ОГРАБВАНЕ 341 ОГРАБЧВАМ
са ограбват римляните и да им са отнима златото. Хр. Ботев, СПДБ(превод), 24.
Н. Взаим. от ограбвам във 2 знач. О, не познават тамошните твари/ тъй унизителния тежък труд:/../ да се ограбват и унищожават. К. Христов, ППож.,146.
О Ограбвам/ ограбя залъка от устата на някого; ограбвам/ ограбя и последния залък от някого. Разг. Лишавам някого от всичко, от последните средства за препитание. Немците вече стъпиха в гроба и искат всичко да завлекат със себе си. Ако не им попречим с оръжие, те ще ограбят и последния залък от народа. X. Русев, ПС, 86.
ОГРАБВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ограбвам и от ограбвам се. Той бил участвувал .. и в ограбването на орханийс-ката поща. Ив. Вазов, Съч. XXII, 92. Целият този гнил, отвратителен и противен реакционен режим се крепеше на кървав терор, на рушвети и на пладнешко ограбване „по законен път“. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 167. В резултат на няколко ограбвания, които сполетели Прага през XVII век, произведенията, които влизали в тази сбирка,., днес са пръснати из цяла Европа. Хр. Ковачевски, СК, 116.
ОГРАБВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Ограбване. Редакторът на това списание е обвинен це голословно, а с документи, публикувани във вестниците, в дребно и едро ограбвание на арестантите. Д. Благоев, ЛКС, 15. За голямо наше,., съжаление, ще излезе, че .. в държавни канцеля-рии и в предприемачески кантори са ковени инструменти за ограбвание на държавните каси. Пряп., 1903, бр. 71, 4. „Молдованите разказват, че Хаджи Ахмед след ограбвани-ето и изгоряванието на градът, още вчера вечерта с плячката и със заробените, се оттеглил към Букурещ“. Ст. Ботьов, К (превод), 184.
ОГРАБВАЧ м. Остар. Грабител; огра-бник. На различни езици говорят хората на труда и алчните експлоататори, ограбваните на чуждия пот, па макар и да са раждани от една майка. Г. Караславов, ПМ, 76. Старият грешник от Радославовия кабинет, бивш ограбван на министерството на железниците,.. В. Кознички през празниците отива .. да прави събрание, но селяните с общи викове „позор“, „убийци“ го изгонят от селото. Пл, 1934, бр. 1561, 4. — Селяните... Тях искаше той да освободи от гнета на притеснителите и ограбваните. Т. Влайков, Съч. III, 311.
ОГРАБЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ограбя като прил. 1. Който е останал без имущество, пари, ценности и др. вследствие на грабеж, ограбване. Трупаха се [селяните] около Цвятковата кръчма, поглеждаха през вратата и следяха с любопитство обърканите стъпки на ограбения кръчмар. К. Петканов, МЗК, 166. // Който е лишен от богатствата, ценностите си след обир, разграбване. Неговата войска [на Анибал] също много претърпяла в сраженията, а ограбените околности не могли да му доставят жизнени потреби. Н. Ми-хайловски и др., ОИ (превод), 309-310.
2. Който е лишен от плодовете, резултатите на труда си вследствие на експлоатация. Ние имаме пред очите си,.., почти синката оная част от нашия народ, която, като е обезпечена материално, обезпечена е донейде и от оние безчовечни насилия, които търпи нашият ограбен, полуубиен и беззащитен брат селянин. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 1, 2.
3. Прен. Който е лишен от нещо ценно, добро за него. Ограбен живот. Ограбено детство.
4. Който е взет, присвоен чрез грабеж, ограбване. Според последните ни известия из Цариград ограбеното съкровище на султан Азиса са възкачвало на повече от 60 мил. лири турски. НБ, 1876, бр. 3, 12.
5. Като същ. ограбен<ия(т)> м., ограбе-на<та> ж., ограбени<те> мн. Лице, което е лишено от имущество, пари, ценности и др. чрез грабеж, ограбване. Хванат е и Кел Наско от Хасково,.. Пускат го на заранта полумъртъв от страх с клетва, че никога вече няма да взима повече от потребното, че взетото отново ще развърне на ограбените. Н. Хайтов, ЩГ, 155. Мир на Балканите? Химера, блян — додето/ скръб на ограбени е в нашите очи,/ доде не забодем ний ножа във сърцето/ на този, който ни бездушно огорчи? К. Христов, НН, 71. ограбеното ср. Имущество, ценности, пари, които са присвоени чрез грабеж, ограбване. Те ограбиха селяните, пък ние взехме ограбеното. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 307. Всеки знаеше, че е настъпил моментът да си възвърне ограбеното, и това съзнание изпълваше хората с неподозирана решителност. Ст. Марков, ДБ, 391.
ОГРАБЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Състояние на ограбен (в 1, 2 и 3 знач.). — Мони, майка ти е прекрасна жена, умна и внимателна. Онова, което ми се стори неприязън към мен, е едно майчино чувство на ограбеност. И. Попов, СЛ, 155.
ОГРАБНИК, мн. -ци, м. Индив. Грабител; ограбвач. Орфей разказваше със свирката си на бедните трудови планинци за своите мъки в дворците на най-богатия владетел, за лицемерието и подлостта на ограбниците около този владетел. Г. Караславов, Избр. съч. V, 368. С това интервю аз ще накарам света да затрепери. Всички подлеци, ограбници, лицемери и фарисеи ще се изпокрият в миши дупки! Г. Караславов, Избр. съч. II, 95.
ОГРАБЧА Вж. ограбчвам.
ОГРАБЧВАМ, -аш, несв.; ограбча, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Обхващам, прегръщам нещо или някого с разтворени ръ
