ОГНЕНОЧЕРВЕНО 325 ОГНЕСТРЕЛЕН
новска, СГ, 507. Огненочервен мак. Огненочервен залез. Огненочервена коса. Огненочервена лава.
2. Като същ. огненочервено ср. Огненочервен цвят. Есен, когато букът, трепетликата, брезата и липата започнат да се багрят с лимонено, огненочервено и портокалово,.., човек не може да откъсне очи от тая картина. Ем. Станев, ЯГ, 53.
— Друга (диал.) форма: огнсночървсн.
ОГНЕНОЧЕРВЕНО. Рядко. Нареч. от огненочервен; с яркия червен цвят на огън; огнено. От време на време Везувий изригва гъсти черни кълба дим и пепел.. Нощем гигантският стълб от дим и пепел свети огненочервено. Геол. VIII кл, 1958, 6.
ОГНЕОК, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има страстни, пламенни, огнени очи. Ние с болярката останахме двамина.. Поглеждах я под вежди: тя бе здрава, огнеока и зряла жена, снажна и напета като царица. Н. Райнов, КЦ, 103. Срещнем ли в Толедо шумно/ млад рояк италиянки / огнеоки, пълногърди — /.. Ти прекъсваш ми възторга / и ми сочиш без пощада/ продавачките на дрипи. Ив. Вазов, Съч. II, 144.
ОГНЕОПАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Спец. Който се запалва, възпламенява лесно; запалителен. Бензинът е огнеопасен и токсичен. Д. Димитров, ОХТ, 145. Някои обикновени материали ще станат извънредно огнеопасни, те ще се самозапалват дори от малко изменение на влажността. Г. Покровски и др., НГМ (превод), 24. Огнеопасна течност. Огнеопасна фотолента.
ОГНЕОПАСНОСТ, -rrà, мн. няма, ж. Спец. Качество на огнеопасен; запалител-ност. Добра импрегнация се постига и с креозота, но поради острата миризма и огне-опасността му рядко се употребява за минни подпори. X. Попйорданов и др., ПИ,
ОГНЕПОКЛОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Който изповядва култ към огъня и светлината. Подир много трудове и лишения запознал се [Анкетил дю Перон] най-подир със зендския език при помощта на огнепоклонните гебри, у които са опазили някои свещени книги на древните перси. Н. Михайловски, РВИ (превод),
46.
ОГНЕПОКЛОНЁНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Огнепоклонничество.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
ОГНЕПОКЛОННИК, мн. -ци, м. В някои източни страни — член на религиозна общност, секта, която изповядва огнепоклонничество. Персите изпръво били огне-поклонници. Г. Иошев (превод), КВИ, 46. В по-голямата част на този квартал живеят парсите (огнепоклонниците). Те са персийски преселници,.. В Индия те намерили търпимост и гостоприемство. Ек. Мечко-ва, СМ, 10. Подобни храмове [на светлината] и една малка част от старовременните огнепоклонници съществуват и до днешният ден. Знан., 1875, бр. 8, 116. В Персия има еще до днешен ден много огнепоклонници. С. Бобчев, ПОС (превод), 246. Секи огнепоклонник ще да премине през мостът., и, ако остане непорочен, Ормузд ще да го награди с сичките блаженства. Знан., 1875, бр. 8, 118.
ОГНЕПОКЛОННИЦА ж. Жена огнепоклонник.
ОГНЕПОКЛОННИЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Който се отнася до огнепоклонник и до огнепоклонничество. Както големите манастири на Восток, които са подвърга-ват доволно често на разбойнически нападения, и огнепоклонническият храм Алегша е укрепено здание, в четириъголникът на което са намира голям двор. Знан., 1875, бр. 8, 116. Огнепоклоннически ритуали.
ОГНЕПОКЛОННИЧЕСТВО, мн. няма, ср. У някои източни народи — религиозно почитане на огъня, култ към огъня като начин за обожествяване на природата, от лица, обединени в секта; огнепоклонство.
ОГНЕПОКЛОНСТВО, мн. няма, ср. Огнепоклонничество.
ОГНЕПРОВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Обикн. за шнур — който е свързан с взрив и служи за подпалването му от разстояние, за да не пострада лицето, което го възпламенява. Огнево взривяване (с открит пламък и огнепроводен шнур..) се разрешава само в рудници, които не са опасни по газ и въглищен прах. Хр. Марков и др., ТБМП, 114.
ОГНЕПРЪСКАЧ м. Воен. Войник, който действа с огнепръскачка.
ОГНЕПРЪСКАЧКА ж. Воен. Вид оръжие, което има пръскачка за изхвърляне на струя от горяща, запалителна течност на неголямо разстояние (20-100 м.) От Горно-джумайския гарнизон пристига капитан Джингиров с около 5 роти пехота,.. С тях идват и полицейски поделения, контрачет-ници, отделение немски войници с огне-пръскачки. Ж. Колев и др., ЧБП, 55. Взети са 530 пушки [от англо-американците] от различни системи,.. 4 огнепръскачки, 33 радиостанции. ВН, 1952, бр. 1721, 3. % И виждам как се вдигат из безкрая/ космични тъмнини и урагани,/ и как комети бързо ни обхождат/ с отровни газове, с огнепръскачки. Ас. Разцветников, Ст. 1942, 142-143. — Правилно! Пишй! Пишй, критикувай, гори с огнепръскачката на хумора и сатирата! Тарас, ТМ, 69.
ОГНЕСТРЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За оръжие — който изстрелва куршуми, снаряди и под. чрез възпламеняване на барут и под. и произвежда взрив (напр.
