ОГУЗЦИ 360 ОГЪВАМ1
придобивките на селджукските турци. Лет., 1909, 90.
2. Разш. Племе или племенно обединение.
— От тюрк. og 'майка'.
ОГУЗЦИ мн. Остар. Огузи. От тях [западните турци] произлязоха три племе-на: .. огузци, селджуци и османци. С. Боб-чев, СОЙ (превод), 8.
ОГУРТ м. Диал. Йогурт. „Ходжата дохожда ли при вази на егрека да иска прясно мляко и огурт?“ М. Кънчев, В, 46.
— От тур. yogurt.
ОГУРТНИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Кисело мляко, размесено с прясно. Старецът вече пристигаше, натоварен с цял мях огуртник и торба хляб. Л. Стоянов, Б, 166.
2. Мях, направен от козя или овча кожа, в който се държи мляко. Под мишница носеше той един кози мях, наречен огуртник. 3. Стоянов, ЗБВ I, 40. В ненаписаната им семейна хроника зее пещера — хайдушко скривалище, пълно с пъстърма, с тулуми сирене, с огуртници смляко. Отеч., 19/8, кн. 13,
36.
— Друга форма: огрутник.
ОГУРЯ СЕ. Вж. огурявам се.
ОГУРЯВАМ СЕ, -аш се, несв.\ огуря се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар. и диал. Навиквам, привиквам, приучавам се; алащисвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГУРЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от огурявам се; навикване, привикване, приучаване, алащисване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЪВАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който може да се огъва, който има свойството, качеството да се огъва (в 1 и 2 знач.). Трябва да се провери опитно доколко този вид стъкло е огъваемо. Огъваем елемент.
2. Прен. Който може да се огъва (в 8 знач.); неустойчив. Когато Лиля бащин праг прекрачи / срещу самия вятър на века, / смутена, изненадана разбра, че / е много крехка нейната ръка, / че слаб й е духът и огъваем. Бл. Димитрова, Л, 54.
ОГЪВАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Свойство, качество на огъваем (в 1 знач.). Шнуровете се плетат от отделни конци и огъваемостта им се увеличава толкова повече, колкото от по-тънки конци са направени. П. Минков и др., ЕФМ, 238. Основата [на кинолентата] трябва да притежава значителна якост, еластичност, огъваемост. Й. Венов и др., К, 8. Колкото по-дълбоко се намират пластовете, толкова по-голямо налягане изпитват, при което те придобиват известна пластичност и огъваемост. Р. Христов и др., Г, 88.
ОГЪВАМ1, -аш, несв.\ огъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. огънат, св., прех.
1. Правя или ставам причина нещо, обикн. право, да добие форма на дъга или полукръг; извивам. Противоп. изправям. Най-напред той белеше корите на върбовите пръчки, сетне започна да огъва обръчите и да заплита самите кошници. А. Каралий-чев, МО, 16. Нощта ги затворили в ареста, но той бил заключен с резе и циганска скоба.. Момчетата огънали скобата., и избягали. К. Видински, НП, 41. След дълго и на-празно чакане най-сетне Бил усети, че нещо затегли и огъна пръчката, ала когато той дръпна конеца и изтегли въдицата, на нея вместо риба висеше някакъв кален парцал. Св. Минков, Избр. пр, 270.
2. Техн. Обработвам метални детайли чрез пластично деформиране, при което им придавам криволинейна форма или изменям ъглите между частите им. Противоп. изправям. Много по-рационално е., вместо да закриваме крайните части [на огледалото], да ги огънем леко навън. Физ. X кл 1951, 120. Внимателно огъваме ламарината във вид на цилиндър, който поставяме в съда с пясък. К, 1963, кн. 2, 45. Огъвам машинни детайли под формата на буквата V.
3. Обикн. за вятър, буря — ставам причина растение, дърво, клон да добие форма на дъга, като го навеждам надолу или на една страна; извивам, превивам. Нощната буря върлуваше в гората, огъваше до земята младите дръвчета, събаряше старите гиганти. А. Каралийчев, ТР, 5. Папазов гледаше през прозореца как вятърът блъска и огъва клоните на стария орех. М. Грубеш-лиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Вятърът огъва високите тъмнозелени ниви. А. Каралийчев, С, 24.
4. Правя или ставам причина нещо или някой да се приведе надолу, при което може да загуби устойчивост; превивам. Редките, но едри дюли огъваха тънките клончета. Ст. Марков, ДБ, 496-497. Петдесет и пет години са легнали на гърба му. И пак не могат да го огънат — прав е като кол. ЖД, 1967, кн. 123, 1. Севернякът [вятър], освирепял, се устремява със съскане върху теое.. Севернякът те огъва, иска да те повали, да те разкъса. Бл. Димитрова, Лав., 241. Тежките греди грамадни / огъват го [магарето] и то едвам удържа да не грохне / сред слънчевия път в праха. Хр. Радевски, Б, 55. // За дърво, растение — навеждам надолу клони, стъбло и под., обикн. под тежестта на плод; превивам. Наля плод прасковата и огъна клони до прозореца на пустата Николова стая. А. Каралийчев, СР, 95. Овошките, натежали от скреж, огъват клоните си и звънливо прошумяват. Й. Йовков, Разк. I, 195. Не можах да стигна до оная земя, където сега се пукат росни пъпки., и огъват класове пожълтели ниви. А. Каралийчев, ПГ, 25.
5. Прен. Принуждавам или ставам причина някой да отстъпи, да се откаже от своите
