ДЕБЕЛЯ. Вж. одебелявам2.
ОДЕБЕЛЯВАМ1, -аш, несв.\ одебелёя, -ёеш, мин. св. одебелях, прич. мин. св. деят. одебелял, -а, -о, мн. одебелёли, св., непрех. Диал. Надебелявам1, напълнявам. Одебелял му вратът. Н. Геров, РБЯ III, 337.
ОДЕБЕЛЯВАМ2, -аш, несв.\ о дебеля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Правя нещо да стане по-дебело; надебелявам2, одебелявам се, одебеля се страд.
ОДЕБЕЛЯВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от одебелявам1; надебёляване1, напълняване.
ОДЕБЕЛЯВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от одебелявам2 и от одебелявам се; надебеляване2.
