ОБДЙРЯНЕ 31 ОБДЪРЖАВАМ
ОБДЙРЯНБ ср. Диал. Отгл. същ. от обдирям и от обдирям се; обдирване.
ОБДРЪГВАМ, -аш, несв.; обдръгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, обдръг-нат, св., непрех. Остар. и диал. Обръгвам; обдръгнувам. Ала Панчо беше навикнал и обдръгнал на тоя живот и на това тегло, навикнал беше на ратайлъка, фанал беше му вече шия, както се казва. Т. Влайков, Съч. II, 91. Чловек с дружение ся приучва да тръпи и носи ближните, каквито си ся, об-дръгва да слуша и да ся покорява на по-ум-ните. КН, 1873, кн. 4, 61. „Оставете да об-дръгнат децата ви, и на пот и на вятър, на слънце и на всяка случайност, и да ся приучат да нехаят и да ся не боят от нищо.“
А. Начев (превод), Лет., 1872, 142. Чловечи-ето тяло требува отрано да обдръгне и да ся приучи на работа, инак то остая през целий живот мекушаво и клекаво. Лет., 1874,94.
ОБДРЪГВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обдръгвам; обръгване, обдръгнуване.
ОБДРЪГНА. Вж. обдръгвам и обдръгнувам.
ОБДРЪГНУВАМ, -аш, несв.; обдръгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Обръгвам; обдръгвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБДРЪГНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обдръгнувам; обръгване, об-дръгване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБДРЪЖКА ж. Остар. Издръжка.
— Та колко увеличение искаше той [султан Абдул Азис] на обдръжката си? — някакви си двадесет милиона гроша на месец. Ст. Дичев, ЗСII, 669.
ОБДУВАМ, -аш, несв.; обдуя, -уеш, мин. св. обдух, прич. мин. страд, обдут, св., прех. Остар. и диал. Обдухвам; обвявам, об-ветрям. Нам., е мило да се връщаме в спомените си към ония дни, когато сме ходили боси и гологлави, вятърът ни е обдувал отвред без позволение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 185. обдувам се, обдуя се страд.
ОБДУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обдувам и от обдувам се; обдухва-не, обвяване, обветряне.
ОБ ДУМАМ. Вж. обдумвам.
ОБДУМВАМ, -ащ, несв.; обдумам, -аш, св., прех. Остар. Обмислям. За наше щастие, додето обдумвахме как да се предпазим от враждата на турците, ние намерихме странни и неочаквани съюзници. К. Величков, ПССъч. I, 148. По-добре е веднъж да умреме, а не през сичкий си живот да трепериме.Това като обдумали [зайците], впуснали ся към вира, да ся нахвърлят и да ся издавят. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 87. обдумвам се, обдумам се страд.
ОБДУМВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от обдумвам и от обдумвам се; обмисляне.
ОБДУХАМ. Вж. обдухвам.
ОБДУХВАМ, -аш, несв.; обдухам, -аш, се., прех. Духам, надухвам нещо или някого от всички страни; обветрям, обвявам. Всеки, който яде жежка баница, трябва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. М. Георгиев, Избр. разк., 98. Аташето забърза, машината вече изпъшка пред бюфета и обдуха перона със снежно-бяла пяна. А. Страшимиров, Съч. V, 136. обдухвам се, обдухам се страд. Колкото е по-голяма площта, която се обдухва от вятъра, толкова по-интензивно става охлаждането. Гр. Тимчев и др., УВА, 51.
ОБДУХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обдухвам и от обдухвам се; обветряне, обвяване. Охлаждането на забавителя се осъществява посредством обдухване чрез въздух, който може да бъде използуван за отоплителни цели. Я. Якимов, Т, 445.
ОБДУЯ. Вж. обдувам.
ОБДЪРЖА. Вж. обдържавам и об-държам.
ОБДЪРЖАВАМ, -аш, несв.; обдържа, -йш, мин. св. -ах, се., прех. Остар. 1. Снабдявам някого с необходимите за живот или работа парични или материални средства; издържам2, поддържам, обезпечавам. Гос-подаринът ми остави да продавам лук и да обдържавам момците му до пролетта. П. Хитов, МП, 64. Баща му [на Тиер] е бил сиромах ковач, но чоляк разумен, и който употребил синките си сили, за да обдържи сина си в гимназията и после на Университета. Лет., 1872, 188. Да следоваме, прочее братия, светата идея на Негово Височество, и да ся старайме сякий според силата си да обдържим това наше малко в началото заведение [народното училище] е добър и приличен ред. И. Касабов, Б, 14-15. Нашият пресвяти господар не е достатъчно богат, за да обдържи със заплата нито десет хиляди войскари, камо ли пет или шесто-тин хиляди. И. Адженов, ВК (превод), 104-105.
2. Запазвам, съхранявам обикн. с усилие нещо, което други искат да отнемат или да нарушат; удържам, задържам, запазвам. Силата на римляните., ся умоляваше се повече, та не бяха вече в състояние да обдържат владенията си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 358. От Кина ся се оставили само да могат Индия да обдържат. БДн, 1857, бр. 6, 21 .В държавния събор Бисмарк казал, че досегашното негово настояване е било да обдържи мира. НБ, 1876, бр. 50, 197. Яков царувал още 20 год.Но той бил слаб и не можел да обдържи ред в господарството си. Г. Йошев, КВИ (превод), 275.
