ОДАЕШЕН 374 ОДАРЯВАМ
Велко, премлад одаджия.. / Тебе ще да си заръчам / тежка одая да свалиш, / да слезеш долу в поле. Нар. пес., СбБрМ, 200. Проговори Адър челебия: / — Е тизека, Мийо одаджия, / като идеш през поле широко, / не виде ли от камен пещера / да свъртиме тия вакли овни? Нар. пес., СбНУ ХХХХУ, 326.
— От тур. оёаа.
ОДАЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. и диал. За взаимоучителното обучение у нас през Възраждането — който се провежда след началния му етап в одая (в 5 знач.). Изучи Колчо в школото всичките таблици., влезе и в одаята при главния даскал Филип и най-после свърши и одаешно-то учение. Т. Влайков, Съч. 1,1925, 172.
ОДАЙЦА ж. Диал. Умал. от одая1 (в 1 знач.); стаичка, одаичка, одайка, одайче. В тая одаица имаше върху две дървета наредени дъски за креват. Н. Хайтов, ДР, 46. Сега можеше да си е вкъщи (за три години свикна да брои за дом двете одаици в една християнска къща към Кула-капия). В. Мутафчиева, ЛСВ II, 236.
ОДАИЧКА ж. Диал. Умал. от одая1 (в 1 знач.); стаичка, одаица, одайка, одайче. Той се засмя и смехът му дълго ехтя в малката тъмна одаичка. Ив. Мартинов, ПМ,
98. Изморен, задъхан, изпотен и мокър от снега, пристигнах направо в задимената одаичка, дето всички вече бяха насядали около кръглата паралия. К. Калчев, ПИЖ, 6.
— Друга форма: худайчка.
ОДАЙКА ж. Диал. Умал. от одая1 (в 1 знач.); стаичка, одаица, одаичка, одайче. Какината Донина къща е наистина много те-сничка. То е било някога само една одайка отгоре над пътя и отдоле зимник. Т. Влайков, БСК I, 507. Владиката тогаз зел да отвори врата от олтаря вътре за на двора да са излезва и като разбивал дувара, намерил там на кюшето една одайка вградена, пълна с книги. Г, 1863, бр. 8, 62.
— Друга форма: х у д а й к а.
ОДАЙЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от одая1 (в 1 и 3 знач.); стаичка, одаица, одаичка, одайка. Само там, в малкото и тясно одайче, Тинка продължаваше сё още да преживява някои от сладките и хубави часове, които пълнеха живота й през медения месец. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 245. Прие да се настани временно в къщата на Мижо Сали. Дадоха му одайчето. Б. Несторов, АР, 80.
— Снаи, девет снаи, снаи послушници, / я улезте в Яни Янино одайче, / отворете нейни шарен ковчаг. Нар. пес., СбНУ ХЫХ, 320.
ОДАЛЙСКА Книж. 1. Жена от харем; наложница. Като неприятна сензация се схваща решението на султана да раздаде на приближените си министри и паши шестстотин от омръзналите му в харема ода-лиски и робини. Ст. Дичев, ЗСI, 40. Надлъж и нашир по салона потече проточена, слас-тна мелодия от тамбури и кларнети.. Върху огряната от пълната луна тераса неусетно се появиха одалиски, обвити в прозирни воали. Ст. Дичев, ЗС I, 23. Зара усмихнато се обърна назад. Мургавото й бедуинско лице имаше чертите на одалиска. Д. Димов, Т, 39. Прислужницата на Велинови я отвежда в салона, дето Виола се е излегнала като одалиска върху отрупаната с възглавници отоманка. М. Кремен, РЯ, 391.
2. Робиня или прислужница в харем.
— От тур. odalik през фр. odalisque или рус. одалиска.
ОДАнАд нареч. Диал. 1. Отвъд, оттатък. Манчо му бивол продума: / — Извади жегли стоманени.. / па ма в Тунджа накарай../ Ти са тогава улови / за мойта бреза опашка, / оданад ще та пренеса. Нар. пес., СбНУ IV, 58.
2. Като предл. Отвъд. Една сестра имам, / далек оженета, / оданад бел Дунав. Нар. пес., СбНУ XIV, 29.
— Други форми (остар.): одйнут, одйндс.
ОДАРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който притежава някаква дарба; надарен, даровит, талантлив, способен. Замина и не се върна вече и нашият млад приятел Неделчо Василев, един извънредно одарен младеж с бъдеще на голям артист. К. Константинов, ППГ, 232. Завършил висше образование в чужбина, безспорно богато одарен мъж, той бе обърнал гръб на бляскавата кариера. Д. Спространов, С, 201.
ОДАРЁНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на одарен; надареносг, даровитост, дарба, дарование, талант, способност. Възможността да се създават., високопълноценни произведения на изкуството., е в зависимост .. от личните качества, от степента на актьорската одареност, от светогледа на изпълнителя. Н. Лилиев, Съч. III, 303-
304. Хор „Гусла“ е великолепно свидетелство за одареността на нашия народ.
ОДАРЯ. Вж. одарявам.
ОДАРЯВАМ, -аш, несв.\ одаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Дарявам (във 2 знач.); дарувам. — Ша изтъкат, Вахо мари, тънки кърпи, / ша одарим, Вахо мари, сватовете. Ив. Вазов, Съч. XVI, 47. — Куме Богдане, Богдане, / като те она одари / от сухо злато коланец, / от чисто сребро кошу ла, / а тизе що йи ариза? Нар. пес., СбНУ XXXXIII, 521. • Нар.-поет. Обикн. дар (дарба) одарявам. Заминаа китени сватове, /отидоа на момини двори. /Излез-нала момина майка, / сви сватове дари си одарила. Нар. пес., СбНУ ХХХХШ, 182. — Горице, горо зелена, / я наведи се, горице, / та дарба да та одаря. Нар. пес., СбНУ IV,
62. одарявам се, одаря се страд, и взаим.
