СбАСЕП, 512. Него [мъжа] го избило огън, защото не са надявал дотогаз да чуе так-воз нещо за жената си. Нар. прик., СбНУ XXIX, 179. Минавам / мина под огън <и под нож>. Разг. Обикн. за населено място и жителите му — бивам напълно унищожен. Една скорошна случка беше се врязала в паметта му: цяло село, като многои други, беше минало под огън и под нож. И. Йовков, СЛ, 128. Елхадж Али хвърлил войска, за да очисти разбойниците. Цяло Балчишко минало под огън. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 57. Минавам / мина (преминавам / премина) през огън и вода за някого или нещо. Разг. Преживявам, преодолявам всякакви изпитания, трудности за някого или за да постигна нещо. Скоро ще види детето си, ще чуе гласеца му, ще види светлите му очички. О, през огън и вода би минала за него, за малкото! Д. Талев, И, 456. — Дочаках те и аз, дочаках най-подире / ден с обич оплоден и благодарно тих. / През огън и вода преминах да те диря, / безспирно се стремях, воювах — победих. Е. Багряна, ВС, 60. Минал съм (преминал съм) през огън и вода; минах през огъня. Разг. Преживял съм (пре-живязд големи изпитания, опасности, трудности и обикн. поради това съм извънредно опитен, обигран. — Да кажеш, че съм още неопитно хлапе! Не, минал съм през вода и огън, на всичките браилски хъшове съм оракул. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 27. Димо: — На мнозина след Девети септември предишните жени станаха товар. Добри бяха, когато ги криеха.. Донка: — През огъня минахме!... Толкова страдания. О. Василев, Л, 72-73. Наклаждам / наклада на огън<я> някого. Диал. Причинявам неприятности, грижи, затруднения на някого. Тя., се ядосваше, че му се довери. Страхуваше се да не я накладе на някой огън. Ст. Даскалов, ЕС, 161. Наливам / налея (сипвам / сипя, вливам / влея, турям / туря, притурям / притуря, хвърлям / хвърля) масло в огъня. Разг.
1. Насърчавам, , поощрявам намерението, желанието, амбицията на някого за извършване на определено действие. — Ще се боря, докато капата ми падне от главата..! Спасов наливаше масло в огънят — Точно така! Трябва да се бориш! М. Марчевски, П, 269. Той знаеше, че войниците се готвят да напуснат фронта и сам наливаше масло в огъня, но сега, след като денят бе определен, той се смути, обезпокои се. К. Петка-нов, МЗК, 254. 2. Спомагам за засилване на някакъв конфликт, за изостряне на неприязнени чувства. Мюсюлмани и християни бяха настръхнали едни срещу други и суровите мерки на властта, вместо да гасят, като че наливаха масло в огъня. Ст. Дичев, ЗСII, 119. Тя виждаше, че не само той носи всичката отговорност за нещастието в тяхната къща, че и майка й.. с упоритостта и подозрителността си наливаше.. масло в огъня. Л. Стоянов, Избр. съч.
III, 404. 3. Разпалвам още по-силно някакво чувство у някого. Разбрах, че ревността й продължаваше да я гложди.. И ми стана мъчно за нея.. Реших повече да не й противореча, за да не притуря масло в огъня. К. Калчев, ДВГ, 67—68. Нямата не знаеше как да се справи с мъката си. Думите на нека-нената гостенка хвърлиха масло в огъня. Свали забрадка, заскуба косите си от болка. К. Петканов, ОБ, 249. Намирам се / намеря се (оказвам се / окажа се, съм) между два огъня; пека се (горя) на (между) два огъня. Разг. Намирам се в тежко, затруднено положение, тъй като имам неприятности от две страни, които обикн. са с противоположни интереси. Често Райчо се връщаше замислен, след като се беше срещал с началството. Той беше между два огъня. Д. Га-бе, МГ, 139. — Беше ужасно да се печеш на два огъня.., винаги да си нащрек, защото и най-малкото подозрение от едните или другите ще ти струва главата. В. Нешков, Н, 26. Ако посолството [на Византия] успее, Моравия ще се отдели завинаги от германците. Тогава според намеренията на Византця България ще се окаже между два огъня. Й. Вълчев, СКН, 273. Огън горй на главата ми. Разг. Имам големи неприятности, грижи, затруднения. — Сто и двайсет хиляди жетвари съм турил на чифлика си.. Искат хляб, искат вода, идкат пари. Огън гори на главата ми! Й. Йовков, ПК, 30.
— На главата ми огън гори. Утре мога да остана гол на улицата. Трябва да се спасяваме. Д. Немиров, В, 39. Огън да гори нещо или някого. Разг.', На огън да гори нещо. Диал. Употребява се за изразяване на отрицателно отношение или незаинтересованост към нещо или някого, които би било по-добре да ги няма, да не съществуват. — Не помниш ли какво ми каза веднъж: „Огън да ги гори угез, чифлици, подивяхме из тез къ-рища“. Й. Йовков, ЧКГ, 178-179. — Сичко имаме, но таквоз имане огън да го гори, кога аз останах като нийде-никаквите. Ил. Блъсков, СК, 50. Къщй без жена и мъж без пари — огън да ги гори. Ив. Вазов, Съч. VI,
164. Огън и меч (сеч). Книж. ПъЛно разрушение, унищожение на селища и избиване на техните жители. Филибелийският паша изпратил в Аджар аскери да вземат момчета за еничарския корпус.. Трябва да спасим селото от огън и сеч. М. Марчевски, П, 11. Нещастнико, побратиме, / остави тука кости.. / Огън и меч, и бедствия / в земя ни, братко, внесе. Ив. Вазов, Съч. II, 157. Огън и пламък. Разг. 1. Употребява се за човек, който е много енергичен, делови, темпераментен. — Избраха едно момче от селото
— и досега е председател — огън и пламък! Л. Станев, ПХ, 141. 2. Употребява се за човек, който е сърдит, ядосан. — Запея ли, добър признак, искай от мене, каквото щеш, сбърча ли ги тези (сочи веждите си) — огън и пламък: не се мяркай пред очите ми.
