Page:RBE Tom11.djvu/338

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОГОНВАНЕ1 338 ОГОРЧЕН

ОГОНВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ от огонвам1 и от огонвам се; заграждане, ограждане.

— От А. Дювернуа, Словаръ болгарского языка, 1885.

ОГОНВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от огонвам2 и от огонвам се; яздене, обязд-ване.

ОГОНЯ1. Вж. огонвам1.

ОГОНЯ2. Вж. огонвам2.

ОГОРЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от огоря като прил. Диал. Огорял, изгорял. После извади живи въглени и ого-рена пепел, тури и тях също в котела, вдигна се пара, сместа .. заклокочи. И. Радичков, СР, 159.

ОГОРЧА. Вж. огорчавам.

ОГОРЧАВАМ1, -аш, несв.; огорча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Причинявам огорчение, душевна болка на някого; наскърбявам, натъжавам. Той [Борис Глаушев] можеше винаги да се откаже от всяка своя мечта, от всяко свое желание,., за да не огорчи, за да не наскърби някого, за да не причини болка някому. Д. Талев, И, 36. Греховете и престъпленията огорчаваха сърцето му и го докарваха до възмущение. Елин Пелин, Съч. IV, 28. Особено го огорчавали забележките на заместник-главния учител, който не одобрявал някои от методите му на преподаване. Ст. Грудев, ББ, 13. Този тон на младия отпускар не се хареса на Гашков. Този тон го обиди, огорчи го, ядоса го. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 126. Но аз глъбоко почитам майка си, която мя е отгледала с толкоз труд и мя обича с не-изказана нежност. Предпочитам да умра, отколкото да огорча такава добра майка. М. Балабанов, С (побълг.), 115.

2. Изпълвам с огорчение, неприятности нещо. И го молеше да бъде опростена за това, с което е огорчила някой негов час и му е причинила терзание. П. Константинов, ПИГ, 40. Като знаеха и разбираха как могат да се ползуват от произвола в отоманското царство., някои християнски народи.. огорчиха безкрайно живота ни в земите, дето сме се заселили от преди 1500 години. Лет., 1909, 5. Други., не са наеха да попитат за свръшъкът на царството си .. от страх да не огорчат веселбата, която имаха на той час. БО, 1847, бр. 3, 10.

3. Остар. Настройвам враждебно, разгневя-вам някого. Сяка проляна капка от славянска кръв тежко ще падне на милиони сърца.. — ще огорчи и разпали чехите, поляците, русите. НБ, 1876, бр. 22, 87. Желаеш ли да надвиеш врага си без оружие? Желаеш ли да го огорчиш и да го направиш да побеснее? А. Гранитски, ПР( превод), 101. огорчавам се, огорча се страд. Учудваше го лутането, неумелостта, наивните грешки, с които се огорчаваха хората, и разбираше, че то е било белег на времето и резултат на неопитност. Д. Фучеджиев, Р, 307. ОГОРЧАВАМ СЕ несв.; огорча се св., не-прех. 1. Започвам да изпитвам огорчение; наскърбявам се, натъжавам се. Той се огорчаваше, че градината с овошките и минда-ловите дървета .. стоеше неразчистена и буренясала. Ив. Вазов, Съч. VII, 92. Старата обаче замина рано сутринта, без да им се обади. Синът се огорчи, снахата забрави снощните си благородни пориви, нарече я „простачкаи замалко да се скарат пак. М. Грубешлиева, ПП, 93. Сърцето на Цвета често се огорчаваше, но тя понасяше леко всичко. Елин Пелин, Съч.Ш, 126. С голяма радост получих Вашето писмо от 21 августа, но много са огорчих като видях в него какво зло ви е постигнало у дома. АНГ I, 452.

2. Изпълвам се с огорчение, с неприятно чувство. Тая вечер щях да се годявам.. И тоя ден, обречен за радост, се огорчи. Моя Мечо беше се изгубил. Елин Пелин, Съч. IV, 232.

3. Остар. Настройвам се враждебно, разгне-вявам се. Този френски завоевател [Наполеон], като победи Прусия, принуди я с договори да не може да държи по-много войска от 42 000.. Пруский народ ся огорчи до най-висока степен против френския завоевател. Лет., 1871, 212.

ОГОРЧАВАМ2, -аш, несв.; огорча, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Диал. Придавам горчив вкус на нещо; вгорчавам. Кой как хапнеше от жълъдовидния хляб, пийваше веднага и вода, че залъкът засядаше на гърлото му и огорчаваше цялата му уста. Кр. Григоров, Н, 200. огорчавам се, огорча се страд.

ОГОРЧАВ АНЕ1 ср. Отгл. същ. от огорчавам и от огорчавам се.

ОГОРЧАВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от огорчавам2 и от огорчавам се; вгорчаване.

ОГОРЧЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от огорча и от огорча се като прил.

1. Обикн. като сказ, опред. Който изпитва огорчение, обхванат е от огорчение. Всички знаеха, че само преди шест месеца големият писател [Пенчо Славейков] трябваше да напусне отечеството си и да живее в чужбина — огорчен, болен и в немотия. К. Константинов, ППГ, 227. Макар да бе здраво изморен, тая вечер той [Пешо] заспа едва след полунощ. Чувствуваше се огорчен и обиден, тежаха му думите на баща му. П. Вежинов, СО, 18. Майка му [на Романов],.., дълго се противи, но синът не я послуша, венча се набързо и предостави на огорчената си майка да опитоми малката дивачка. М. Грубешлиева, ПП, 14. Отпаднал от умора,., аз седя унесен над изписаните листове и тягостни мисли измъчват огорчената ми душа. Т. Влайков, Съч. III, 48.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл