ОГЪНА1 371 ОГЪРЛИЕ
Смилова, ДСВ, 149-150. 2. Става ми горещо, пламвам поради силно вълнение, смущение или безпокойство. Само разтрепераните ни ръце се срещат, опираме глави и мене ту в огън ме хвърля, ту ми стане студено. В. Чертовенски, СбСт, 237. При мисълта, че се засягат отношенията му с Елка, а може би обхождат вече и мълви из селото, го хвърляше в огън. Г. Райчев, Избр. съч. I, 133.
— Други (диал.) форми: о г е н, о г о н.
ОГЪНА1. Вж. огъвам1 и огънувам. ОГЪНА2. Вж. огъвам2.
ОГЪНА3. Вж. огъвам3.
ОГЪНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от огъна като прил. 1. Който има форма на дъга. Гонсалви му подари копие, лък, стрела и туземска маримба, направена от две огънати пръчки. Гр. Угаров, ПСЗ,
11. // За дърво, стебло на растение или клон
— който е наведен надолу или на една страна. Огънатите клони на ябълката едва издържаха тежестта на плодовете.
2. Който е изкривен, неравен. Остър звук от огъната ламарина прекъсна мислите му. Калникът на колата бе закачил при един от завоите скала или дърво. Д. Димов, Т, 260.
3. Обикн. за равнинна повърхност, плоскост и др. — който е леко хлътнал, вдлъбнат. Кърджалиите са взели Жеравна на нишан, отвъдното село лежеше почти без защита в дъното на съвсем леко огънато поле. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 626. Неволно си спомням някогашния наш криводолски бордей от суров кирпич, с наклонени дувари и огънат гъбясал покрив. ВН, 1961, бр. 3105, 2.
ОГЪНЕЦ, мн. няма, м. Остар. Умал. от огън (в 2, 4 и 6 знач.); огънче, огънчец.
— Добро — лошо, конското месо ще ни крепи силите. Я да стъкнем огънец да го посгреем! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 55. Без да се церемони много-много, влетява в кухнята. Гледа: на печката кьркори на тих огънец тенджера със замазан с тесто капак. РД, 1965, бр. 133, 2. — Я излезни, щерко, из пещера, / дека че огънец да видиш. Нар. пес., СбНУ ХП1, 238.
ОГЪНУВАМ, -аш, несв. (диал.); огъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. огънат, св., прех. Огъвам1, огънувам се, огъвам се страд.
ОГЪНУВАМ СЕ несв. (диал.); огъна се св., непрех. Огъвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЬНУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от огънувам и от огънувам се; огъване1.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОГЪНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от огън (в 2, 4, 5, 7 и 13 знач.). Между навалицата се прокрадваше бедно облечен мъж.. Той носеше дълъг прът с малка металическа решетка, в която блещукаше слабо огънче. Д. Спространов, С, 12. Огънчетата на све-щичките трепкаха по стъклените украшения и по лъскавите гирлянди [на елхата]. П. Бобев, ГЕ, 11. Антиков вади цигара.. Подавам му огънче. Той пали. Др. Асенов, СВ, 135. Те се движеха по средата на улицата и огънчетата на цигарите им блещукаха в тъмното. А. Гуляшки, Л, 280. Той ги изпрати с поглед и в очите му блесна скрито огънче. Д. Спространов, ОП, 269. • Обр. Ливадите раззеленяха.. Като огънчета лумнаха червените цветове на тютюна. Ем. Манов, ПЯ, 151.
ОГЪНЧЕЦ, мн. няма, м. Остар. Умал. от огън (в 2 и 13 знач.); огънче, огънец. — Да палнем огънчец, че... Уф! Път бихме днес, не е шега. Силици не ни останаха. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 389. След малко наближихме до една кошара, до която гореше огънчец. НБ, 1876, бр. 47, 185. В очите на Раиф се появи огънчец. Той хвана ръцете на сина си. Отдавна не се бе чувству вал толкова близък с момчето. Вл. Полянов, БВП, 34-35.
ОГЪРДЯМ, -яш, несв.; огърдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Загрозявам1; вгрозявам, погрозявам. Хай ти пиле, пиле соколово, / ти да пойдеш в моите двори, / да ми видиш моите равни двори../ как са .. / двори огърдени / трева обрастени. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 333. огърдям се, огърдя се страд.
ОГЪРДЯМ СЕ несв.; огърдя се св., непрех. Диал. Погрознявам; загрозявам се, вгрозявам се.
ОГЬРДЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от огърдям и от огърдям се; загрозяване1, вгрозяване, погрозняване, погрозяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЪРЛЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Огърлие. По белите и тесни беневреци и по синия долакътник, облечен въз дебела конопена риза с високо незакопчано огърле, личеше, че той е от далечните полски села. Елин Пелин, Съч. II, 89. Нямала невеста Велка нанизи пендари, ни ковани сребърни менгуши.. Може би огърле от сини мъниста да е красяло бялата й гушка. ЖД, 1967, кн. 12, 11. Млогокръвните требува да си държат сявгаш главата права, да са не на-вожда надолу, огърлето да им е халтаво. Ив. Богоров, СЛ, 42. — Аз ща в горни край да ида, / Стояну риза да кроя, / огърле да й пришивам. Нар. пес., СбВСт, 481.
ОГЪРЛИЕ, мн. -ия, ср. 1. Малка, тясна якичка, пришита около вратната извивка на селска риза, расо и др. Разкопча разсеяно огърлието си и се почеса по гърдите като човек от простолюдието. Й. Вълчев, СКН, 120. Трябва да се разделям с тундра-та и търся по-хубави думи за тази раздяла, както селянинът си облича праната
