гозката огъна, / не я със катран запали. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 131. огъвам се, огъна се страд. и възвр. Цели вагони отпечатани учебници станаха ненужни и се продаваха на килограм в софийските хали и всички магазини, за да се огъват с тях месо и колониални продукти. Ал. Спасов, С, 75. 131. Дядо Божил стана. Огъна се в антери-ята, закърпена и на двата лакътя с парчета от чувал и тръгна да си ходи. А. Кара-лийчев, ЛС, 79.
ОГЪВАМ3, -аш, несв.; огъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. огънат, св., прех. Остар. и диал. Ям; нагъвам2. Водачите ми бързаха за стигание вечерта, защото в турско село не им се оставаше, да огъват сухия кукурузов хляб. 3. Стоянов, ЗБВ III, 209. Като въздъхна издълбоко, погледна коня си, кой хрупаше и огъваше зелената морава. Ц. Гинчев, ДТ, 15. огъвам се, огъна се страд.
ОГЪВАНЕ1, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от огъвам1 и от огъвам се. Двойният преден крак [на масата], задните крака., и дол-ната рамка изготвяме с едно или две огъвания на стоманените тръби. НТМ, 1966, бр. 211, 108. Вдишването се подпомага с повдигане ръцете над главата заедно с огъването на гръбначния стълб назад. Ив. Мангъ-ров, ПГ, 30. Машина за огъване на бетонно желязо. Студено огъване. Горещо огъване. Огъване с натиск.
2. Техн. Вид деформация на греда, прът, плоча и други равни повърхности, която се характеризира с изкривяване на оста им или на средната им равнина под въздействието на външни сили или на товари. Основната причина за триенето при търкаляне е огъването на повърхността, по която се опира валчестото тяло под действие на теглото му. Физ. IX кл 1965, 64. В много случаи скалите не могат да устоят продължително време на влиянието на новите външни сили. Тогава еластичните деформации преминават в пластични.. Външни прояви на тази деформация са огъването на тавана [на минните изработки] и образуването на пукнатини. X. Попйорданов и др., ПИ, 101.
ОГЪВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от огъвам2 и от огъвам се; загъване, загръща-не, увиване.
ОГЪВАНЕ3 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от огъвам3 и от огъвам се; ядене, нагъване2.
ОГЪВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Огъваем. Чехското стъкло., е най-добро, защото има сичките .. добри свойства, а освен това е и по-огъвателно, та не се чупи тъй лесно, както другите стъкла. Ступ., 1875, бр. 7-8, 63.
ОГЪВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от огъвам като прил. Техн. Който е предназначен, служи за огъване на метален детайл. Огъваща машина. Огъващи валци.
ОГЪВКА ж. 1. Диал. Дъгообразна по форма част от предмет. — Такъв лък, дядо Пенко, по десет години се прави. Виждаш ли тая кост тук, гдето подпира средната огъвка? От зъбите на едно голямо животно е тя, дето слон се нарича. О. Василев, 33, 8-9.
2. Остар. и диал. Гънка, дипла, впряга, бръчка (Н. Геров, РБЯIII).
ОГЪЗВАМ, -аш, несв.', огъзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Обръщам, показвам задната част на нещо. Огъзил го към огъня. Н. Геров, РБЯ III, 336 .
ОГЪЗВАМ СЕ несв.\ огъзя се св., непрех. Простонар. Грубо. Гъзя се, изгъзвам се, в повечето случаи като израз на пренебрежително отношение към някого; надупвам се, издупвам се. Огъзил му ся. Н. Геров, РБЯ III, 336;
ОГЬЗВАНЕ ср. Простонар. Грубо. Отгл. същ. от огъзвам и от огъзвам се; гъзене, изгъзване, надупване, издупване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЪЗЯ. Вж. огъзвам.
ОГЪЛЧА. Вж. огълчавам.
ОГЪЛЧАВАМ, -аш, несв.; огълча, -йш, мин. св. -ах, прех. Диал. Сгълчавам, нахок-вам, навиквам2, изгълчавам. — Ако продължаваш да опяваш — огълчал я [леля си] Ли-чо, — всичко се случва.. Щом е тихо и мир-но, не вкарвай сама вълка в кошарата. К. Георгиев, ВБ, 60.
ОГЪН, -ят, -я, мн. огньове и (диал.) ог-неве, след числ. бгъня и (диал.) огня, м.
1. Само ед. Нажежени светещи газове, пламъци, отделящи се при горене на тяло, предмет. Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня. Д. Талев, ЖС, 329. Човекът, като господар на стихиите, огъня, въздуха, водата, светлината са послушни робие на господарската му воля. ИЗ 1877, 395. Огънят и водата са добри слуги, а зли господари. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 78. Огън и слама не стоят миром. Погов. П. РЛ Славейков, БП II, 6. При много племена съществува култ към огъня.
2. Горящи запалени дърва, въглища и др., от които се излъчва топлина и светлина. Тя преви колена пред огнището да стъкне огъня. Д. Талев, ПК, 336. Дърварите окачиха на дървото торбите си. Съчки събраха. Накладоха буен огън. Ем. Станев, ГЧ, 18. Около големи огньове в дворовете и под ергрехите войниците се сушаха и грееха. И. Йовков, Разк. II, 121. Вечер той седеше самичък в къщата и при светлината на огъня правеше нескончаеми сметки с голям дюлгерски молив. Елин Пелин, Съч. III, 68-69. Като отведнъж се намерих., в едни ливади и напреде ми., мъждяха два огня. П. Р.
