ОГРЯВАМ2 359 ОГУЗИ
чи ми се обикн. неочаквано нещо хубаво, добро; зарадвах се. От дека не се надееш, от тамо те огрява. Диал. Случва ми се нещо обикн. хубаво, добро неочаквано, откъдето не съм очаквал. Отде ще ме огрее слънцето. Разг. След главно изр. Откъде ще бъда ощастливен, по какъв начин ще постигна нещо хубаво. — Па те и ергенин имаме. А, Кате, какво ще кажеш? — Точно така, бай Матей. Човек не знае отде ще го огрее слънцето. Кр. Григоров, Р, 46.
ОГРЯВАМ2, -аш, несв.\ огрея, -ееш и (съкр. разг.) -ейш, мин. св. оцзях и (диал.) огреях, прич. мин. св. деят. огрял, -а, -о, мн. огрели и (диал.) огреял, се., непрех. 1. За небесно светило — изгрявам1 (в I знач), грей-вам. Настъпва утрото, морето се успокоява,.. Топло огрява октомврийското слънце. Ем. Станев, ЯГ, 32. Огряват звездите,/ след туй на небето/ излиза луната. Н. Вапца-ров, Избр. ст, 1951, 137. А ето слънцето огряло/ тъжовно гледа върволица/ от стари, млади и дечица. П. Яворов, Съч. I, 47. Стоян на слънце говори:/ — Слънчице ясно, убаво,/ како далеко огреваш,/ от по-далеко заождаш,/ ти видиш млого далеко,/../ виде ли негде девойкя/ на мое лице прилика? Нар. пес., СбНУ XLIII, 324. // За слънце, луна — светя, излъчвам и хвърлям светлина върху нещо; осветявам. — Каква месечина е огряла — продължи сестра ми, като се наведе до мене и прилепи лицето си на прозореца, — да тръгнеш, че да се не върнеш! К. Калчев, ПИЖ, 10-11.
2. Рядко. Светвам, блясвам, грейвам. Залата огрява, и Ферина се втурва отвън. Г. Райчев, ЕЦ, 36. На него златни се отбляс-ват екселбанти,/ на нейната коса огреяха брилянти. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 253. • Обр. Изминаха години оттогава,/../ В косите ми огряха снеговете, тъй както в рилските ни върхове. Ламар, СГ, 9. Алената пребрадка със сърмените краища се пои-здига. Под нея огрява чудно момино лице. Елин Пелин, Съч. III, 94.
3. Прен. За ден, утро — наставам, настъпвам, започвам, изгрявам1. — Утре пак ще се зора усмихне — хубав Божи ден ще огрее. П.Тодоров, Събр. пр П, 212.
4. Прен. За нещо хубаво, добро — появявам се, настъпвам и обикн. предизвиквам радост, надежда; изгрявам1, грейвам. Видехме слънце, и видехме 6vpu,/ преминахме през много изпитни;/ прео нас огряват бъдещите дни/ с борба и труд под родните лазури. Ламар, СГ, 50. И когато над нашта родина/ свободата за всички огрей,/ цял народ ще запее честито/ една песен сърдечна за теб! Я. Молхов, С, 68.
5. Прен. Обикн. за положително чувство, мисъл — появявам се, възниквам изведнъж у някого; грейвам. Глъчката се надигна отново. В сърцата на всички огря надежда. Бог е дал лек за всичко. К. Петканов, СВ, 24. Да живей смъртта, деца!/ Път сторете! Да живее!/ Трябват пламенни сърца!/ Нова вяра да огрее! К. Христов, ПП II, 71. Какви картинки само/ не бе събрала и с топлийки тамо/ набола на ветрило. В миг огря/ във памет всичко. К. Христов, ЧБ, 48. //За изражение, обикн. усмивка — изведнъж се проявявам, виждам се на лицето; грейвам. Пред широко отворената учили-щна врата застава старият дядо Никола със звънеца в ръка. Той разглежда тържествено наоколо и важно разклаща звънеца. На устата му огрява усмивка. Елин Пелин, ПР, 75.
О И в нашата къща ще огрее слънце (слънчице); и на нашата улица ще огрее слънце. Разг. Употребява се в израз на надежда у говорещия за успех, сполука, щастливи дни. Още малко, невясто Богданице, па ще огрее слънчице и в нашата къща. Т. Влайков, Съч.П, 240.
ОГРЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от огрявам1, огрява ме и от огрявам се. При разположение на пояса [залесителния] в направление от север към юг или близо до това направление, където условията на ог-ряването ще бъдат приблизително еднакви и от едната, и от другата страна .., се взема предвид преобладаващата посока на зимните снежни виелици. М.Мичев и др., 3, 147.
ОГРЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от огрявам2; изгряване1, грейване. Огряване на слънцето.
ОГРЯВКА, мн. опэёвки, ж. Диал. Огрев, отопление; огрява. • Обр. Аз вървях дълбоко замислен върху съдбата на тоя самоволен изгнаник;., въз тая непозната .. вечна скръб, лишена от милувките на любовта, от огревките на надеждата. Ив. Вазов, Съч. IX, 130.
О ГУДЯ. Вж. огуждам.
ОГУЖДАМ, -аш, несв.\ огудя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Слагам, турям; гуж-дам. Доде пашата продума,/ ка му гловъта одряза,/ в конска я торбъ огуди. Нар. пес., СбНУ X, 75. Ах че не си пойе Йеню базир-генъо,/ а че не си пойе студена удица [водица], /а най си улови мома ми краличка,/../за ръка улови, на конче огуди. Нар. пес., СбНУ XXVII, 130. огуждам се, огудя се страд.
ОГУЖДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от огуждам и от огуждам се; слагане, туряне, гуждане.
ОГУЗИ мн. Истор. 1. Тюркски племена, населявали в VI-VIII в. Средна Азия, които се делят на западни и източни и говорят тюркски езици; огури. Един от независимите турски феодали в Североизточна Мала Азия, Осман, от племето огузи, разширил владениятя си и положил началото на нова държава. Ист. X и XI кл, 87. Към края на XII век се вдигна от северна Персия друго турско племе, огузи, та си подсеби и разшири
