ОГРАБЧВАНЕ 342 ОГРАДА
це; обгръщам. Зяпат там/ прастаро дъби-ще: четворица — едвам/ да го ограбчат. К. Христов, ЧБ, 78. ограбчвам се, ограбча се страд, и взаим.
ОГРАБЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ограбчвам и от ограбчвам се; обгръща-не.
ОГРАБЯ. Вж. ограбвам и ограбям.
ОГРАБЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); ограбя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Ограбвам. Ще престане сиромаси да ограбя българския чорбаджия разюздан. В. Марковски, ПЗ, 335. И ако нас — от враг едничък път небити — / ограбят свои тук, а там съсед любим,/ как ний ще гледаме героите в очите,/ и тях, печалните, с какво ще утешим? К. Христов, НН, 69. Този мит за аргонавтите,.., указва на древните предприятия на гръцките пирати.., които ограбяли по далечните брегове на Черно море. Н. Михайловски, РВИ (превод), 58. ограбям се, ограбя се страд, и взаим.
ОГРАБЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ограбям и от ограбям се; ограбване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГРАДА ж. 1. Съоръжение, конструкция от различен материал (дъски, жилязо, тел и др.), както и каменен или тухлен зид за ограждане и отделяне на някакво място от останалото околно пространство. Зад червени тухлени огради, в огромни дворове се гушат едноетажни постройки с каменни подове, които пазят хлад. Т. Кюранов, АП, 10. Стрина Тодорана спря на мегдана и свали товара си пред черковната каменна ограда. Елин Пелин, Съч. II, 168. Той [Гал-чев] мина покрай могилата и отблизо видя гроба на Антица — бял каменен паметник, ограден с желязна ограда. Й. Йовков, ЧКГ, 63. Ерусалем и Панко тръгнаха към ливадата, която се отделяше от двора с ниска телена ограда. Д. Ангелов, ЖС, 70. Висока ограда. Трънена ограда. • Обр. Страхът стискаше сърцата с безмилостни железни пръсти. Надежда и щит на тия люде срещу ножовете на вражата войска беше само зелената ограда на гората. Д. Талев, И, 589. // Стесн. Преграда, преградна решетка, стена и др., поставяна обикн. за безопасност. Когато стигнаха високия мост, неочаквано водачът на страшната дружина се преметна през мостовата ограда. А. Каралий-чев, СР, 31. За избягване на тежките последици в опасните участъци на пътя,., се поставят предпазни огради по ръба на платното към опасната страна. Л. Манчев, П
1, 161. На едно място, гледам, дечица клекнали край локвите и правят от калта ограда на струещите води. М. Георгиев, Избр. разк., 186.
2. Остар. Стена (обикн. крепостна), която огражда селище. Тя [махалата] броеше до 200-250 къщи, сички чисто българи, преселени,.. от разни околни села, до оградата на града. Ил. Блъсков, ДБ, 17. Напразно не ликувай, славний граде!/ Обсадата ти не е снета йощ:/ По-страшно войнство пъпли с нова мощ,/ шуми пред твойте силните огради. Ив. Вазов, Съч.П, 80. Гръмнаха налети ужасни/ въз крепостни яки огради. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 16.
3. Прен. Остар. Нещо, което служи като пречка, препятствие за някакво влияние, въздействие; преграда. По Златния рог плуваха за насам безчислени лодки с жители, които се спасяваха от Стамбул в Пера, дето вярваха, че изключителното й население от европейци .. ще им бъде ограда против всяка опасност от кипенето на мо-хамеданския фанатизъм. Ив. Вазов, Съч. VII, 158. Ако ли супругата му съзнае опасността от неговата невярност .. и .. са съгласи с началата на мъжа си само и само да го спасе .., тя пак ще изгуби най-драгоцен-ното си нещо, чистосърдечието си, което й служи като ограда срещу злото. П. Р.Славейков, ПВЖ (превод), 59. Якостта и неусетливостта на душата са най-доброто бранило, що може някой да опре на лошавините: то е подпорката на добродетелта и оградата на грешките. Ив. Бого-ров, КП, 1874, кн. 1, 16.
4. Остар. и диал. Пространство, площ, затворена в очертанията на сграда, помещение, двор. Другите сгради в оградата на Малкия дворец, на които трябва да обърнем по-голямо внимание, са: една баня,.., и една голяма ограда. Ст. Михайлов, БС, 41. Вземайте си и леки постилки и не се разполагайте без нужда на веселба в манастирската душна ограда, а на откритото лоно на величествената и чиста майка природа. Ал. Константинов, Съч. I, 242. Минало е вече онова время, кога науката е била едно голямо тайнство, което ся е заключавало в тесните огради на Академиите. СбПер. п I, 55. Той като звяр пъхтеше безпомощен в тясната ограда на тъмницата си. Ив. Вазов, XXIII, 8. II Диал. Отделена чрез заграждане площ с някакво предназначение, обикн. за добитък; отделение, ограждение; оградчина. От двете страни на моста, на едно голямо пространство се виждат огради за добитъка и кочини за свинете. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 54. Да избираме или предпочитаме сутрешното мляко отколкото вечерното и от тези животни, що пасат по полето, отколкото онези, що стоят в оградата. У, 1871, бр. 9, 141.
5. Остар. и диал. Нива, градина, пасище и др. извън селище, оградени обикн. чрез плет, колове; заграда, оградня, ограде. Хер-гелетата и яло вината свободно се скитаха денем из оградите, ядяха сламата до насита направо от саплъците. Й Йовков, Ж 1920, 64. Деляха [братята] ниви, огради / и
