ОГРАНИЧЕНОСТ 352 ОГРЕБВАМ
ляшки, ДМС, 126. — Аз мисля по-ограничено. Д. Фучеджиев, Р, 143. У нас етернитът все още ограничено се използува. ОФ, 1960, бр. 4789, 2.
ОГРАНИЧЕНОСТ, -тта, мн. (рядко) -и,
ж. 1. Само ед. Качество на ограничен. Въпреки своята ограниченост законът за премахване на крепостното право създал условия за развитие на капиталистическото стопанство в Русия. Ист. VIII кл, 97. Няма да наречем решителен човека, който не е способен да изпита някакви съмнения поради ограниченост на своя кръгозор и недостатъчно мислене. Псих. X кл., 153-154. Учителят отначало кима с глава,., а после смръщва вежди: " Допълнителна литература не сте ли чели? Не зная докъде ще стигнете с тая ваша ограниченост и тес-ногърдие!" О, 1977, кн.10, 5. Кой не е виждал таквизи хора, които са прекарали младостта си, без да са ся трудили.. .. Ограниченост в умът и лишение от най-маловаж-ните сведения присрамват ги на всякой разкрач. Пч., 1871, кн. 11, 31. Духовна ограниченост. Тематична ограниченост. Ограниченост на тираж. Ограниченост на размерите на площ.
2. Рядко. Книж. Ограничение (във 2 знач.). Тя [поезията] освобождава формата от известни ограничености, които биха осакатявали обемното съдържание. Г. Бакалов, Избр. пр, 370.
з. Рядко. Книж. Духовно, интелектуално ограничено лице; бездарник, бездарност. Тоя свой вкус той прояви и в армията, която освободи от редица опитни и способни военачалници, на мястото на които издигна неподлежащи на развитие ограничености. Д. Казасов, ВП, 588. В природата., всичко е възможно. Защото природата не е учебник по логика. И оставя на ограничеността да си мисли щото й е угодно. П.П.Славейков, Събр. съч. V, 41.
ОГРАНИЧЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Част, приспособление на инструмент, машина и др., което ограничава в някакви граници движението или подвижността на този инструмент или на негова част. — Това, което не може да направи първият пикадор, ще го стори вторият, вижте — казва Антонио, копието му има ограничител. Той може да го забие само пет сантиметра в бика, за да събуди в него нова ярост. Л. Стефанова, ВМД, 145. По-качествените .. триони са снабдени с ограничители. Ограничителят представлява линийка, прикрепена със специални винтове към ложата. М.Тодоров и др., ТМСС, 18. Голяма част от карбураторите на товарните автомобили са снабдени с ограничители на оборотите. В процеса на експлоатацията пружината на регулатора отслабва, при което ограничителят на оборотите влиза в действие при по-малки обороти. В. Вълев,
Е А, 139. // Предмет, съоръжение, което ограничава някакво пространство, размери на предмет или площ и не допуска извършването на някакво действие извън нея. На прокатния стан се поставя арматурният скелет на панелата. Местата на вратите и прозорците на панелите се ограничават с шаблон, а отделните панели — с ограничители. ВН, 1959, бр.2477, 4.
ОГРАНИЧЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който създава ограничения, норми за някаква дейност, действия. Идват месеци на усилени превози.. Ще се наложи ограничителна мярка — да се отпускат вагони само за превоз на запланираните стоки. ОФ, 1950, бр.1814, 2. Вярното и точно-то превеждане, както и липсата на свобод-но преработване на повестите се дължи до голяма степен на ограничителното влияние на черквата, която спъвала тогава свободния творчески дух на нашите писатели. БР, 1931, кн. 4-5, 149. Ограничителна наредба. Ограничителен пътен знак.
2. Спец. Който ограничава някакво пространство, размери на предмет или площ, показвайки докъде са границите им. В ограничителната височина на сградите се включва и височината на фундаментите. Ив. Бончев, ЗК, 254. Ограничителна подметка [на обувка]. Тя има предназначение да определи (да ограничи) докъде трябва да стига подгъвът на саята върху стелката. К. Раковски и др. ТГОИ, 181. Един играч .. застава от едната страна на полето за наказателен удар.. .. Център-разпределите-лят извършва лъжливо движение,., и заема място от другата страна на ограничителното поле. Б. Такев и др., Б, 31-32. Всеки кристал, като правилна многостенна, форма е ограден със стени, ребра и рогове, които представляват неговите ограничителни елементи. Геол. IX, 123.
ОГРЕБА. Вж. огребвам, огрибам и огрибвам.
ОГРЕБВАМ, -аш, несв.; огреба, -еш, мин. св. огребах, се., прех. Греба1 (в 1, 2 и 4 знач.) докрай, изцяло (обикн. от дъното на съд) нещо или остатъка от нещо (някакво вещество, продукти); изгребвам. Вали дъжд, всичко е потънало в кал, машините я ог-ребват или я отъпкват, за да поддържат кръвообръщението — от селищатаи към Мирний и от Мирний към селищата. И. Радичков, НД, 99. Огребвам сладкото от тепсията. Огребвам кашата от тенджерата. Огребвам пепелта от огнището. II Събирам с гребло сеното, останало след събиране на първото голямо количество (Н. Геров, РБЯ). НС гребане1 изпразвам докрай съд или място от нещо сипано или разсипано, разпръснато в него; изгоебвам. — Да ми направиш една каца да събира триста оки извара, само че да мога да я огребвам, като се наведа, с пръсти. Н. Хайтов, ДР, 166. А
