ОБДЪРЖАВАНЕ 32 ОБЕД
3. Възпирам, сдържам, не позволявам на нещо да се прояви или да се развива; задържам. Ако в младостта не обдържиш стремлението на страстите, то не ще можеш вече да ся въздържиш от тях във всичкий си прочий живот. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 14.
4. Крепя, удържам нещо; понасям, издържам*. И месата на врата [на детето] не са още доволно силни, за да обдържат тежестта на главата. У, 1871, бр. 1, 186.
5. В съчет. със същ. победа. Побеждавам. Но, благодарение на човеколюбивите сърца, истината пак обдържа победа. НБ,
1876, бр. 30, 115. Вси свободного духа немски вестници съжаляват англичани, и бога молят да обдържат победа над индианци. БДн, 1857, бр. 11, 44. обдържавам се, обдържа се страд. Вселенският патриарх трябва да са обдържава от сичкото православно стадо. С, 1872, бр. 46, 363. С прихода от тая сума беше мъчно да се обдържи и канцелярията на дружеството, камо ли пък и да се работи за постигане на целта му! ПСп, 1876, кн. 11-12, 228.
— Друга форма: обдержавам.
ОБДЪРЖАВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от обдържавам и от обдържавам се; обдържавание, обдържание, обдържане, об-дръжка.
ОБДЪРЖАВАНИЕ ср. Остар. Обдър-жаване; обдържание, обдържане, обдръж-ка. Червата извличат от ястиетата най-питателния сок, който храни и крепи тялото ни и са смеся непрестанно с кръвта, подновява я и допълнява, понеже са губи за обдържаванието на всичките телесни части. К. Кесаров, ЧНУ, 43-44.
ОБДЪРЖАМ, -аш, несв.; обдържа, -йш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. Обдържавам. Ако всяко едно село, ако всеки един град, дето живеят българе, сами не могат обдържа едно училище, тогава трябва да учредим и ние час по-скоро общества. НБ,
1877, бр. 71, 275. Порасналият син на Ати-ни бил задължен да обдържа стария си и слаб баща. Н. Михайловски, РВИ (превод), 92. обдържам се, обдържа се страд. Учителят се обдържа от селската каса. У, 1871, бр. 1,259.
ОБДЪРЖАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от обдържам и от обдържам се; обдържаване, обдържавание, обдръжка. Новоткритият санаториум „Д-р Крайсел-ски“ е добре инсталирано частно лечебно заведение в София.. Таксите за обдържане-то на болните са умерени. БД, 1909, бр. 31,4.
ОБДЪРЖАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Издръжка, издържане2; обдръжка, обдържавание, обдържане. Правителствата не държаха редовна войска, която да поглъща, както днес, сичкия имот на една държава, и царят за своето обдържание имаше си свои имоти: гори, чифлици. Г. Драганов, Лет., 1873, 141. О, народе български!.. Подкрепяй съществуванието на твойте вестници.. Както даваш сяка неделя по десет гроша за вино и за ракия, дай пет гроша и за обдържанието на твойте вестници. СбПер. п II, 126. Негово благородие е пожертвувал доволно помощ за обдържанието на училището ни. ЦВ, 1857, бр. 352, 174.
ОБДЯЛАМ. Вж. обдялвам и обдя-лувам.
ОБДЯЛВАМ, -аш, несв.; обдялам, -аш, св., прех. Остар. 1. Дялам нещо от всичките му страни, за да го загладя; одялвам. Дали на Одисея брадва да насече дръве в леса, дадоха му и други сечива, с които да обдялва и да екове кораб. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 108. „Гекторе!“ — ти имаш сърце жестоко и мъжество неотразимо, като секир ата, с която корабостроителят обдялва гредите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 71.
2. Прен. Изпипвам, подреждам, нагласявам, обработвам, обдялувам. „Потруди ся по-бо-ле да си обдялаш и изпечеш работата, па след един месец пак ми я покажи!“ И. Груев, СП (превод), 107. Беседата му, и да беше извън обдялана и кротка, то пак на всяка негова речка всички ся смеяха и кикотяха. Й. Груев, СП (превод), 20-21. обдялвам се, обдялам се страд. Около градеца бяха направени много бичкийници.. в които се ре-жаха и обдялваха старите и преголеми родопски дървета. Г. Бенев, БК (превод), 60.
ОБДЯЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обдялвам и от обдялвам се; обдялуване.
ОБДЯЛУВАМ, -аш, несв.; обдялам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Обдялвам. обдялувам се, обдялам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБДЯЛУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обдялувам и от обдялувам се; обдялване.
ОБЕ. Вж. оба.
ОБЕД и ОБЯД, мн. обеди, след числ. обеда и обяда, м. 1. Второто хранене, което става около средата на деня (по пладне), смятано за главно, основно през денонощието. [Ананий] беше намерил една костенурка в гората, днес беше я сготвил и, за да постави на изпитание Никола, покани го на обед. Й. Йовков, Разк. I, 38-39. И когато, през време на обяда, жена му., подфърли тая същата мисъл.. — Трайко нервно отвърна: — Не ми говори така! Т. Влайков, Съч. III, 303. Все пак и тримата се съгласиха в едно: да канят по-честичко Сашо на обяд и вечеря. Д. Калфов, Избр. разк., 386. Събрали се за обед. Седнали на трапезата. Ран Босилек, ВП, 50. Сега почти не закусваме, но обедите ни са солидни. А Делега
