Ангелов, ЧД, 81. Край вечерните., лагерни огньове бе чул за пръв път., много от приказките% които преди малко прочете в оставения му от писателя ръкопис. Г. Руса-фов, ИТБД, 104. Магически огневе. Остар. Книж. Фойерверки. Един път, по причина на празника и фойерверка (магически огневе), намериха ся 92000 души [на Виенското изложение]. Лет., 1874, 248. Огън небесен. Книж. Светкавица. — Да ги запали огън небесен — избъбра госпожа Хаджи Ровоама. Ив. Вазов, Съч. XXII, 53. Не бяха извлекли ахайци.. / извън стрелите мъртвеца.. / и стигнаха го отново хората, че и конете, / та че и Хектор Приамов, бърз като огън небесен. А. Разцветников, Избр. пр III, 32. Олимпийски огън. Спорт. Огън, запален в планината Олимп (Гърция), който чрез щафета се пренася до мястото на олимпийските игри и гори в специални чаши до закриването им. С възраждането на олимпийските игри през 1896 г. на новия .. атински стадион „Аворов“ лумва отново олимпийският огън. Ем. Жечев, Б, 9. Предаван от факел във факел, поеман от ръка на ръка, олимпийският огън прекосява градове и селища, държавни граници. ЛФ, 1980, бр. 27, 1. Преграден огън. Воен. Артилерийска стрелба, която затруднява придвижването на военни части. По-късно Свилен разбра, че немците бяха прекратили преградния огън, за да го прехвърлят встрани. П. Вежинов, ЗЧР, 180. Каква беше изненадата им, когато артилерията откри огън със страшна точност в гъстите редици на турската кавалерия. Ескадроните свърнаха назад, но преградният огън ги пръскаше и помиташе навсякъде. Г. Караславов, С, 45. Самодивски огън. Диал. Обреден огън (във вид на запалена ръкойка слама, привързана към прът, която се върти в кръг, докато изгори), който се пали на Сирни заговезни и е свързан с култа към слънцето. Свещен огън; Божий (жив) огън. Диал. Огън, който се запалва чрез триене на две сухи дърва и е свързан с поверието, че веднъж в годината (на третия Горещник или срещу Еньовден) старият огън трябва да се угаси и да се подмени с нов. Всеки свещен огън трябвало да се запалва чрез триене. В. Цокова, ОПВ, 11. — Божествен огън. Книж. Творчески дар, вдъхновение. Не бе го надарила природата с оня божествен огън, който са изискваше тогава от проповедниците на свободата.
3. Стоянов, ЗБВ I, 395. Бълвам (синя, изсипвам / изсипя, пращам / пратя) огън <и жупел>. Разг. 1. Срещу, против някого. Обвинявам някого в нещо, като си служа с остри и груби думи. На ранина Али Пехливан забеляза дружината, която бърже навлезе в гората.. Все повече се ядосваше, че не можа да ги свари на трапезата вкъщи. Огън бълваше срещу тия, които ги бяха предупредили. К. Петканов, X, 215. На първото представление дойдоха само осемнадесет души.. Разгневеният Бохоров сипеше огън и жупел срещу смутения Алурков. — Къде са хората? Нали всички билети са продадени? И. Попов, СЛ, 67. 2. Срещу нещо. Критикувам, противопоставям се остро на нещо. Той., показва на скептиците, които тогава сипели огън и жупел срещу озвучаването на филма, какви нови възможности се откриват с това велико откритие. БНТ, 1940, бр. 210, 1. Бъркам в огъня. Диал. Заемам се с нещо трудно и опасно, с което се излагам на риск. Алекси беше в дирите на всичко, което ставаше в селото, но като всеки хитрец гледаше, ако може дй остане цастра-на, а друг да бърка в огъня. Й. Йовков, ЧКГ, 50. Бягам (пазя се) като от огън. Разг.; Отбягвам като от огън. Остар. и диал. 1. От нещо. Пазя се много от нещо, което може да ми навреди. Сляпото и рабско подражание е в състояние да убие всеки талант. Ония, които усещат в себе си зърно талант, трябва да се пазят от него като от огън. К. Величков, ПССъч. VIII, 62. Той не обича да нарушава спокойствието си, затова бяга като от огън от разправии и конфликти. 2. От някого. Страня от някого, избягвам го. Нарушението., на верността от страна на жената твърде много компрометира съпружеството., и после-днята се презира от всекиго и всекой отбягва от нея като от огън. СбНУ VII, 233. Откакто му дадох последния заем, бяга като от огън от мен. Вадя кестените от огъня за, заради, вместо някого. Извършвам нещо опасно и рисковано, от което някой друг ще има полза. — Колко малко са ви познавали и ония, които., са ви сваляли звезди от небето, за да вадите кестените'от огъня зарад тях. В. Нешков, Н, 423. Фана-риотските попове сочели на властта непокорните като бунтовници. Какво губели турците, че друг вади кестените от огъня вместо тях? Хр. Бръзицов, НЦ, 47. Вадя (изваждам / извадя) кестените от огъня с чужди ръце. Книж. ', Вадя (изваждам / извадя) кестените от огъня с людски ръце. Диал.', Ровя огъня с чужди ръце. Книж. Използвам другиго при извършване на нещо опасно и рисковано, което ще ми донесе облага. „Телеграмата прочетох. От нея извличам, че руското правителство се вижда слабо да ни защити от натиска на европейските сили и че с чужди ръце иска да вади кестените от огъня“. С. Радев, ССБ II, 95. — Не е ли по-добре., да влезем с Тамер-лана в дружествени отношения? .. — Ние ще предоставим това дело на византийците, които имат голяма наклонност да заключават различни съюзи и които обичат да ровят огъня с чужди ръце — казал царят. Л. Каравелов, Съч. V, 114. С людски ръце иска да вади кестените от огъня. По-гов., П. Р. Славейков, БП П, 140. Влизам /вляза (хвърлям се / хвърля се, стъпвам / стъпя) в огън<я> <и във вода>. Обикн. за
