ОГНЕСТРЕЛНА 326 ОГНЕУПОРЕН
пистолет, пушка, автомат, картечница, оръдие). Диваците нямат огнестрелно оръжие. М. Марчевски, ОТ, 119. Тия оръжия дейст-вуваха с особени невидими лъчи. Те не поразяваха смъртно, но спираха на далечно разстояние всяко живо същество,.., всяка машина,.., повръщаше назад най-тежката граната, изхвърлена от огнестрелно оръдие. Елин Пелин, ЯБЛ, 38. Изобретението на огнестрелните орудия също така било важно за войните, каквото изобретението компаса за мореплаванието. С огнестрелните орудия, т.е. с топове, пушки, пищоли и т.д. стрелят посредством праха. Г. Йо-шев, КВИ, 240. Производството на взривове, огнестрелни оръжия, и боеприпаси се извършва от държавно-стопански предприятия. II Който се състои от такива оръжия. За рождения си ден Пешо получи от мен голяма въздушна пушка. Не се чудете откъде съм събрала пари и най-вече откъде съм купила това чудо на огнестрелната техника.
В. Цонев, ПТ, 80. Войници,.., ешалони и огнестрелни паркове,.., — цялото това множество нецременно ще се отбие в етапния пункт. Й. Йовков, Разк. III, 171.
2. За рана — който е причинен от такова оръжие. Куршумите, парчетата от авиобомбите и артилерийските снаряди причиняват огнестрелни рани. Н. Иванов и др., ГО, 87. Огнестрелно нараняване.
3. Рядко. Воен. Който обслужва картечница или оръдие; артилерийски. При огнестрелния взвод отиваха почти всяка вечер. Д. Калфов, ПЮН, 16.
О Огнестрелен прах. О стар. Барут; джепа-не. Мислили да намерат в монастирът и сокровище (магазин) от огнестрелний прах (джепане) и различни други оръжия. Неофит Рилски, ОМР, 39-40.
ОГНЕСТРЕЛНА ж. Само в съчет.: Пушка огнестрелна. Нар.-поет. Епитет на пушка. Майка Марку потихом говори:/ Леле варай, Марко, мило чадо,/ тизе не мож с Ралин да се биеш,/../ Ралин има пушки ог-нестрелки,/ една пушка девет пъти пука. Нар. пес., Н. Геров, РБЯIII, 330.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГНЕСТРУЕН, -уйна, -уйно, мн. -уйни, прил. Поет. 1. Който излъчва огън, топлина, светлина. За зора огнеструйна копнея,/ а слепи ме с лъчите си тя. Д. Дебелянов, С 1936, 17. • Обр. Животът тук, вкован и тежък,/ в ръждата робски се държи,/ не вижда златните залежи/ във огнеструйни-те души! Т. Траянов, П, 33.
2. Който се състои от огненочервена гореща маса, от лава или кръв. • Обр. И в бур-ната пещ на борбата/ грамадата черна хвърли,/ и спри се да видиш, когато,/ сред мрак и оловни мъгли,/ ще блеснат реки огнеструйни. Хр. Смирненски, Съч. 1,146.
ОГНЕТЁЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За вещество, материал — който е в състояние на гореща течна маса; огненоте-чен. От горната част на пукнатината [на вулкана Етна] .. с голяма сила се отделят газове, а в долната й част., като от доменна пещ при изригване блика огнетечна лава. Хр. Тилев, В, 43. — Виждам нашата земя преди много милиони години — неспокойна, бунтуваща се от напора на вътрешни сили. Тя изхвърляла из недрата си огнетечна маса и се разтърсвала от разрушителни спазми. В. Цокова, ВС, 17. По тези „магмени ръкави“, в които магмата бе застинала в устрема си към повърхността, бе най-леко да се достигне огнетечния пълнеж на земята. ВН, 1958, бр. 2121, 4. Огнетечна стъклена маса.
2. Който е свързан с наличие на такава гореща течна маса. Под съмнение е схващането за огнетечното състояние на земното кълбо в първите моменти от неговото съществуване — изходна точка на контрак-ционната хипотеза. М. Несторова, -ДЗК, 54.
ОГНЕУПОРИ мн., ед. (рядко) огнеупор м., Техн. 1. Керамични изделия (тухли, блокове, замазки, разтвори и др.), съдържащи различни минерални съставки, които ги правят устойчиви на високи температури и подходящи за облицоване на пещи, направа на уреди и др. в металургията, коксохимия-та, енергетиката и другаде. Построени са много заводи за строителни керамични материали, огнеупори, електропорцелан, фаянс и кухненски порцелан. В. Пеев, МК, 7. Бок-ситите представляват най-важната суровина за получаване на алуминий. Употребяват ги още за производство на.., огнеупори. Г. Георгиев, П, 217.
2. Огнеупорен материал. Магнезитови огнеупори.. се получават от минерала магнезит. Д. Димитров, ОХТ II, 30. Тиглите се правят от огнеупор.
— Рус. огнеупор.
ОГНЕУПОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. 1. За материал или изделие — който издържа на много високи температури, без да се размеква, топи, гори; огнеус-тойчив. Вратите били огнеупорни,.., за да предпазват от пожар и въздушно налягане. П. Славински, ПЩ, 124. В пещното отделение и двете пещи са изпробвани, облицовани са с огнеупорна зидария. ВН, 1958, бр. 2240, 1. Махмуд бей извади връзка с ключове и пъхна един от тях в огнеупорната английска каса. А. Христофоров, А, 127. Огнеупорна боя. Огнеупорен тигел. Огнеупорни тухли. II За стъкло, съд — който издържа на температурата на огън, без да се чупи, благодарение на специални съставки в структурата си; огнеустойчив. Огнеупорно стъкло, направено да издържа на резки промени в температурата и на химическо действие, е натриево-алуминиев боросили-кат. Хим., V кл, 1950, 52. За печене се използуват глинени, стоманени, огнеупорни,
