ОГРАДЕ 343 ОГРАД ИЦА
бащини си ливади. Нар. пес., СбНУ XXVI, 88.
6. Остар. Сграда. Забележителните огради, които украсяват този хубав град [Брюксел], разположен на р. Сена, са: черновата Св. Гудул, Университета и много книгопечатни домове. С. Бобчев, ПОС (превод), 153. Те [предателите и убийците] същите ще се яват в свещената ограда на Иародното събрание, като представители па българския народ. С, 1894, бр. 1503, 1. За българската интелигенция дигам тост,..: и ония благодарни труженици, които възпитават младото поколение в училищна-та ограда. Ив. Вазов, ПЮ, 54. От върха [на виенско колело].. пред очите ти се разстила цялото изложение [в Чикаго]. От върха нашето око проникна .. в оградите на стара Виена, на .. лапландското и китайското село. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3,
51.
7. Прен. Остар., понякога поет. Място, кът. Славянска Беседа е мирна ограда, / за дружба сърдечна, за чиста услада,/ страстта тук немей. Ал. Константинов, Съч I, 293. Аз чакам жетвения месец юний,/ аз чакам неговата знойна радост/ очите ми с утеха да целуне — / че ще напусна родната ограда. Е. Багряна, ВС, 41.
8. Диал. Неясен, блед кръг около луната, когато времето е мъгливо и ветровито; харман. Що ме йе мило и драго/ на небо месец да гледам,/ окол месецът ограда. Нар. пес., СбВСтТ, 357. Около месец ограда,/ у оградата трапеза,/ у трапезата светии -/ кой от кой светец най-горен? Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 166. Когато около месеца има ограда, ще вали дъжд. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 332ч
ОГРАДЕ, мн. -та, ср. Диал. Ограда (в 5 знач.); оградня, заграда. Аз закачих оцедни-ка на пирончето, дето е в кюшето над чу-турата, па отидох по края окол оградето да бера трева за телето. Т. Влайков, Съч. II, 2-3.
— Друга форма: о г р а г с.
ОГРАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. Който се отнася до ограда, който е част от ограда. Стените й [на постройката] не са успоредни на оградата и не са съобразени с посоката на оградните стени. Ст. Михайлов, БС, 43. Птиците крякали на своя неразбираем език .., летели из клетките и се блъскали в оградните мрежи. Ц. Цанев и др., ЧП, 103. Оградна врата.
2. За стена, зид, конструкция — който огражда нещо (обикн. крепост). На това място имаше висока оградна стена с бойници и предпазен ров. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш,
13. Най-сетне Пенко зърна с радост и облекчение величествената старинна крепост с големи кули,.., бойници, оградни стени и ров. П. Здравков, НД, 12. Те бързаха сега все същи път подзели/ нагоре, дето се на храма божий бели/ оградните стени издигат. П. П. Славейков, КП ч. III, 151. Оградни съоръжения. Ограден зид.
3. За площ, място — който огражда нещо, азположен е, намира се около нещо. Ограните морета оказват благотворно влияние върху климата на страната [Корея] и икономическото й развитие. Г. Костов и др., К, 35-36. Мощната снага на Рила., изпъква рязко сред пръстеновидно разположените оградни котловини. М. Гловня и др., Р, 6. По величие и красота Которски-ят залив се сравнява със залива на Рио де Жанейро. Оградните планински стени се спускат навред почти отвесно в морето. Л. Мелнишки, ПП, 155.
4. Остар. За растение, зеленчук — който се отглежда в зеленчукова градина; градински. Навеждам тука опис на даждиите в Турско. Десята част от сички оградни растения, кои съставляват предмет на търговията. ДЗ, 1868, бр. 16, 62. Салата оградна, зеле, зарзават. Т. Хрулев, КРЧР, 20.
ОГРАДЙСАМ. Вж. оградисвам. ОГРАДЙСВАМ, -аш, несв.; оградйсам, -аш и оградйша, -еш, мин. св. оградйсах, св. Диал. 1. Непрех. Заболявам от ограма, уроки; урочасвам. За Елкината болест се пръскаха различни слухове. Някои говореха, че оградисала, други — че Божаница й направила магия. Елин Пелин, Съч.Ш, 72. След мръкване не остават изпрани пелените на детето .. спрострени в двора, понеже с това щело детето да оградиса. СГ, 1894, кн. 1, 561. — Кон оградисал от уроки, донеси що треба! М. Георгиев, Избр. разк., 159. Оградисал е оня, който е минал (нагазил е) по някакво нечисто, лошо място. СбНУ Х1Л, 141.
2. Прех. Причинявам такова заболяване; урочасвам. Юдите не играят и не вечерят при дървесата и под къщните стрехи нощно време, нито пък оградисват хората като самодивите, а само през деня правят разни злини на человечеството. СГ, 1894, кн. 1,476. оградисвам се, оградйсам се и ог-радиша се страд, от оградисвам във 2 знач.
— От тур. и^гашак 'налстявам на зли духове, урочасвам'. Друга форма: орадйсвам.
ОГРАДЙСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оградисвам и от орадйсвам се; урочас-ване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. — Друга форма: орадйсванс.
ОГРАДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който служи за ограждане; преграден. Върху цимента бяха опънати три палатки в различна форма и цвят. Не можеше да се разминеш от сгъваеми масички, шезлонги, оградителни въженца, спални чували и надуваеми дюшеци. В. Пламенов, ПП, 58. ^
ОГРАДИЦА ж. Диал. Умал. от ограда; оградка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
