ОБЕЗБОЛЯВАНЕ 37 ОБЕЗВЕРЯВАНЕ
отстранявам болка. Били правени първите опити с ултразвуковия нож, който едновременно реже, обезболява и убива бактериите. С. Славчев, ЖББ, 23.
2. Прех. Правя нещо да престане да боли, да усеща болка. Компресът много бързо обезболява удареното място. • Обр. Докато дойдеше Лиляна, той размишляваше с щастливо разсеяна полуусмивка, без да се вдълбочава, върху чудната й способност да го обезболява с мълчанието си, да го завива в пашкул от топлина и нежност. Съвр. 1980, кн. 1, 34. обезболявам се, обез-боля се страд. Най-напред мястото се обезболява.
ОБЕЗБОЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезболявам и от обезболявам се. Той [Н. И. Пирогов] има голяма заслуга за разработване въпросите на обезболяването и за обясняване същността на наркозата. НТМ, 1961, кн. 12, 1.
ОБЕЗБЪЛГАРЯ. Вж. обезбългаря-вам.
ОБЕЗБЪЛГАРЯВАМ, -аш, несв.; обезбългаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя нещо да загуби българския си характер или българското си население, обезбългарявам се, обезбългаря се страд. Всяка емиграция, особено масовата, трябва да бъде отнесена към историческите беди за един народ — от България се откъснали живи части, обезбългарявали се цели райони или поне рязко намалявал процентът на българско население там. В. Мутафчиева, КВ, 346.
ОБЕЗБЪЛГАРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от обезбългарявам и от обезбългарявам се. Навсякъде, където минели, турските войски подлагали на масово опожаряване и избиване българското население. Турското правителство решило да използува въстанието като повод за насилствено обезбъл-гаряване на Одринска Тракия. Ист. X и XI кл, 239.
ОБЕЗВАРЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Вещество, което се използва за отстраняване на вар при обработването на кожи. Млечна киселина. Получава се при ферментацията на захарите и е много употребявана като обезварител и за избелване на растително дъбени кожи. Ст. Младенов и др., ОТК, 85.
ОБЕЗВАРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се прилага за отстраняване на вар при обработване на кожи. Обезварително вещество. Обезварителни киселини.
OBE3BEPÈH, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обезверя като прил. Който е загубил вяра в нещо или във всичко, който е напълно отчаян. Хръсате знаеше как са се издавили войниците., бе видял пребити селяни и бягащи из горите селяни, бе говорил с обезверени хора. И. Вълчев, СКН, 574.
Тия несретници [безработните] пристигаха от четирите краища на света — разочаровани романтици и обезверени мечтатели, отчаяни авантюристи и крадци. М. Мар-чевски, ОТ, 12 .А уви, нашите разтревожени души, нашите обезверени сърца, нашите бедни, размътени умове имат такава силна потреба от утешение и просветление. Ив. Вазов, Съч. XVI, 22.
ОБЕЗВЕРЕНИЕ, мн. -ия, ср. Загубване на вярата, оставане без вяра в нещо; обезве-ряване, обезвереност, безверие. В „Безсъници“ откривах песимиста от „Стихотворения“: сирачеството в „Лист обрулен“, без-отрадността в „Есенни мотиви“, обезвере-нието в „Чудак“ и „Нощ“ бяха преминали тук изцяло. М. Кремен, РЯ, 524. Не майка, не невеста и невръстни деца ме бяха задържали, а обезверението от погубения мой живот, от несбъднатия блян. П. Спасов, ГЛЗЗ, 86.
ОБЕЗВЕРЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от обезверен; обезверение, безверие.
ОБЕЗВЕРЯ. Вж. обезверявам.
ОБЕЗВЕРЯВАМ, -аш, несв/, обезверя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя някой да загуби вяра в нещо, отнемам му вярата в нещо. Вий обезверявате народа в доброто, вие хвърляте отровата на съмнението в сърцето му. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 214-215. „Най-добре да заведа Арабаджията, Тинко, брата си Христа..“ Но и това не му се видя правилно. Какво ще вършат те там, ако няма нужда от тях? Та то ще е все едно да ги разочарова, да ги обезвери. Ст. Дичев, ЗСI, 386. Предстои изменението на закона за печата., мотиви: охулени били всички институти.., дори съдиите. А това обезве-рявало гражданите в институтите на държавата. Знаме, 1934, бр. 10о5, 3. обезверявам се, обезверя се страд. и възвр. Не се обръща сериозно внимание на работническите предложения, не се внедряват навреме, не им се отговаря, с което се обезве-ряват работниците. ВН, 1956, бр. 83, 2.
ОБЕЗВЕРЯВАМ СЕ несв.; обезверя се св., непрех. Изгубвам вяра в нещо или в някого; отчайвам се. По какъв път ще тръгне Оне-гин след раздялата с Татяна?.. Ще намери ли голямото призвание в живота,.., или напълно ще се обезвери? Лит. X кл, 17.
ОБЕЗВЕРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезверявам и от обезверявам се; обезверение, безверие. А тая любов, може би, предпазила би сърцето му., от преждевременно обезверяване в доброто и идеалите на младостта си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 116. Занимаваше се с мисли за себе си,., и тия мисли винаги водеха до лошо самочувствие, до обезверяване, до болката, която предизвиква всеки искрен самоанализ. Л. Дилов, ПБД, 113.
