Ив. Вазов, Съч. VIII, 124. Снощи дойдох от твои дворови,/ твои двори у пелин орасли,/ сред двори дърво огоряло,/ на дървото до три кукувици. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ П1, 332. Вала тебе, моя стара мале,/ я откарай конче у горе зелене,/ та га вържи за дърво огорело/ и му тури траву чемерику". Нар. пес., СбНУ ХЬ1Х, 84.
О Огоряло дърво; огорял пън. Диал. Неженен, самотен човек (Н. Геров, РБЯ).
ОГОЯ ж. Диал. Само в съчет.: Да ти видя огоята. Диал. Да отечеш, да се надуеш. Клетва, П.Р. Славейков, БП I, 133. Не е за огоя. Диал. Употребява се като извинение, уточнение, когато се поднесе нещо за ядене в малко количество, с което не можеш да се нахраниш.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник 1941.
ОГРАБВАМ, -аш, несв.\ ограбя, -иш, мин. св. -их, се., прех. 1. Грабя, присвоявам незаконно и обикн. по насилствен начин изцяло или в голямо количество чужда собственост (пари, ценности и др); обирам, окрад-вам. Турците ограбиха сичко, щото намериха в колибата. П. Хитов, МП, 6. Сичката им покъщнина ограбиле и отнесле с кола. НБ, 1876, 7. Те са впуснали в делфийския храм и като ограбили от там съкровищата, употребили ги за наем на войски. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 231. Нали е Балю бекрия,/извади остри ножици,/та й скутове отреза,/ ограби сребро и злато,/па си от Вела побегна. Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 324. • Обр. Всички тия хора., сега й се видяха далечни, чужди и безсърдечни. Те стояха пред нея като крадци, дошли да ограбят скъпоценностите на нейния пищен сън. Елин Пелин, Съч. И, 116. // Вземам незаконно и насилствено от някого или от някъде голямо количество или всичко ценно, което има, носи или съдържа; обирам, ок-радвам. Появи се [синът й] с другари из къ-рищата около Сенебир, спираха и ограбваха пътниците. И Йовков, В АХ, 141. — Кой е? — страхливо извика старецът и през главата му мина мисълта, че сянката е на каруцаря, който е дошел да го ограби. Д. Кисьов, Щ, 255. В черквата нахълтаха башибозуците. Те се нахвърлиха върху труповете като хищни птици на леш, за да ги пребъркват и ограбят. Г. Караиванов, П, 71. — Няма янгън в нашата църква, кайма-кам ефенди — отговори Лазар. — Има крадци, влезли са да я ограбят. Д. Талев, ЖС, 300. Потеглиха към Шипка с надеждата, че докато турците се залисват да ограбват изоставено Габрово, ще прехвърлят планината. Д. Рачев, СС, 257. — Твоите войници ограбиха през зимата кошарите и оборите. Всичко взеха от българите! Тази пролет нашите селяни не можаха да засеят нивите си! А. Каралийчев, ПГ, 95.
2. Присвоявам по незаконен или непочтен начин чужди пари, собственост. Обсебват ръководствата на общините и безконтролно ограбват обществените средства на градовете, училищата и църквите. Ив. Унджиев, BЛ, 17. — Прангата ли! — викаха те. — Тоя изедник, тоя кърлеж, дето е оскубал сиромашта, дето е ограбил селската мера. Т. Влайков, Съч II, 247. // Лишавам по незаконен или непочтен начин някого или нещо от голямо количество или от цялата негова собственост, пари, ценности. Костадин се боеше, че щом работата стигне до делба, брат му ще го ограби. Ем. Станев, ИК I и II, 26. Пресипналият му глас ги наричаше непрестанно разбойници и шмекери, които искаха да ограбят фирмата. Д. Димов, Т, 240.
3. Прибирам, присвоявам законно, явно, за своя облага, материални средства или плодове, резултати от труда на други; заграб-вам, грабя. Неограничената възможност да ограбват [турците] труда и произведенията на българския селянин .. не допускат да се развие активна стопанска дейност. Ив. Унджиев, ВЛ, 12. Често свещеникът е бивал принуден да глоби и ограбва своето паство, за да може навреме да заплати данъка си на владиката и да спечели неговата благосклонност. Б. Пенев, НБВ, 13. Те [фа-нариотите] държат в невежество българския народ, за да могат по-лесно да го ограбват. Б. Пенев, НБВ, 56. Свестните у нас считат за луди,/ глупецът вредом секи почита:/ „Богат е“, казва, пак го не пита/ колко е души изгорил живи,/ сироти колко той е ограбил. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26. // Разш. Рядко. Вземам, събирам от някого или от някъде за свои нужди, полза нещо събрано или създадено от друг. Той пре-тършува речниците, ограбва де що намира в диалектите — и материала, зет от там, пречистя, прековава, дава му боя. П.П.Сла-вейков, Съч. VII, 177.
4. Прен. Лишавам някого от нещо важно, ценно, добро за него. Не може един разумен човек да бъде истински щастлив, ако по някакъв начин ограбва щастието на други. Г. Крънзов, Избр. п, 41. Дали наистина били сме слаби,/ та изтървахме тази алчна сган,/която радостите ни ограби,/ или гневът ни беше разпилян? Т. Харманджиев, П, 14. Нашественици през години слаби/ земи от тебе [родината] могат да крадат,/ но могат ли следите да ограбят/ на твоя светъл и книжовен път,/ светините от твой-те стенописи? Е. Евтимов, БЗ, 54. Ала огъват се насред редици слаби.../ Нима тоз бой ще им тям славата ограби,/ що озари ги при Бунар-Хисар? К. Христов, ЧБ, 236. ограбвам се, ограбя се. I. Страд. от ограбвам. Цели села постоянно са ограбват и изгарят. НБ, 1876, бр. 5, 17. В това послание императорът го пак укорял за леността и за безпечността, с които той допущал да
