ОБЕДИНЯВАНЕ 35 ОБЕЗ-
обещания за независима православна църква. Ст. Дичев, ЗСI, 52-53.
ОБЕДИНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обединявам и от обединявам се. Спонтанно възникналата практика по обединяване на кърджалийските дружини веднага дала резултати — под техен контрол се оказала обширна територия. В. Мутафчиева, КВ, 95. Обединяването на българската нация остана неосъществен идеал.
ОБЕДНА ж. Остар. Помещение за хранене; трапезария. — Татко -..- сега ще идем в обедната и докато обядваме с каквото Бог дал, ти ще ми разкажеш., за работата в манастира. А. Гуляшки, ЗВ, 91.
ОБЕДНАЖ нареч. Диал. Наведнъж; на един път, обеднъж. Бръкна Миленко в дже-бове, / извади влашко ножленце, / и сам себе си убоде, / и на Драгана думаше: / — „Обед-наж, либе, да жалат / и в твоя рода и в моя.“ Нар. пес., СбВСтТ, 421. „Лежи, Тодо-ро, да лежим, / наедно да ни копаят, / обед-наж да ни жалеят- / твоята рода голема, / моята сватба хубава!“ Нар. пес., СбНУ ХПУ, 222.
— Други форми: обеднъж, обвсднъж, обеднъг.
ОБЕДНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обедня като прил. Рядко. Спец. Който е загубил част от качествата си или нещо от състава си. Обеднен уран.
ОБЕДНЕЯ. Вж. обеднявам1.
ОБЕДНЪГ нареч. Диал. Обеднаж. Та-мън татаре стигнаха, / ка се завърте Та-тунчо / със тая тънка копраля, / сите обе-днъг паднали. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 416. Добре, ама царщина — и в бесенето имало ред. Изсулил се кметът, па рекъл: — Е, синко, упътил си се вече, не можем да те спрем. Кажи сега какво последнъо си имаш на сърцето! Момъкът обеднъг отговорил:
— Сакам с мфка да си се разделя, в уста да си я целуна! И. Вълчев, РЗ, 5.
— Други форми: обеднъж, обеднаж, об веднъж.
ОБЕДНЪЖ. Вж. Обеднаж.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЕДНЯ. Вж. обеднявам2.
ОБЕДНЯВАМ1, -аш, несв.; обеднея, -ееш, мин. св. обеднях, прич. мин. св. деят. обеднял, -а, -о, мн. обеднели, св., непрех.
1. Ставам беден; осиромашавам. Противоп. забогатявам. Севастаки Мицов произхождаше от стар чорбаджийски род, обеднявал веднъж на времето си и съвзел се отново с неговата женитба. Т. Харманджиев, Р,
44. Дядо Недко остана дац, обедня, отчая се и в Бога, и в хората. И. Йовков, Ж, 1945, 57-58. — Че какво е останало в Копривщица? — усмихна се Стайно под мустак.
— Думат, че там народът съвсем обеднял. Бягали хората другаде да търсят поминък. В. Геновска, СГ, 15.
2. Прен. Обикн. с предл. на. За почва, при-родна среда и под. Губя нещо от състава си или от качествените си свойства ( изразено от следващото съществително). Противоп. обогатявам се. При продължително отглеждане на културните растения почвите обедняват на някои соли и плодородието им намалява. Бтн VI кл, 39. Под влияние на голямата посещаемост животинският свят в района на парка непрекъснато обеднява. ПЗ, 1981, кн. 10, 22. Горните слоеве на находищата обедняват на мед, а се обогатяват на железни окиси. Ц. Цветков, М, 31.
ОБЕДНЯВАМ2, -аш, несв.; обедня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. 1. Правя нещо да стане по-бедно. Противоп. обогатявам. Руските богаташи, като разоряват себе си, обедняват и страната. Ив. Вазов, Съч. XVI, 157. Кражбите на държавните и частни имущества и бъркотиите бяха обеднили и столицата, и държавното съкровище. Ив. Вазов, Съч. XIV, 38.
2. Правя нещо (почва, природна среда и под.) да загуби от състава си или от качествените си свойства. Противоп. обогатявам. Тополата черпи хранителните вещества и влагата от по-дълбоките почвени слоеве и не я [почвата] обеднява. ВН, 1959, бр. 2568, 2. обеднявам се, обедня се страд.
ОБЕДНЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от обеднявам1.
ОБЕДНЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от обеднявам2 и от обеднявам се.
ОБЕДУВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. и диал. Обядвам. Па седна турчин да обедува, / робинка везе мъжко детенце. Нар. пес., СбАД, 65.
ОБЕДЯ. Вж. обедявам и обеждам.
ОБЕДЯВАМ, -аш, несв.; обедя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. За беда, нещастие — сполетявам, постигам някого, случвам се на някого. Пар.-поет. беда обеди. Девет брата беда обедила, / обеди ги беда, затвори ги. Нар. пес., СбНУ XLIII, 296. Савоте е беда обедила, / обеди го краля от Легена. Нар. пес., СбНУ XLIX, 180. Меня ма бяда обядив, /меня ма криуда окриудив, / сестро ле, жа ма обесят. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 69.
ОБЕЖДАМ, -аш, несв.; обедя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Набеждавам, набедявам. Чтото ми е у София, / София го обедила, /обедила, обесила. Нар. пес. Н. Геров, РБЯIII, 321. обеждам се, обедя се страд.
ОБЕЗ-. Сложна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Отнемам, премахвам от някого или нещо някакво качество, съставка и др., напр.: обезбо-лявам, обезжилвам, обезоръжавам, обезсолявам, обезвредявамидр.
2. Променям качеството или вида на нещо, напр.: обезобразявам, обезсмъртявам,
