някого или нещо. Разг. Излагам се на голяма, смъртна опасност, рискувам живота си обикн. за някого или нещо. — Господин Венчев... душата си давам аз за тебе! Речи само! В огъня влизам за тебе! Д. Талев, ГЧ,
38. Глаушев изви поглед към другите общи-нари.. Те всички и в огън ще се хвърлят за народното добро. Д. Талев, ПК, 63. — Ей на — мислеше той — тези момчета вече са готови в огън и във вода да стъпят, пред нищо да не се спрат, само да рече човек да ги поведе. Г. Дръндаров, ВВ, 49. Горещ като огън. Разг. Много, извънредно горещ. Треската го изгаряше, а ръцете му, горещи като огън, се бяха вкопчили в моите. Горя в (на) огъц. Разг. 1. Намирам се в много тежко положение, имам големи неприятности, затруднения. — Василчо! Де си, сине, да видиш в какъв огън горим и няма кой да ни помогне. Ил. Блъсков, ИС, 21. — Защо татко е все такъв? — В страшен огън гори — война! — въздъхна хапката. Й. Вълчев, СКН, 83. 2. За населено място, страна — арена съм на насилия или на размирици, сблъсъци, боеве. — Знаете ли вие, че селото гори на огън? Откакто сте заминали за балкана, два пъти ми бастисваха къщата селският мухтарин и няколко турци, за да търсят вас. 3. Стоянов, ЗБВ I, 211. Много беше неприятно положението на Стамболова подир тръгването на Ботева за Козлодуй и въстанието в Тракия.. Съвестно му беше, когато България гореше на огън, той охолно да се разхожда из букурещките градини и кафе-шантани. Ив. Вазов, НО, 22. Горя като огън. Разг. Обикн. за част от тялото — много, извънредно съм горещ. Ходилцата му се бяха надулр като самунчета и горяха като огън. Й. Йовков, АМГ, 35. Давам / дам огън на нещо; предавам / предам (удрям / ударя) на огън нещо; турям в (на) огън нещо. Остар. и диал. Подпалвам, запалвам, опожарявам обикн. постройка, селище и др. Гледам: ида$оха огън на хана от четирите страни. Й. Йовков, В АХ, 107. Същият ден съзрехме.., че едно отделение турска войска., са отправи към последното село, което след малко и предаде на огън. 3. Стоянов, ЗБВ II, 167. Изнела тънки дарове.. / та ги на огън турила. Нар. пес., СбНУ XIV, 21. Дохождам / дойда (минавам / мина, идвам и др.) като (сякаш) за огън. Разг. Идвам някъде за много малко, кратко време, набързо. През зимата, за бързо разпалване на печката и за икономия на трески, понякога се ходеше до близките комшии с лопатка за жар. Оттам е и поговорката за бързи гости: „Дошъл като за огън“. П. Мирчев, СЗ, 64. На дохождане минах през Копривщица, но като за огън. АНГ I, 502. Запалва ми се / запали ми се огън на главата. Разг. Сполетяват ме големи неприятности, грижи, затруднения. — Остави се, дядо Димитре! Голям огън се запали на главата ми. Откога искам да ти кажа, а се срамно ми идеше някак. И. Петров, НЛ, 89. Запалвам / запаля огън някъде. Предизвиквам или съдействам, спомагам някъде да се появят, започнат размирици, сблъсъци, военни действия. В Букурещ нарочно потърсих Любен Каравелов.. Исках да разбера какво мислят там, в комитета.. Те добре са разсъдили — не можем се освободи, додето не се запали огън из цяло Българско. Д. Марчевски, ДВ, 43. В продължение на последните четиридесет или петдесет години българският народ няколко пъти са е улавял за своето ръждясало оружие, а в последните десет години неговата емиграция направи доста опити, за да запали огън на Балканския полуостров. Хр. Ботев, Съч. 1929, 167-168. Запалвам / запаля (разпалвам / разпаля, раздухвам / раздухам) огън в душата (сърцето, гърдите) на някого; подклаждам / подклада огън у (в) някого. Разг. Предизвиквам, пораждам силно чувство, страст, въодушевление, желание за някакво действие у някого. Погледна ме, но, боже мой, какъв поглед! Думата българин като че ли запали огън в душата му! Г. Белев, КВА, 304. Турчинът и не подозираше какъв опасен огън подклаждаше в тая малка, невярна и променчи-ва, но буйна и страстна жена. Д. Талев, И, 421. Я силен пламък ти пламни, / та буен огън разпали / на младите в сърцата, / да тръгнат по гората. СбДЧ, 183. Запалвам / запаля огън на главата на някого. Разг. Причинявам големи беди, неприятности, затруднения на някого, поставям го в тежко положение. — Мобилизация.. Сигурно ще да е за война.. — Ох, никакви да се не видят макар.., дето пак ни запалват тоя огън на главите! Г. Караславов, ОХ I, 350. Той охкаше от заран до вечер., и проклинаше всички ония, които са помамили народа и са запалили огън на главата му. К. Величков, ПССъч. I, 24. Играя си с огъня. Разг.
1. Върша нещо опасно, рисковано. — Значи всеки момент може да се вмъкне шпионин тук! Ти разбираш ли какво значи това? Ние с огъня си играем — с живота на тия хора вътре. Ст. Дичев, ЗСII, 578. — Емпер-чето не е с ума си, може да те обади на турците!.. — Не ви харесвам — с огъня си играете! К. Петканов, X, 128. 2. Върша нещо, с което мога да си навлека неприятности. — Да оставиш без заплата петима касиери, да лишиш от издръжка пет., фамилии?.. Не си играй с огъня! Н. Каралиева, ДП, 36. — Антонов, не си играй с огъня. Дай филмите и да вървим. Тук всяка секунда е скъпа. К. Кюлюмов, ПС, 80. Избива ме / избие ме <на> огън. Разг. Обхваща ме безпокойство или вълнение, възбуда. Не винаги.. имам време да мина спокойно по тоя път — когато имам срочна работа, например да дам разказ за вестник.. Мине понеделник, вторник, сряда — избива ме огън. В четвъртък съм в тревога. С. Казанджиев,
