464. Той е уж един свитичък такъв, но иначе се оказа огън момче. Не спа цяла нощ, ама се справи със задачата. К. Грозев, СС, 20. — Най-големите мързеливци, най-опит-ните кръшкачи и симуланти.. така заработиха, че всичко се затресе.. Ха иди след това, та кажи, че познаваш хората! Довчера първокласни лентяи, а сега — огън! Г. Ка-раславов, Избр. съч. И, 418. в) За литературно произведение, реч, слово — който е изпълнен с въодушевление, жар; огнен, пламенен. — Ще видиш утре — поп Кръстьо се е наканил да държи слово в черква, огън! Ст. Дичев, ЗС II, 327. — Четете, каза той, като подаде една брошура на Огнянова. — Огън, огън, братко! Ив. Вазов, ПИ, 78. // Поет. За очи, поглед — в който има блясък, породен от силно вълнение, чувство или проява на темпераментност, жизненост; огнен, пламенен. Строен, млад, с черни огън очи.. Хасан съперничеше и по хубост, и по сила на всички момци в селото. Н. Ка-ралиева, Н, 169. Най-после дошъл последен ездник и обадил: задомил се Рамадан-бег и бегова щерка зимал.. хубавица: огън очи, мед уста и снага — палма арабска. А. Стра-шимиров, А, 195. —- Брат бъди ми.. / огън поглед в мен не впивай. П. К. Яворов, Съч. I, 15. г) Разг. Който е много лют, парлив на вкус; огнен. Повика двамина бербере, / заведе ги у свои дворове., / и запия каве, из огън ракия. Нар. пес., СбНУ XLIX, 142. Огън чу-шлета.
16. Като нареч. Разг. Означава много висока степен в проявата на признак, качество. На всеки залък лапаше по две огън люти чуш-лета — добре се подпали. Т. Харманджиев, Р, 52. — Комай цяла година, откак е свършила войната — негодуваше Лоев, — а една игла не можеш да намериш на пазара. И ако найдеш някъде, не се накуся, скъпо — огън! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 159.
О Барабанен огън. Воен. Съсредоточена, бърза артилерийска стрелба. Бенгалски огън. 1. Смес от леснозапалими вещества, която гори с ярък различно оцветен пламък и служи за илюминации. Солите на бария и стронция се употребяват в пиротехниката (бенгалски огън, сигнални ракети) поради това, че оцветяват пламъка в ярки цветове. Хим. V кл 1950, 55. 2. Пръчици от такава смес, които обикн. се палят на елхата срещу Коледа, Нова година и пръскат блестящи звездички. Огънчетата на свещички-те трепкаха по стъклените украшения и по лъскавите гирлянди.., а бенгалските огньове ръсеха наоколо водопади от искрящи звездички. П. Бобев, ГЕ, 11. Пред огледалото се пудреха актьорите.. Някой палеше клечки червен бенгалски огън. М. Кремен, СС, 88. 3. Ярък разноцветен искроооразен огън, получен от горене на тези пръчици. Площадът пред Народния театър [е] озарен отвътре феерически от разноцветни бенгалски огньове. Ив. Вазов, Съч. П1, 245.
Блуждаещ огън. Обикн. мн. Хим.; Лъжливи огньове. Разг. Бледосинкави пламъци, които се появяват нощем в блатисти местности поради горенето на метан, отделящ се при гниене. Тъй наречените блуждаещи огньове.. представляват горещи фосфороводо-роди. Хим. VIII кл. 1965, 55. Фантастични мисли припламваха ярко и гаснеха бързо, оставяйки сива пепел подире си. Те бяха като лъжливите "огньове, които виждаме лете в горите. Й. Радичков, БФ, 64. Вечен огън1. 1. Огън, който гори обикн. пред паметните плочи на лица, загинали за справедлива, благородна кауза като израз на почит, уважение, признателност към тях. В памет на загиналите командири в Отечествената война на високия парк на Днепър е издигната братска могила с величествен обелиск, паметни плочи и вечен огън. ЛФ, 1958, бр. 40, 4. На гроба на незнайния воин гори вечен огън. 2. Фонтани от природни газове в миналото, които, запалени обикн. случайно, горели непрестанно продължително време. Древните жители на Персия и Индия се отнасят с чувство на страх и уважение към вечните огньове, чиито синкави пламъци не угасват нито от дъжда, нито от силните пясъчни бури. Д. Русчев, НЗ, 4. Вечен огън2. Разг. Само членувано. Ад, пъкъл, преизподня. Който мисли само за себе си и за своето грешно тяло, той ще да се мъчи във вечния огън. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 149. Той продължаваше., да заплашва с ужаса на вечния огън всеки, който напусне това събрание.., без да си купи една от неговите книжки, в които са дадени точни наставления как да спасим душата си. Ал. Бабек, МЕ, 244. Гръцки огън. Воен. Изобретена от гърците запалителна смес от селитра, сяра, смола и леснозапалими масла, негасима с вода, която се е употребявала през VTI-XV в. в морски битки и при обсада на крепости. Купи гръцки огън; и макар че това оръжие бе тайна на ромеите.. един обикновен пазач на склад му продаде пет бурета от масловидната, дъхаща на непозната, тежка миризма течност. Д. Добревски, БИ, 226. Изобилстват документи за изобретение, наречено гръцки огън. Векове наред се опитвали да откраднат тайната му. П, 1979, бр. 2, 4. Кръстосан огън. Воен. Стрелба по един обект от няколко страни. За да може да постави завоя под кръстосан огън, Атанас Щерев раздели четата на две групи с приблизително еднакво въоръжение. Д. Ангелов, ЖС, 344-
345. Те [немците] не бяха успели да издържат комбинирания кръстосан огън и фланговата атака и бяха отстъпили в безпорядък. П. Вежинов, ЗЧР, 184. Лагерен огън. Огън, запалван вечер, обикн. в детски или младежки лагери, около който се организират литературно-музикални програми и други развлечения. През тая седмица трябваше.. да запалим първия лагерен огън. Цв.
