ОГНЕНО- 324 ОГНЕНОЧЕРВЕН
теха светкавиците. Й. Йовков, CЛ, 115. Нека бяга времето крилато,/ пий го гоним в светла шир и бури/ и блестят косите ни кат злато/ в грейналите огнено лазури. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 156.
2. Прен. Поет. Със сил на страст, жар; страстно, пламенно. Професорът запя огнено с войнствени ръкомаханета тропаря. Ив. Вазов, Съч. XV, 121. След малко на дъсчената маса ще се изправи някой от командирите.. — ще заговори силно, справедливо, огнено! П. Вежинов, НС, 244. Щом погледах дъщерята, усетих че са те същите две очи, които толкоз огнено ме гледаха от зад кафезът, та изтръпнах и почервенях. Св. Миларов, СЦТ, 25.
ОГНЕНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни и съществителни със значение: а) Който е свързан с огън (в 1 знач.), напр, огнено-газов, огненодишен, огне-но-поклонен, огнено-поклонник.
б) Когато излъчва, има светлина, топлина, цвят на огън; огнено, напр, огненобле-стящ, огненопарлив, огненоярък, ог-ненокървав. в) Огнено, страстно, пламенно, напр, огненопризивен, огненобун-товен, огненострастен и др.
ОГНЕНОЖЪЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има жълт цвят с оранжев, червеникав примес, оттенък; жълточервен. Той [златарят] седеше до кроткото добиче, наслагал пред кръстосаните си крака на една поличка огненожълти пендари, златни и сребърни пръстени. И. Волен, БХ, 17. Пукне ли пролет, из планинските дебри на Ро-допа плъзват билкосъбирачи. Изпървом берат огненожълта иглика, мечо грозде и имел. РД, 1960, бр. 238, \ Огненожълти листа.
ОГНЕНОЗЛАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. Огненозлатист. Вълшебната флейта лелее/ мистичната сънна гора,/ докато се изток залее/ от огненозлатна зора. Хр. Смирненски, Съч. III, 155.
ОГНЕНОЗЛАТИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има блестящ, златистожълт цвят с червен, огнен примес; огненозлатен. Нежно загука гълъб, потулен в огненозлатистия шумак на крайбрежната стръмна горичка.
А. Каралийчев, ПД, 36.
ОГНЕНОКЪРВАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е блестящ и с цвят на алена, пурпурна кръв; огненочервен. Няколко крупни светила на едно огненокърваво небе в робска нощ,.. — ето кое приковава нашите погледи върху епохата. П.К. Яворов, Съч. III, 237. И построен бе третият храм върху аметист. А стените му бяха огненокър-вави. Н. Райнов, БЛ, 45.
ОГНЕНОМЕТЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Индив. Поет. Който е свързан с бунт, революция, ожесточена борба. Пролет моя, моя бяла пролет — /знам ще дойдеш с дъжд и урагани,/ бурна страшно, ог-ненометежна/ да възвърнеш хиляди надежди. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 107.
ОГНЕНООРАНЖЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има оранжев цвят с червен, огнен примес; оранжевочервен. Червеноглаво-то кралче не се различава почти от жъл-тоглавото освен по цвета на темето, което при него е огненооранжево. Вл. Пома-ков, ПДП (превод), 75. — Цели гнезда пиленца лежат мъртви по тревата. А край трънките нападали като отронени цветенца огненооранжевите дребнички сипки.
H. Каралиева, 3, 38.
ОГНЕНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Рядко. Който предизвиква огън, който възпламенява. Той провери дали фитилът е добре свързан с купчината динамит. Запълзя заднишком и стъпка по стъпка,., проверяваше сивата, огненосна лента. Д. Спространов, С, 349.
2. Поет. Който се отнася до бунт, борба. Аз съм носил житно злато,/ хляб за множество народи,/ лодки с блянове крилати, / шлепове и параходи — /но такава мисия светла/ вест такава огненосна,/ никога през вековете/ ни съм носил, ни ще нося. Н. Хрел-ков, ДД, 144.
3. Остар. Огнестрелен; огнен. От изнаме-рението на топовете до изобретението на револверът минаха ся цели три векове. .., видните (оптически) орудия., ся усовер-шенствуват толкоз медленно, колкото и огненосни оружия. Ч, 1871, кн. 9, 259-260.
ОГНЕНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Индив. Отвл. същ. от огнен (в 10 знач.); пламенност, страстност. Партизаните и селските първенци не могат да понасят бъдещия трибун и голям писател [Антон Страшими-ров], който почва вече да показва своята огненост. Б. Шивачев, Съч. I, 71.
ОГНЕНОТЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Огнетечен. Още преди Шмит някои геолози отбелязваха, че разбирането, че Земята е била огненотечна, е необосновано от геологическа гледна точка. Н. Николов и др., СС, 111. Изстиването на земята предизвиквало образуването на нови планини; такива е образувала и излизащата огненотечна маса от недрата на майката Земя. ПН, 1934, кн. 4, 55.
ОГНЕНОЧЕРВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
I. Който има яркочервен, пурпурен цвят като цвета на огън. Преминаващите товарни влакове пръскаха огненочервени искри, колелетата гърмяха. А. Михайлов, ДП, 16. На бутониерата на палтото му се усмихваше една огненочервена хризантема. Д. Спространов, С, 351-352. На брезите, трепетликите, липите, кленовете блестят на слънцето огненочервени златожълти листа. Бтн. V и VI кл, 5. Лицето на стария Славейков запламтя огненочервено в рамката на белите коси. Той се задъхна. В. Ге-
