Славейков, Избр. пр II, 49. Огън да го гори! Клетва. Поддържам огъня. Буен огън. Тлеещ огън. Угаснал огън. • Обр. Радоил.. извади и й подаде в дар едно цвете от брилянти за косата. Камъните заизспускаха ярки разноцветни огньове на светлината. Ив. Вазов, Съч. XIV, 54. Високо догарят огньовете / на ярката селска зора / и слънцето тръгна отново / по свойта небесна мера. Д. Методиев, ШТ, 87.
3. Само ед. Тези нажежени газове, пламъци като стихия; пожар. Когато възви през мег-даня Джумая.. ненадейно чу биенето на камбаната за огън, а едновременно видя и отблясъка на един пожар. Ив. Вазов, Съч. XXV, 108. Джони се замисли.. Защо тримата влязоха в кръчмата му?.. Току-виж нощеска пламнал огън от всички страни! Д. Димов, Т, 164. Той [пътят] минува по ония места, които са пострадали най-много от топора и огъня. Ив. Вазов, Съч. XVI, 11. „Пожар! Хей, огън!“ викна някой там. К. Христов, Кр, 11.
4. Само ед. Разг. Пламъче на запалена клечка кибрит, запалка или получено с огниво и прахан, с което се пали цигара, лула и под. Спасов издраска няколко клечки кибрит, без да може да запали. Тогава Методиев извади лъскавата си запалка, щракна и му поднесе огън. М. Марчевски, П, 146. Насядали около ниски масички, мъже и жени играеха на карти.., а пъргави келнери им поднасяха сладкиши, вода с лед и дори огън да запалят пурите или папиросите си. Ал. Бабек, МЕ, 67. Донесе му поничка с готови цигари.., донесе му и огниво, подаде му цигара., цъкна му огън с огнивото. Д. Талев, ПК, 423. • С глаг. хващам /хвана (ловя, секвам / секна). Получавам искра, пламъче обикн. с огниво и прахан или по друг начин. Дядо Пуньо.. бръкна в пояса си, извади една луличка, напълни я и взе да вади огнивото си и прахан, за да хване огън. М. Гесгогиев, Избр. разк., 174. — Кара Кольова работа е тая — рекъл Стоян Чакърът.. Хукнал той с копралята и го сбарал на една поляна, както си секне огън с огнивото. Чудомир, Избр. пр, 23. Един път той разбил в., хаван праха от сяра и салитра.. А подле хванал да лови огън, за да пали свещ. Г. Иошев, КВИ,
241.
5. Само ед. Разг. Разгорени въглени или кибрит, запалка, които служат за разпалване на огнище, печка или за запалване на цигара, лула и под. Той [виновният] бива изолиран, никой не говореше с него, никой не му даваше огън., не го поздравяваше. Ив. Хаджийски, БДНН I, 64. — Гледай да ги [пънчетата прахан] обереш навреме. Може и да ги откраднат. Има да дрънчим после комшиите за едно въгленче огън. Кр. Григоров, Н, 186. Руси., извади дървена кутийка от пояса и почна да свива цигара в парче вестник. — Огън имаш ли? — попита той. П. Спасов, ХлХ, 45. — Доне мари, бяла гър-кинъо, / изнес ми, Доне, един огън, / цигара да си запаля. Нар. пес., СбВСт, 271.
6. Само ед. Разг. Огнище, печка, в които горят дърва, въглища и под. или уред, нагрят от електрически ток, газ и др., които се използват за готвене. — Милке, слушай, пак ще те питам... — После, после: тенджура-та съм оставила на огъня. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 11. Друго ако не, барем еднд гърне боб ще стои и ще ври на огъня. И. Йовков, ВАХ, 67. Застройката се прибавя няколко минути след свалянето на супата от огъня. Л. Петров и др., БНК, 68. Рибата още в морето, турил тигана на огъня. Погов. • С предл. най прил. за означаване на температурата, при която се приготвя ястието. Фасулът се вари на слаб огън заедно с глава лук. А Патладжаните се изпичат на силен огън.
7. Светлина, излъчвана обикн. от нещо горящо. Той лежеше върху тревата и се помъчи да скрие мъждукащия огън на цигарата, която държеше между пръстите си. Д. Димов, Т, 583. В далечината и в мрака очертанията на парахода се губят., ярко блещят някакви червени огньове и над бялата и чиста повърхност на морето се рисува исполински образ на настръхнало чудовище с огнени очи. Й. Йовков, Разк. I, 18.
8. Само ед. Воен. Произвеждане на изстрели, гърмежи с огнестрелно оръжие; стрелба. Един от плевниците се подпали, хитлеристите заизскачаха зашеметени навън и падаха покосени от точния огън на автоматите. П. Вежинов, НС, 98. Едва се настаних при тръбата и получих нова заповед
— веднага да открием огън. Зареваха и нашите гаубици. Г. Райчев, Избр. съч. I, 44-45. Топовният, пушечен и картечен огън се сливат в адски трясък. Л. Стоянов, X, 12. Па тая позиция ние не стояхме повече от десетина минути. Прекратяваме огъня и тръгваме напред. Й. Йовков, Разк. II, 140. Артилерийски огън. Залпов огън. Миноме-тен огън. Минохвъргачен огън. Оръдеен огън. Ракетен огън. Флангов огън. Шрапне-лов огън. • Обр. Особено добра възможност му представи разпрата между Меда-ров и Белички. Попаднал под огъня на двамата инженери, Грашев беше изненадан и учуден. Д. Фучеджиев, 134. // Самостоятелно или в съчет. с бий. Военна команда за започване на стрелба. Изведнъж на стотина метра пред мене затрещя картечница..
— Залегни! Огън! — извика някой пред мене. П. Вежинов, ЗНН, 179. Спират на брега на реката. И се повтаря познатата команда: „Огън, бий!“ Залп раздира тишината. Мл. Исаев, Н, 86.
9. Прен. Само ед. Разш. Разг. Борба, бой, сражение, война. Вторий батальон., беше вече влизал в огъня и гореше от нетърпение да спечели една по-бляскава победа. Ив. Вазов, Съч. VI, 100. — Тикат ни те [партиите] във войната.. И сега е така — Ферди
