ОГОРЧЕНИЕ 339 ОГОРЯЛ
2. Който изразява ;огорчение. Няколко минути хлипа с тих, беззвучен плач, после се изправя, бърше очите си и с обидено и огорчено лице започва да разглежда стаята. А. Гуляшки, СВ, 152.
3. Остар. Възмутен, недоволен, разгневен. Човек би видял как огорчените и отчаяните жени би разкъсале на късове издателите, ако те в нея минута да бяха са мернале пред очите им. НБ, 1877, бр. 64, 249. Народът днес е огорчен и никаква сила не е в състояние да го накара изново да почита онова, на което той отдавна вече гледа с презрение. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 105.
ОГОРЧЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Неприятно чувство на душевна болка, мъка, неудовлетворение, предизвикано от несправедливо отношение или проява, упрек, пренебрегване, разочарование от нещо и др.; горчивина. Голямо и тежко огорчение скъта той в сърцето си. Никой не искаше да го изслуша, никой не вярваше в таланта му. Л. Дилов, ПБД, 8. Един тъмен облак хвърляше сянка върху делата на водачите народни: той беше огорчението от несбъднатия народен копнеж за събиране на всичките българи под едно държавно знаме. А. Каралийчев, ПГ, 202. Огорченията в младите сърца не са трайни. Ив. Вазов, Съч. XX, 39. Каравелов се учел усърдно, но за огорчение на своите родители не станал търговец. С, 1954, кн. 3, 117. Такова ругателство нанося голямо огорчение на добрий богопочитател, когато гледа да ся хули и ругае святинята, която почита и служи. П. Кисимов, ОА II (превод), 97. Чувство на огорчение А Казвам с огорчение нещо. А Преживявам много огорчения.
2. Обикн. мн. Действие, събитие, преживяване, което предизвиква такова чувство. Огорченията на ятака се свеждаха до три пачки патрони,.. Донев си имаше по-други огорчения и бе забравил да вземе гайдата.
С. Сивриев, ЗСБ, 253. Несгодите и лишенията, огорченията и болестта не са в състояние да сломят творческата воля и да понижат съзнанието за дълг пред поробения народ у Б. Петков. Ив. Унджиев, ВЛ,
29. Имаше обаче за нас, българската депутация, мигове на малки огорчения. Ив. Вазов, Съч. XI, 63. Тия добри хорица [дейци за народно образование], без да гледат на множеството спънки и огорчения,.., с голямо търпение са следвале святото си дело. Ил. Блъсков, ДБ, 85. Понасям огорчения.
3. Остар. Чувство на силно възмущение, недоволство, гняв. Може да ся въображава огорчението, което ся появи между народът, когато ся произнесе слухът, че царът сам си бил подпалител на градът. Ф. Фол-кен, ИХЦ(превод), 19. — В Англия е закипя-ло огорчение против турците. НБ, 1876, бр. 14, 56. В Цариград владее голямо раз-вълнувание и огорчение. НБ, 1876, бр. 4, 16.
О Изпивам/ изпия <до дъното чашата на огорченията. Книж. Изтърпявам, понасям докрай обиди, неприятности, огорчения. Аз изпих чашата на огорченията до дъното и сега жадувам да вкуся от сладкия нектар на отмъщението. Ив. Вазов, Съч. XX, 161. ПосКеднята чаша на огорченията в живота той изпи во време на русенския бунт. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 65-66.
— С. Врачански, Неделник, 1806.
ОГОРЧЕНО. Нареч. от огорчен; с огорчение. Няма да й се кара, само ще мълчи огорчено. Тя ще го разбере и ще се разплаче от разкаяние. И. Петров, НЛ, 198.
— Мамо, нали ти казваше, че нищо няма да крием един от друг? ■— Разбира се, момчето ми. — А ти криеш — каза огорчено Петьо. Ем. Манов, ДСР, 476.
ОГОРЧИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Който причинява огорчение, душевна болка, недоволство; горчив. Ако новината е жалостна или огорчителна особно за лицето, на което се отправяме, тряба да я написваме тъй, щото да не огорчим изеднъж приятеля си. Д. Войни-ков, РС, 105. Когато му разправих.. за тебе и му казах колко добре ся обхождаш ти с нас,.., без да сме си казали някогажд някоя огорчителна или сърдита дума, той си тури на умът да ся склони да ся ожениш с дъщеря му. М. Балабанов, ДБ (превод), 32.
ОГОРЯ. Вж. огорявам.
ОГОРЯВАМ, -аш, несв.\ огоря, -йш, мин. св. -йх, прич. мин. св. деят. огорял, -а, -о, мн. огорёли, св. Диал. 1. Непрех. Обгоря-вам, обгарям обикн. наоколо, по повърхността (Н. Геров, РБЯ). // Изгарям1 (в 1 зн.). Самий порок във него I огорял би — и пред нас/ би възсияла добродетел света! К. Христов, А 1944, 311.
2. Прех. Изгарям2 (в 1 знач.) Бог да биет арамии,/ що фатиха да те мъчат./ Та ого-реа тенка Стойно,/../ та узеа горен върш-ник,/ ти кладеа на главата. Нар. пес., СбБрМ, 338.
3. Прех. Нажежавам, нагорещявам. А царот му рекол:„Почекай, имат друго .. да я огора фурната,., да ве затфора внотре сфите [вейте], али [дали] ке останете живи“. Нар. прик., СбНУКШ ч II, 15. Бог да биет арамии,/ що фатиха да те мъчат./../ Огореа пиростия,/ я кладеа на шията [на Стойна],/ та узеа горен вършник,/ ти кладеа на главата. Нар. пес., СбБрМ, 338. огорявам се, огоря се страд, от огорявам във 2 и 3 знач.
ОГОРЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от огорявам и от огорявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГОРЯЛ, -а, -о, мн. огорёли. Прич. мин. св. деят. от огоря като прил. Диал. Изгорял (в 1 и 5 знач.); огорён. Слънцето прежу-ряше и зарите му падаха като нажежени шипове въз огорелия врат на девойката.
