ОБЕЗАТЕЛЕН 36 ОБЕЗБОЛЯВАМ
обезцветявам, обезценявам, обезчо-вечавами др.
ОБЕЗАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Задължителен. На три часа след пладне се наканихме да посетим пещерата, дето е завършил своя постнически живот св. Иван. Това посещение е обезателно за всеки гост на манастира. Ив. Вазов, Съч. XV, 27-28. Еретиците имали обичай., публично да се изповядват в греховете си. Този обичай е бил обезателен за всичките. ПСп, 1873, кн. 7-8, 104. За пример султанът споменал случая, как той [Митхад паша] искал да направи обезателно изучванието на французкия език в основаното от него училище за подготовление-то на господарствени чиновници. НБ, 1877, бр. 74, 287. Ако лицето, което е зело кораба.. не натовари нищо на него през определения в обезателния запис или от закона срок, тогаз лицето, което го е дало под наело може по волята си да поиска обезщетяване за закъсняването. ДЗОИ I (превод), 289-290.
— От рус. обязательный. — Друга (остар.) форма: обязателен.
ОБЕЗАТЕЛНО. Книж. Нареч. от обезателен; непременно, задължително. Всяка сутрин изтичвахме навън и гледахме към баира — не идат ли нашите хора. Мислехме, чеиобезателно сутрин трябва да дойдат. И. Радичков, ББ, 117. — Алекси, изглежда, че съм забременяла. Той толкова се зарадва, че даже се изплаши. Сега, разбира се, трябваше обезателно да отиде на лекар, да провери дали чудото наистина се е случило. П. Вежинов, БГ, 105. По принцип в събота имам доброто желание аз да сготвя обеда и обезателно правя нещо сладко. О, 1977, кн. 10, 10.
— От рус. обязательно. — Друга (остар.,) форма: о б я-з атс л но.
ОБЕЗАТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Поето задължение за извършване на нещо, за изпълняване на някакво обещание; гаранция. Пашата зле псувал четиримата комисари,.., дорде не земал от ръцете им писмено обезателство, че ще предават лошите хора на правителството. Хр. Ботев, Съч. 1929, 241. Безпрестанни трудове ся полагат, за да ся получи едно решение съг-ласно с правата и интересите на вейте сили, съгласно же и обезателствата, които те помежду си в Парижкия трактат тържествено дадоха. ЦВ, 1856, бр. 301, 82-83. Запис се нарича писмено парично обезателство, което длъжникът дава на кредитора, в удостоверение за плащание дълга си след изтичание известен срок. К. Кърджи-ев, А, 239.
— От рус. обязательство. — Друга (остар.) форма: о б я-зятс л ство.
ОБЕЗБЕДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от обезбедя като прил. Остар.
Обезпечен, осигурен. Веднъж обезбеден колко-годе откъм издържанието и отърван от грижата за насъщния хляб, Н. Пръ-ванов, правил от година на година по-големи успехи в науката. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 256. Настоящето наше положение е до-толкози обезбедено, щото не можем да ся съмняваме, че ще го изложим в опасност чрез твърде смели движения. ДЗ, 1868, бр. 12, 48.
ОБЕЗБЕДЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Застраховател. Написаната по горния начин товарителница служи за уверение между сичките, които са интересуват в товара, еще и между тях и между обезбеди-телите. ДЗОИ I (превод), 288. Ако съществува морский заем и обезбеждение върху същия кораб или върху същия товар, произведението на избавените от кораблекру-шението стоки са споделя между заемодавеца на морския заем., и между обезбедите-ля. ДЗОИ I (превод), 305.
ОБЕЗБЕДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Застрахователен, осигурителен. Парите за обезбеждението са доказват или чрез обезбедителните записи, или чрез извлечения, преписани от редовно държените книги, на обезбедителните дружества. ДЗОИ I (превод), 263.
ОБЕЗБЕДЯ. Вж. обезбедявам.
ОБЕЗБЕДЯВАМ, -аш, несв.\ обезбедя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Осигурявам. Постарах ся още да обезбедя и стадото си и затова направих две, три кошери, далеч една от друга. П. Р. Славейков, РО (превод), 96. — Из Франция являват, че на-родната скупщина, за да обезбеди отечеството си.., е наумила да избере за републиката подпредседник. С, 1872, бр. 33, 264. Най-първо наша длъжност е да обезбедим на-родната наша битност. ДЗ, 1868, бр. 21-22, 81. обезбедявам се, обезбедя се страд.
ОБЕЗБЕДЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обезбедявам и от обезбедявам се; застраховане, осигуряване. Ние не носим със себе преврат, огън и опустошение, но правда, ред и обезбедявяне. НБ, 1876, бр. 8,31.
ОБЕЗБЕЖДЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Застраховка. Ако съществува морский заем и обезбеждение върху същия кораб или върху същия товар, произведението на избавените от кораблекрушението стоки са споделя между заемодавеца на морския заем., и между обезбедителя. ДЗОИ I (превод), 305. Парите за обезбеждението са доказват или чрез обезбедителни записи, или чрез извлечения, преписани от редовно държените книги на обезбедителните дружества. ДЗОИ I (превод), 263.
ОБЕЗБОЛЯ. Вж. обезболявам.
ОБЕЗБОЛЯВАМ, -аш, несв.\ обезболя, -йш, мин. св. -йх, св. 1. Непрех. Премахвам,
