ОГРЁБВАНЕ 353 ОГРЕШАВАМ
жена му мислила, мислила, па току огреба-ла зелевата каца. Замесила хляба с чорбата. Г. Караславов, Избр. съч.И, 185. Добитъкът се пръсна из стърнищата на паша, харманджиите прибраха и огребаха харманите. К. Петканов, X, 192. Огребвам буркана с мед. огребвам се, огреба се страд.
О Огребвам/ огреба и пепела (пепелта) от огнището някому. Диал. Ограбвам някого изцяло, вземам му всичко.
ОГРЕБВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от огребвам и от огребвам се; изгребване.
ОГРЕВ1 м. 1. Разг. Отопление. Зимният огрев ставаше с дърва и каменни въглища. Д. Казасов, ВП, 66. Тази зима Остеня посрещна по-спокоен. Имаше си брашно, сламица за огрев, пък и прасенцето, колкото и малко да беше, пусна половин тенекия мас. Кл. Цачев, ГЗ, 69. Снемаше [бащата] черчеветата от прозорците на стаята и оставяше майка ни да мръзне в студените зимни нощи без огрев. Сл.Трънски, Н, 57. На една страна дръвник с натрупани сухи букови дръва за огрев, на друга обор с добитък. Ст. Шишков, ЖБ, 34.
2. Рядко. Отоплителен материал (дърва, съчки); топливо, гориво. Жената се обърна, остави съчките и се скри в храстите. В първия момент и Ради потърси да се скрие. Искаше да спести смущението на тази горда майка, тръгнала в мъглата да събере огрев за своята болна дъщеря. Ст. Мокрев, ЗИ, 168.
3. Рядко. Топлина, греене (обикн. на слънцето). Аврам бакалинът излизаше по-често пред входа на „Порто ди Венеция“. И подлагаше мокрите си ръце на слънчевия огрев. Р. Сугарев, СС, 19.
ОГРЕВ2 м. Диал. Изгрев, изгряване1, огряване2. Една вечер на Мерджановия хълм пристигна сеячът. .. На другия ден той пристигна преди огрев слънце. А. Ка-ралийчев, ЛC, 67. Откако ся засакахме,/ ни-како ся не видохме,/ само еднъж на чешмата,/ и тогай ми малко млого/ от огрева до захода. Нар. пес., Н. Геров, РБЯIII, 334.
ОГРЕЙВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); огрея, -ееш и (съкр. разг.) -ейш, мин. св. огрях и (диал.) огреях, прич. мин. св. деят. огрял, -а, -о, мн. огрели и (диал.) огре-ял, прич. мин. св. страд. огрян, -а, -о, мн. ог-рени, огрят, -а, -о, мн. огрети и (диал.) огре-ян, се., прех. Огрявам1; осветявам, стоплям. — Под име огън не трябва да разбираме само огъня, с когото ся служим, за да ся греем, но и слънцето, което огрейва синката натура и прави да изникнуват тревите и растенията. К. Пишурка. МК (побълг.),
260. огрейвам се, огрея се страд.
ОГРЕЙВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); огрея -ееш и (съкр. разг.) -ейш, мин. св. огрях и (диал.) огреях, прич. мин. св. деят. огрял, -а, -о, мн. огрели и (диал.) огреял, се., непрех. Огрявам2; изгрявам1. Печалните облаци като сън излетяваха и красен свет на неизречена радост огрейваше в сърцето ми. П. Кисимов, ОАI, (превод), 118-119.
ОГРЁЙВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от огрейвам1 и от огрейвам се; огряване1.
ОГРЕЙВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от огрейвам2; огряване2, изгряване1, грейване.
ОГРЕЙНА1. Вж. огрейнувам1.
ОГРЕЙНА2. Вж. огрейнувам2.
ОГРЕЙНУВАМ1, -аш, несв.; огрейна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. огрёй-нат, се., прех. Диал. Сгрявам, стоплям малко; посгрявам, постоплям. Огрейнах му кунките. Н.Геров, РБЯ Ш, 335. огрейнувам се, огрейна се страд.
— От Н.Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГРЕЙНУВАМ2, -аш, несв.; огрейна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. огрёй-нат, св. непрех. Диал. За небесно светило — изгрявам, грейвам малко; поизгрявам. Огрейна слънчице. Н. Геров, РБЯ III, 335. огрейнувам се, огрейна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГРЁЙНУВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ от огрейнувам1 и от огрейнувам се.
ОГРЁЙНУВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ от огрейнувам2.
ОГРЕША. Вж. о гр е шавам.
ОГРЕШАВАМ, -аш, несв.; огреша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Ставам причина някой, нещо да извърши грях, вкарвам в грях някого, нещо. И сега намери да ме огрешава, когато готвя! Ив.Вазов, Съч.Х1Х, 82. „Огрешиха ми душа родителите и учителите ми, които в детинството ми не мя научиха, както трябува, на вяра.“ Лет., 1874, 91. — Господи, душата си огре-ших! Така да помисля за комшията си. ВН, 1960, бр. 2602, 4. огрешавам се, огреша се страд. и възвр. — Той [карикатуристът] трябва да борави с много неприлични неща, прояви, сам се огорчава и огрешава с чужди престъпления. Ал. Гетман и др., СБ, 1о6.
ОГРЕШАВАМ СЕ несв.; огреша се се., непрех. Остар. и диал. 1. Съгрешавам, влизам в грях. — Боже, Исусе Христе, прости .. ог-решихме се с мирски съблазни. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 135. — Бре вие да не сте запалили къщата? Дявол ви взема! — Сакън, шопе, оти се огрешаваш? Ив.Вазов, Съч.ХХУ, 120. То [детето] няма грехове, нъ ти ако го простудиш [в черква], щеш ся ог-решиш. Хр.Данов, Лет., 1869, 98.
2. Правя нещо необичайно, неочаквано за мене, обикн. добро; сбърквам се. Колко щеше да е интересно за посетителите на музея, ако имаше кой да им разкаже за тая изключителна минута. Очевидците за съжаление са вече покойници, а и никой не се е
