нанд ще ни тикне в огъня, па като загази, ще натири либералите и ще повика демократите. Г. Караславов, ОХ I, 82. Димо получи отпуск и пристигна в село няколко дни преди Коледа.. — Жено, от огън се връщам!.. Сега е военно време. К. Петканов, МЗК, 38-39.
10. Прен. Само ед. Разг. Голяма, нетърпима горещина, жега, обикн. причинена от силно лятно слънце. — Голяма жега, брей! — вайкаше се фелдшерът. — Огън., ви казвам. И. Йовков, Ж 1945, 159. Слънцето упорито бе се спряло посред синия небесен купол и си-пеше огън и жар от висините. Елин Пелин, Съч. I, 17.
11. Прен. Само ед. Разг. Висока телесна температура при треска, болест. Огънят на болния спадна и той заспа спокойно. О. Василев, ЖБ, 391. Старата не отиваше добре. Имаше огън, мяташе се, дишаше тежко. Й. Йовков, В АХ, 184. Куна седна до нея., и я пипна по челото. — Цяла гориш в огън. К. Петканов, МЗК, 178. Острите щипки на треската ме пипнаха. Щипците на тая болест са невидими, но като вкопчат някого, цялото му тяло пламва в огън. СбХ, 136. При покарвание зъбите много деца страдат най-много от огън; тога трябва да ся дръжат малко по-хладно. Хр. Данов, Лет., 1869, 96. // Топла, гореща вълна, която минава по лицето или през тялото на човек при смущение, силна възбуда и под. или при консумиране на алкохол. Нонка чак сега видя, че свекървата плете детско терличе и огън премина по лицето й. — Не е за срам.. — напевно каза Пинтезката. И. Петров, НЛ, 169-170. Тъкмо пред Иванканите порти съзря Първан да разговаря с баща й през дувара. Огън я обля. В гърдите й пре-маля и какво стана после, сама не помнеше.
Н. Каралиева, Н, 154. Борис чувствуваше как пъпли огън по всичките му жили, нагоре към главата.. Това ли е примамливата сила на алкохола? Д. Талев, ГЧ, 73. Хвана я за меката й като коприна ръка. Разпален огън премина през жилите му от това хва-щане. Н. Бончев, ТБ (превод), 54-55.
12. Прен. Само ед. Силна жажда или парливо усещане в устата и гърлото, предизвикани от голямо количество изпит алкохол, от много солена или люта храна. Бръчков беше изнемощял и премалял: люта жажда го гореше.. Неугасим огън палеше изсъхналото му гърло и език. Ив. Вазов, Съч. VI, 103. Дробеше си люти чушки в паницата, дъвчеше бавно и грижливо. Накрая, като се нахранеше,.. дълго пиеше студена вода, за да утоли огъня си. К. Калчев, ПИЖ, 58. Ракията се сви в стомаха му, временно победена, огънят бе попритихнал. В. Попов, Избр. пр, 84. От време на време някой от тия юнаци се повдига с полузатворени очи., набарва с ръце стомната и жадно гаси алкохолния огън. Ал. Константинов, БГ, 115.
13. Прен. Само ед. Необикновен блясък в очите на човек, породен от силно вълнение, чувство, възбуда или като проява на жизненост, на жив темперамент. Тъй пламенни бяха ръкомаханията на ковача, такъв огън имаше в очите му.., че Kopaeqmq душа на овчаря се раздвижи и трепна. Й. Йовков, Ж 1945, 10. Такава горещина у всекиго другиго би се показала подозрителна, но у Кандова тя беше искрена и това ясно се познаваше по безпокойния огън на погледа му. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 15. Еньо пак се намръщи.. Иван видя в очите му зъл огън. Елин Пелин, Съч. 1П, 147. Двата му недъга се изкупуваха с очите — извънредно живи, проницателни, пълни с младежки огън. Ст. За-горчинов, Избр. пр III, 496. На изглед холандците са високи и плещести.. Лицето им няма живини, очите им са без огън. Т. Икономов, ЧПГ, 92.
14. Прен. Само ед. Силно, дълбоко чувство, психическо изживяване, душевно вълнение, страст. За да се поддържа огънят в сърцето, стигаше й един поглед самб или едно леко, сякаш случайно докосване. Д. Талев, И, 359. Мъчнотиите усилваха решителността му, както с течението на времето се усилваше любовният огън в гърдите му. Ив. Вазов, Съч. XIII, 138. Те [осъдените] чуваха и виждаха всичко и само с това изказваха своя огън, че запяваха., с глас на полумъртъв човек. 3. Стоянов, ЗБВ П1, 172. Синап стана. В очите му блеснаха странни сенки.. Русите му млади мустаци трепереха от вътрешен огън. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 193. Младото сърце винаги е готово да приеме мимолетния огън на желанието за дълбочина на чувството. Ем. Манов, ДСР, 371. // Въодушевление, жар, плам. Тия няколко думи Ботйов изказал с такъв огън и с такива чувства, щото.. Хаджи Димит-ровото кораво сърце и на дружината му били трогнати. 3. Стоянов, ХБ, 86. — Петров, Касио у вас излазя като манастирски дякон. Покажи повече огън. Ив. Вазов, Съч. ХХУП, 79. Учеше, защото иначе не би могло да бъде — наистина прилежно, усър-дно.., но без огън и вдъхновение. Ем. Манов, ДСР, 271.
15. Като прил. неизм. Само ед. а) Разг. За човек — който е буен, темпераментен, по-ривист по характер; пламенен, огнен. — Какво не изпатих, докле доведа тая болярка тука! Огън девойка — с ножа ми искаше да се прободе. Ст. Загорчинов, ДП, 158. — Остро е езичето на Герасим, но това е полезно.. Изобщо огън човек е. ВН, 1959, бр. 2509, 2. б) Разг. За човек — който е енергичен, чевръст в работата си и се справя бързо със задачите си. — Ще си наредим хубаво новата къща., повекето стари работи ще ги оставим на Кочо.. А вие двете с Ния като се развъртите, каквито сте и двете огън в работата, за две-три години ще напълните новата ни къща. Д. Талев, ПК,
