Page:RBE Tom11.djvu/327

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОГНЕУПОРНОСТ 327 ОГНИВ

стъклени и емайлирани съдове. Л. Петров и др., БНК, 59. Огнеупорна тенджера. // За тъкан, облекло — който издържа на висока температура и не пропуска голяма топлина, затова се използва при специални условия.

— Огнеупорната материя е смес от капрон, ебонит, азбест и други вещества. Ст. Волев, МС, 184. — По-добре,.., кажете ни две думи за тия чудотворни костюми..

— Те са от огнеупорна пластматерия. Не пропускат топлината. Ст. Волев, МС, 183. 2. Който се отнася до производство на такива материали. В огнеупорния завод на гара Елин Пелин се внедрява полусухо пресоване на една част от произвежданите изделия в завода. ВН, 1958, бр. 2283, 2. Огнеупорно производство.

О Огнеупорна глина. Спец. Вид глина, която се топи при 1580 градуса С и поради своята пластичност и устойчивост на високи температури се използва за създаване на ог-неупори, порцеланови и керамични изделия и др. В землището на с. Бистрица,.., има бяла и червена огнеупорни глини. П. Дели-радев, В, 51. В Плевенско се разработват големи залежи от огнеупорни глини и гипс. Геогр. VII кл, 1965, 29.

ОГНЕУПОРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Качество на огнеупорен; огнеустойчи-вост. Дифузионното покриване със силиций подобрява не само огнеупорността, но и корозионната устойчивост. Св. Райчева, К, 63. Ценните качества на трипела го правят много търсен материал в днешната техника и индустрия. От него правят леки и с голяма огнеупорност тухли. Геол. IX кл, 44-45. Огнеупорността на различните глини зависи от количеството на каолините, който се съдържа в тях. В. Пеев, МК, 14. Висока огнеупорност. Ниска огнеупорност.

ОГНЕУСТОЙЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Огнеупорен. При построяването на жилищни домове, училища и други здания се използуват огнеустойчиви строителни материали като бетон и тухли. Н. Иванов и др., ГО, 77. В Чехословакия след дълги опити е получено стъкло, което не се пука при температура 800 гр. .. Този нов вид огнеустойчиво стъкло не се деформира дори при внезапно охлаждане. ВН, 1960, бр. 2707,

4. Огнеустойчива боя. Огнеустойчива подложка.

ОГНЕУСТОЙЧЙВОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Спец. Качество на огнеустойчив; огнеупорност. Огнеустойчивост (..) се нарича постоянството на материала при висока температура. Тя е особено важна за огнеупорните и термоизолационните материали. Н. Николов, М, 77.

ОГНЕХВЪРГАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Воен. Огнеметен. Пирогелът е разновидност на напалма. Използува се за зареждане на огнехвъргачни уреди и машини. Н. Иванов и др., ГО, 32.

ОГНЕХВЪРГАЧКА ж. Воен. 1. Вид оръжие или бойно съоръжение на танк, което изстрелва на значително разстояние огнени струи и запалителни материали срещу противник; огнемет. Всред трясъка на пушките и бомбите се чуха две по-силни избухвания и неочаквано целият лагер се обля в жълточервена светлина като зарево на пожар. — Какво е това?.. — Огнехвъргачка. Д. Димов, ОД, 206. Не можа да усети топлината на адските пламъци — тъй бе свикнал на огъня на фугасите, картечниците и огнехвъргачките. Хр. Смирненски, Съч. 1П, 190.

2. Истор. Старинно оръжие, което изхвърля запалителни вещества, огън; огнеметач-ка, огнемет. При следващите нападения срещу Солун славяните разполагали с огнехвъргачки и редица други обсадни маши-ни, които, по думите на съвременен солунски писател, никой дотогава не бил виждал. Ист. X и XI кл, 1965, 22.

ОГНЕХВЪРЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Огнеметен, огнех-въргачен. Направил всевъзможни обсади-телни оръдия, стенобитни, огнехвърли-телни,.. и всякакъв род подвижни кули. Т. Шишков, ИБН, 125.

ОГНЕЦ, мн. (рядко) огньовце, м. Диал. Умал. от огън; огънче, огънчец. Настаниха гостите край огнището, запалила бе там огнец баба Яна и пържеше яйиа в почерняло тиганче. Д. Талев, ПК, 37о. Поповете и там бяха запалили огньовце и почваха освещаването на жътвата. И. Вълчев, РЗ, 129. Единственото нещо, което поддържаше огнеца на нашата любов, си оставаха писмата. Ас. Станоев, П, 84. Внуците били честити,/ с бузки — ясен руменец./ А на дядо Рад в очите/ греел радостен огнец. Цв. Ангелов, НП, 74. На припалена пещ малко огнец й трябва. Погов., П.Р. Славейков, БП I, 292. Няма огнец без димец. Погов. Н. Геров, РБЯ III, 331. // Пламъче. Дълго не можа да щракне запалката си. Най-сетне белият огнец лизна върха на цигарата. В. Ченков, ЗХ, 58.

О До ще лула за огнец, турна ще й пепе-лец. Диал. Казва се като закана към някого, който отказва някаква услуга, че при случай ще му се отвърне по същия начин, няма да му се услужи. Пазя (вардя) като огнец. Диал. Много внимателно пазя нещо. Там хората от залъка делили — / при студ под керемида да се сврат,/ като огнец я [Лиляна] вардят с всички сили,/ като надежда я закрилят с гръд. Бл. Димитрова, Л, 202.

ОГНИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Огнен. През върбите на острова стрелна ог-нив светлик, полута се лъжливо, че току се разкърши над водите и лъкатушно про-пъпли отсам, до самото село. А. Страши-

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл