ОГОЛЯВАНЕ1 337 ОГОНВАМ2
и от ден в дне осиромашава и се о го ляв а. Бълг.д, СбПер п II, 41.
ОГОЛЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от оголявам1. По-голямото удобство, което представляват тия ребра за движение на хора и добитък, по-голямата сухост и ве-тровитост осъждат тия места на прогресивно оголяване. П. Делирадев, В, 160. По пътищата за Габрово, Севлиево, Трявна .., Русчук,.., обири до оголяване, убийства и поразии! НБ, 1876, бр. 51-52, 202.
ОГОЛЯВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оголявам2 и от оголявам се; оголване, оголяне.
ОГОЛЯЛ, -а, -о, мн. оголели. Прич. мин. св. деят. от оголея като прил. 1. Обикн. за глава на човек — който е останал без коса; оплешивял, олисял, оголен. Председателят на съда., с оголяла глава., изгледа с особено любопитство свидетеля. Елин Пелин, Съч. IV, 118. Манаки застана под големия полилей. От светлината оголялото му теме блещеше. Ст. Дичев,ЗС I, 296. Той почука с пръст по оголелия си череп и се замисли. Д. Кисьов, Щ, 33.
2. За човек, група от хора, общество — който е облечен крайно оскъдно, зле, обикн. поради обедняване. Двама цигани се запретнаха да подковават селските коне.. Шивачите пък се заеха с ризите и дрехите на оголялото население. К. Калчев, СР, 30. // Рядко. За част на тялото — който не е покрит с дреха, който е останал гол, открит; оголен, разголен. Нататък сочи голата сабя на разгърдения млад офицер... Блъска тежката врата с оголялото си рамо, тя се залюлява. Д. Яръмов, БП, 208.
3. За растение, растителност — който е останал без листа, шума; оголен. Цяла нощ силен вятър блъска прозорците на стаята ми. Скърцаха клоните на оголели дървета. А. Каралийчев, НЗ, 228. Нервно засъскат оголелите вейки на дърветата. Елин Пелин, Съч. III, 77. Той бързо пое по вадичка-та, провирайки се през оголели шубраци и оплетени къпини. Д. Калфов, С, 6. Сам-са-ма се люшка/ оголяла крушка,/ вятърът немирен/ в клоните й свири. В. Паспалеева, МСС, 25. Оголяла гора. II За повърхност, площ обикн. растителна — който е без растителност, плодове и под.; оголен, гол. Организираха [учителите] благотворителни инициативи, екскурзии,.., залесяване на оголелите баири и пр. К. Константинов, ППГ, 43. Пред нас се изправяше надменно,.., оголелият със страшни сипеи връх. Ив. Вазов, Съч.ХУП, 89. Дъжд, все дъжд: небето сълзи ли пролива/над оголялата земя? П. Яворов, Съч.1, 135.
4. Разш. Който е празен, пуст, без нещо, което го е изпълвало или покривало; оголен. Оголялата къща и опустелите полици показваха, че отдавна вече нямаше какво да се носи и продава. Ив. Вазов, Съч.Х1, 95. За няколко минути стаята се отвори празна и оголяла. Д. Талев, ЖС, 440. // За сграда, стени и под. — който е останал без покрив, прозорци и др., обикн. вследствие на разрушение; оголен. Отвред оголели и рухнали сгради,/ отвред е во огън градът. К. Христов, ХЗ 1911, 108.
5. Прен. Който е лишен от материални средства, имущество и живее в недоимък, бедно; обеднял, осиромашал, оголен. Пари за партийни клубове чрез изнудване се събират от оголелия служащ и чиновник. Ас. Злата-ров, Избр. съч.П, 186. Съживиха се, развеселиха се преспанци. Нямаше гладни и оголели люде. Д. Талев, ЖС, 118. Лятос населението беше принудено от правителството да дава помощ за войната и едно голямо количество пари са бяха събрали от оголялата рая. НБ, 1877, бр. 58, 228. Спомни си ужасите на войната,/ спомни си всичко, що си изтърпял / Не спирай тук, върви до край в борбата,/ народе обосял и оголял! Т. Хар-манджиев, П, 15.
6. Остар. С предл. от. Оголен (в 9 знач.). Царьове не се явяват там, нищета, пустош вее от царствения връх, оголял от своята слава. Ив. Вазов, Съч. XVII, 170.
О Оголял като пушка. Разг. Напълно лишен от материални средства, имущество, облекло. Тие известия., не са за друго, освен да обезкуражат българете, а да насърчат башибозуците и оголялата като пушка турска войска. НБ, 1876, бр. 2, 8.
ОГОЛЯМ, -яш, несв. (диал.); о^>ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Оголвам. Татарите грабят, оголят/ народа оголен, ограбен. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 62. Тегло, запустенье!... Дълбока неволя/ живота от радост, от всичко оголя! Ив. Вазов, Съч.Ш, 124. оголям се, оголя се страд.
ОГОЛЯМ СЕ несв.(диал.); оголя се св., непрех. Оголвам се.
ОГОЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от оголям и от оголям се; оголване.
ОГОНВАМ1, -аш, несв.; огоня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Заграждам, ограждам. огонвам се, огоня се страд. Сутринта трябваше да .. гонят хармана и да вършат. Геранчани го бяха отесали и премели, трябваше да се полее, да се посипе с веяница и да се огони с тръни. Ц. Гинчев, ГК, 303.
ОГОНВАМ2, -аш, несв.; огоня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Яздя, обяздвам (кон), огонвам се, огоня се страд. Как вий, любезний ми Телемахе, са научихте в Итака да отличавате добрите коне? Не ли със собствено взиране и съгледване на недостатъците и на преимуществата им, когато са огонват от опитни всадници? Н. Ми-хайловски, ПТ(превод), 385.
