ОГЪРЛЯЧ1 373 ОДАДЖЙЯ2
ОГЪРЛЯЧ1 м. Сел.-стоп. Малък плуг, с който се огърлят, загърлят картофи, цвекло и др. окопни култури.
ОГЪРЛЯЧ2 м. Диал. Огърлие (в 1 знач.). Яката на ризата тогава я наричали огърляч. СбНУ ХХХХП, 90. Три лакти платно за огърляч. Т. Панчев, РБЯд, 235.
ОГЪРМЯ СЕ. Вж. огърмявам се.
ОГЪРМЯВАМ СЕ, -аш се, несв.', огърмя се, -йш се, мин. св. -ях се, прич. мин. св. деят. огърмял се, -а се, -о се, мн. огърмели се, св., непрех. Диал. Изпълвам се с шум, звуци. Врабци насъбрани / на липови грани, / шумно.У чуруликат, викат, / че липата цяла / се е огърмяла. Чичо Стоян, ЧК, 57. Викна Иве, та песен запея.. / Глас се сипе, долини се носи, / цяла се е гора огърмяла. Нар. пес., СбНУЬШ, 344.
О Огърмява ми се / огърмя ми се главата. Диал. Чувствам се много уморен от голям и непрестанен шум наоколо. — По цял ден и по цяла нощ все такава музика слушам. Огърмя ми се главата! Ст. Даскалов, СЛ, 122.
ОГЪРНА. Вж. огръщам и огъртам.
ОГЪРТАМ, -аш, несв.', огърна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. огърнат, св., прех. Остар. и диал. Загръщам; огръщам. Заедно с хладния дъх на нощта в кухнята пристъпи мама, огърната с телсък шал. 3. Сребров, Избр. разк., 133. Аз и Мицо, огър-нати в широки кепета.., току се препъвахме из непознатия път. П. К. Яворов, ХК,
117. огъртам се, огърна се страд. и възвр.
ОГЬРТАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от огъртам и от огъртам се; загръща-не, огръщане.
ОГЪРТАЧ м. Остар. и диал. Дълга връхна дреха, обикн. подплатена; джубе. Откова един капак от прозореца.. Накладе огънят и зави прозореца с огъртача. Хр. Драганов, НБ (превод), 82.
ОГЪРЧВАМ, -аш, несв.', огърча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Погърчвам; елинизирам. [Гърците] са презирали своите съседи, наричали са ги варваре и старале са са да ги огърчат. КМБП, 25. Ние искахме да огърчим българските варвари, а тие варвари са пробудиха навреме и удариха ни по носът. СН, СбПер п II, 373. огърчвам се, огърча се страд.
ОГЪРЧВАМ СЕ несв.; огърча се св., непрех. Остар. Погърчвам се; елинизирам се. В нашето село сватбата става не като в градовете, дека нашите българе са са огър-чиле и заборавиле са, че са българе. Л. Ка-равелов, Съч. II, 138. Европейските турци живеят повече от четиристотин години между славянете и гърците, а досега още не са са ославяниле, нито огърчиле. Хр. Ботев, Съч. 1929, 43.
ОДА ж. 1. Литер. Вид лирическо произведение с тържествен, приповдигнат тон, което изразява възторг, преклонение пред лице или събитие. От тихата задушевна песен до възторжено-патетичната ода.. — той [Вазов] използува всички възможности на поетичните видове. Г. Цанев, СИБЛ, 201. Оригинална е формата на стихотворенията [на Вазов], пламенни оди с героична тематика. С.. възторжен риторичен патос.. поетът извайва образите на нашите възрожденски дейци. Лит. X кл, 197. — Господа — извика с театрален глас и вдигна ръка, сякаш се готвеше да декламира някоя ода. В. Геновска, СГ, 196.
2. Муз. Оркестрово-хорово произведение с тържествен характер, което възпява лице или събитие. Гърците първи са създали и нотопис.. И първите известни в историята нотни паметници, запазени и досега, са няколко антични гръцки химни, между които и ода от Пиндар. Пеене IX кл, 57. Той съчинил още и химни или оди на боговете, но най-много са знаменити неговите хвале-бни песни в чест на победителите на обществените игри. Н. Михайловски, РВИ (превод), 127.
— От гр. собт] 'псссн' през рус. ода или фр. ode. — Т. Шишков, Първий курс теория на словесността по руския учебник на Н. Минин, 1873.
ОДА ж. Истор. 1. Група от четиристотин кърджалии, еничари и др. И си занели ecu имената от различните мутвашки служби, така полковникът на одата., ся нарекъл чорбаджибаши, сиреч началник на чорбата. БКн, 1859, кн. II, ч. I, 222.
2. Място, където лагерува такава дружина (Н. Геров, РБЯ III).
— От тур. oda 'казарма за еничари*.
ОДАДЖИЯ1, одаджйята, мн. одаджйи, м. Остар. и диал. 1. Лице, което се грижи за приготвяне на храната на останалите овчари, на дружина и под. Дружината избира помежду си едного да им меси хляб и да приготовлява гозба.. Тоя последният, който се нарича одаджия, не ходи да пасе овце.
3. Стоянов, ЗБВ I, 22. Кисело зеле и пипер тие [овчарите] не употребляват.. Лук и праз само купуват, но и той се държи под ключ и се раздава с мярка от., одаджията.
3. Стоянов, ЗБВ I, 24.
2. Домашен прислужник или готвач в замо-жна селска къща. Одая се нарича там [в турските села] нарочно приготвена стая, в която преспиват., странниците. Одаджията турчин донася им вечер храна.., прис-лужва им. Ив. Вазов, Съч. XII, 115 Ял Нова година празнува именния си ден Васил одаджията. В чифлика той беше готвач, той държеше лъжицата и хляба. Й. Йовков, АМГ, 7.
— От тур. odaci.
ОДАДЖЙЯ2, -йята, мн. -йи, Остар. и диал. Овчар. Стоян си Велку говори: / —
