ОГЪРЛИЦА 372 ОГЪРЛЯНЕ
риза с огърлие за някой празник. Й. Радичков, НД, 195. Момчил се размърда на мястото си., ръката му скъса петелката на огърлието, като че ли нещо го душеше. Ст. Загорчинов, ДП, 417. Момите са везали огърлията си, а невестите — и полите на фустаните си. А. Гуляшки, ДМС, 7.
2. Остар. Огърлица (в 1 знач.). Олга беше облечена в бяла деколтирана рокля.. Не носеше нито огърлие, нито обици. Н. Драганов, ТМС, 39. Ако в златарницата влезеше купувач и трябваше да се раздели с някоя от своите рожби — пръстен, гривна или бисерно огърлие.. — вместо да се радва, той съжаляваше. Д. Спространов, ОП, 134. • Обр. Те [витрините] се редяха безброй, една до друга, ослепителни и замайващи като фантастично огърлие на улицата. К. Константинов, ПЗ, 134.
ОГЪРЛИЦА ж. 1. Наниз от мъниста, скъпоценни или полускъпоценни камъни, жълтици и др., който се носи на шията за украшение обикн. от жени; гердан. Двуредна огърлица от перли красеше шията й. Д. Ангелов, ЖС, 218. От прозореца на един златарски дюкян мамеха погледа златни гривни, брошки, обсипани със скъпоценни камъни, една огърлица от златни пендари. Д. Спространов, С, 31. Той беше се пременил като за празник. В косата му бяха натъкнати два гребена от бамбук.., а на гърдите му лъщяха три огърлици: едната от кучешки зъби, другата от пъстри раковини, третата от шарени мъниста. М. Марчевс-ки, ОТ, 192-193. Стига ми това, що имам: / таз огърлица мъниста / и този плетен ко-сичник. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941. Бисерна огърлица. Диамантена огърлица. Кехлибарена огърлица. • Обр. Огън-четата на свещите трепкаха по стъклените украшения и по лъскавите гирлянди, които висяха от нежните вейки [на елхата] като сребърни огърлици. П. Бобев, ГЕ, 11. Стихът ми ефирен огърлици ниже, / от живия бисер на всички мечти. Т. Траянов, Съч. III, 96.
2. Прен. Естествено оцветяване, шарка на перата на птица или на козината на животно около шията; гердан. Постепенно започнах да отличавам отделните краски на перата му [на пъдпъдъка], тъмносивата, почти черна огърлица на гушката му. Ем. Станев, ЯГ, 29. Зеленогуша овесарка.. С жълта на-дочна „вежда“, бузи и огърлица. Ц. Пешев и др., ФБ, 148-149.
3. Прен. Обикн. с предл. от. Редица от еднородни обекти, които са разположени около нещо, обкръжават нещо. Тъмната глава на Черни връх изплува на запад с огърлица от бели облаци. 3. Сребров, Избр. разк., 162. Далеч в западния Велики океан една огърлица от малки коралови острови около една синя лагуна образуват едни от най-големите чисто коралови атоли в света. ПН, 1935, кн. 5-6, 75.
4. Прен. Поет. Обикн. с предл. от. Редица от светещи, блестящи предмети (електрически лампи и др.). Някъде по средата на пътя между Златарица и градчето., видяха как затрептя бляскава огърлица от светлини — автомобилни фарове. П. Вежинов, ВП, 77. Избраха си маса в края на градината.. Оттук се виждаше морето, старият град, рядката огърлица светлини, отразени в залива. Ем. Манов, БГ, 148. По онуй ми ти шосе, асфалтирано вече, / под конвой аз потеглих на път. / То ме среща сега. В септемврийската вечер / огърлици от лампи блестят. Н. Зидаров, НС, 33.
ОГЬРЛИЧКА ж. Умал. от огърлица (в 1 и 2 знач.). Момиченцето пак нахранило пиленцата, намерило синци и им нанизало огърлички. Христом. КМ П, 174. Огърлич-ката и петното отзад на шията [на щиглеца] са сивкавобели. Вл. Помаков, ПДП (превод), 85.
ОГЪРЛИЧНИК, мн. -ци, м. Само мн. Зоол. Семейство водолюбиви птици от разред дъждосвирци с къси крака, къс клюн и дълга опашка, които имат оперение, огърлица. 01агео1а.
О Кафявокрил огърличник. Зоол. Вид огърличник със сивокафяв ръждив оттенък и бяло подкрилие, който мъти по крайбрежието на Черно море, Дунав и оризищата в Тракия; блатна лястовица. С1агео1а ргайпсо-1а. Чернокрил огърличник. Зоол. Вид огърличник с оперение като на кафявокрилия огърличник, но с черни подкрилия. С1агео1а погатапт.
ОГЬРЛЙЯ ж. Остар. и диал. 1. Везано огърлие.
2. Огърлица (в 1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЪРЛО, мн. -а, ср. Остар. и диал. Шия, врат. Широко ти около огърлото. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 213.
ОГЪРЛЯ. Вж. огърлям.
ОГЬРЛЯК м. Остар. и диал. 1. Парче кожа, която кожухарите са употребявали за огърлие на кожуси.
2. Шарка от черни конци по огърлието на кожух.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЪРЛЯМ, -яш, несв.; огърля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Загърлям (в 1 знач.). Механизаторите., окопаха и огърли-ха шестдесет декара картофи и четиридесет декара домати с машини. ВН, 1960, бр. 2769, 1. огърлям се, огърля се страд. —Де, бряааа — провикна се ергенаш — ха така де... И като заиграят ония ми ти мотики, копнат веднъж-дваж, позагребат пръст и буйналите, току да цъфнат картофи се огърлят. Кр. Григоров, Н, 64.
ОГЪРЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от огърлям и от огърлям се; загърляне.
