ОГЪВАМ1 361 ОГЪВАМ1
убеждения, намерения и под. или да прояви слабост, безсилие; превивам. — Въгленов е ценен човек — прям, искрен и твърд като кремък. Може да го счупиш, но няма да го огънеш. Ако се наложи да умре за Македония, ще го направи. Д. Спространов, С, 214-
215. Могъщата офанзива [на отбора] огъна противника, атаките следваха, следваха и удари. ВН, 1958, бр. 2261, 3. Тя е жена с характер — съдбата й изпрати толкова изпитания и нито едно не я огъна.
6. Диал. Правя дъгообразно движение с тялото си или с част от него; извивам. Някои [добичета] спираха в края на гората, за да почешат хълбок о най-старата бука, па огъваха шия да лизнат с език мястото. Цв. Ангелов, ЧД, 221. Когато пътят се изпъна — бял и прав пред очите му, — татко му огъна плещи и се обърна. 3. Сребров, МСП, 26. Като върви [добитъкът], безсилно огъва задницата на попрегърбеното си изтъняло тяло насам-натам. Ил. Волен, МДС,
176. „Да може снага кръшна да огъне? И премрежен поглед в поглед да потъне?“ — Затуй са отворени порти тъмни. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 76. огъвам се, огъна се страд. Изработката на останалите части на масата не изисква особена сръчност. Необходимо е само да се изреже, изпили, огъне, пробие и завинти металът. НТМ, 1966, кн. 211, 108.
ОГЪВАМ СЕ несв.\ огъна се св., непрех.
1. Поддавам се на физически натиск, обработка или друго въздействие, вследствие на което добивам обикн. дъгообразна форма; извивам се. [Ловците] носеха на прът убитата сърна. Гъвкавият, току-що отсечен прът се огъваше на рамената им и люлееше привързаната към него сърна. Ем. Станев, ЯГ, 106. С разтреперани ръце той хвана освободения й край [на желязната пръчка] и се опита да извие желязото. Сухата дъска изпука, но желязото не се огъна много. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 332. В огнището няколко съчки изпращяха, огънаха се и паднаха в жарта. Л. Александрова, ИЕЩ, 87. Дървото е такъв материал, който има свойството да се огъва. ВН, 1958, бр. 2003,
4. // За платно, тъкан и под. — издувам се, обикн. от силата на вятъра. Стените на палатката се огъват под напора на вятъра и глухо пращят. Л. Стоянов, X, 110. През отворения прозорец пълзи лек ветрец, шушне нещо на дантелените пердета и ги кара да се огъват. К. Кюлявков, ОЛ, 22.
2. За дъсчен под, направа от дърво и др. — вдавам се надолу, обикн. под въздействието на някаква тежест; хлътвам. Харитинини-те стъпки са леки, но и под тях се огъват изтънелите дървени стъпала. А. Каменова, ХГ, 141. Излязохме на верандата, която заплашително се огъваше и скърцаше под краката ни. М. Марчевски, ОТ, 158. Когато работниците минаваха, този набързо скалъпен под се огъваше и скърцаше неприятно. Г. Караславов, ОХ II, 595. Колите се клатеха мудно, огъваха се под тежестта на товарите, пращяха сухите им и неустойчиви скелети. Кр. Велков, СБ, 15. • Обр. През това време те играят хоро! И как играят — земята се огъва. Г. Караславов, ПМ, 48. Дойдоха свирци, надуха свирки, гайди и хорището се огъна под лудите игри на младите. К. Петканов, X, 84.
3. За растение или част (части) от него (стебло, клони) — наклонявам се, навеждам се на една страна или надолу; извивам се, превивам се. Противоп. изправям се. Преди малко над града премина буря.. Плачевно шумяха и се огъваха дърветата под разюзданата стихия. Елин Пелин, Съч. V, 30. До земята се огъват клоните на дърветата, налегнати от силния вятър. А. Каралий-чев, НЧ, 135. Вятърът здраво огъваше върхарите на старите дъбе. Ст. Загорчи-нов, ДП, 438. Дърветата се огъваха от плод. Г. Караславов, Избр. съч. II, 342. Целият свят наоколо побеля и стихна, клоните на дърветата се огънаха под снега. Д. Фучеджиев, Р, 7.
4. За човек или животно — привеждам се надолу, понякога с прегънати колене, крака, обикн. при носене на нещо тежко; превивам се. [Морякът] пое ранения си другар. Намести го на гърба си и като се огъваше под тежестта му, продължи. Д. Добревски, БКН, 165. — На твоите години аз можех да нося планина на гърба си, а ти се огъваш от два дисага сол. А. Каралийчев, МИ, 87-88. Кобилката сега се огъваше под тежкото му тяло и устремно стрелкаше тънка шия. Д. Вълев, 3, 219-220.
5. За тяло на човек или част от него — при някакво действие или при вървене правя леки дъгообразни движения, обикн. гъвкави, грациозни; извивам се, вия се, кърша се. Гледах я как посяга ту за туй, ту за онуй, как снагата й се огъва и вие като фиданка. И. Йовков, ЖС, 155. Тя вдигна ръце и сложи часовника на рафта зад себе си. Стройното й тяло се огъна в кръста. М. Грубеш-лиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1. Тошка переше гърбом, плещите й се огъваха, кръстът й се виеше красиво, ръцете й пипаха чевръсто. Г. Караславов, Тат., 244. Боян гледа ръцете на Малина — те плавно и меко се огъват в китките. Л. Дилов, ПБД, 168. // Обикн. несв. За човек, животно — движа тялото си дъгообразно в различни посоки при силна болка, удари, побой и под.; извивам се, вия се. Като му удариха първите четири-пет тояги, Пинтата викаше и се огъваше с жилавото си тяло, но сетне започна само да охка. Г. Караславов, ОХ П, 118. Аз вече виждах как се е огъвала котката пред лицето на своите малки котенца и как най-после е издъхнала. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 22.
6. Само 3 л. ед. и 3 л. мн. За хоро, редица от хора или за ред от предмети и др. — правя
