ОБГРЪЩАНЕ ОБДЙРЯМ
е да се опише и да се обгърне с преценките и разбиранията на ума, както беше мъчно да се разпознае кои от хилядите загинали войници бяха умрели от рани и кои., бяха издъхнали в последните конвулсии на холерата. И. Йовков, Разк. III, 104-105. От техните [на пагодите] върхове,.., се обгръща като в длан целият комплекс около езерото. ВН, 1959, бр. 2518, 4. II. Взаим. от обгръщам в 1 и 8 знач. Горка Даша, колко беше / повянала и бледна, / като листо трепереше / върху Ненча падна... / Обгърнаха ся двама живи — /не ся разделиха — /пуснаха ся, навеч — мрътви, / и нищо не щяха. Ц. Гинчев, ДТ, 109.
— Други (остар. и диал.) форми: обгращам, обгръ-там, обигрътам, обигръщам.
ОБГРЪЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обгръщам и от обгръщам се.
ОБГЪРНА. Вж. обгръщам.
ОБДАВАМ, -аш, несв.; обдам, обдадёш, мин. св. обдадох, пое. обдай, обдайте, прич. мин. св. деят. об дал, св., прех. Диал. 1. Продавам, давам. — И ой та тебе, ти мой тей-но, /ти си държиш девет граде, /я си обдай трите граде, / та откупи малко змейче. Нар. пес., СбАИ, 34.
2. Давам в ръка, подавам. Я ми обдай, мамо, сватбарска премяна, / кожух от три мечки и калпак самурски, / и ми обдай, мамо, най-малкия топуз, / най-малкия топуз от сто оки желязо. Нар. пес. Н. Геров, РБЯ III, 292. обдавам се, обдам се страд.
ОБ ДАВ АНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обдавам и от обдавам се.
ОБДАМ. Вж. обдавам.
ОБДАРЯ. Вж. обдарявам.
ОБДАРЯВАМ, -аш, несв.; обдаря, -йш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Със следв. същ. с предл. с. Дарявам (в 1, 2, 3 и 4 знач.), надарявам. Такова име на, ми турна отец Григорий и с кръст ме обдари. Ст. За-горчинов, ДП, 105. Человек се относя также.. към естествените същества., всесилният му създател., го обдарил с разум, слово и с една безсмъртна душа. В. Берон, ЕИ,
5. Нашето отечество е най-добро за земля-делие;.. Него Бог го е обдарил със синко: с поля и гори, с бърда и планини. Ц. Гинчев, УЗ, 7.
2. Давам дар на мнозина или на всички; надарявам, дарявам. А доде ся притъкми булка, домашнии обдаряват синки лица, кои са дошли с момкова поряда, с кърпи и забрадки. Г. С. Раковски, П II, 120. — Тогава нека се моли... по-често да се моли из нашите свети места, да се кланя и да целува иконите, да ги обдарява... Доколкото може да се съди по подаръците, той е богат, твърде богат. Д. Рачев, СС, 161. Изводи си Роксан-да девойкя, / а Роксанда носи той бели дарове, / да обдари той китни сватове. Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 5. "Сестро Румено, Румено, /яда ми займеш дарове, /.. / Та ми дарове не стигат, / родата да им обдаря. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 181. — „Чакай ме, баю, чакай ме, /.. / татова соба да отключа, / ситна дарба да прибера / та да си сватба обдаря.“ Нар. пес., СбВСтТ, 707. обдарявам се, обдаря се страд.
ОБДАРЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обдарявам и от обдарявам се. Новината за обдаряването на отоманските народи с конституция тутакси залива Цариград. Хр. Бръзицов, НЦ, 206.
ОБДЕНЙ СЕ. Вж. обденява се и обденува се.
ОБДЁНИЦА ж. Остар. и диал. Зорница; денница. Отгреяла звезда обденица, / не ми било звезда обденица. / Ток ми била чаша войводова. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ Ш, 292.
ОБДЕНУВА СЕ несв.\ обденй се, мин. св. обденй се, св., безл. Остар. и диал. Обденява се.
ОБДЕНЯВА СЕ, несв.; обденй се, мин. св. обденй се, св., безл. Остар. и диал.
1. Съмва, зазорява, развиделява се. Чове-кот слеп слушал от върбата [дяволите]. Кога се обденило, той слегол и се измил, и му се опулили очите. СГ, 1894, кн. 1, 312.
2. За метеорологично време — разяснява се, изяснява се (Н. Геров, РБЯ III).
ОБДЕНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обденява се; разсъмване, зазоряване, развиделяване.
ОБДЕРА. Вж. обдирам.
ОБДИР м. Остар. Обиск. Протоколите за огледите и освидетелствованията, за обдирите и изземванията ся четат в съдебното заседание, само кога поискат страните или кога съдниците припознаят за нужно. ВП, 114.
ОБДЙРВАМ, -аш, несв.; обдйря -иш, св., прех. Диал. 1. Диря навсякъде; обдирям (Н. Геров, РБЯ III).
2. Намирам, откривам някого или нещо с дирене; обдирям. — А как сте се сетили да гадаете по сирището за зимата и да го сушите за мая? "Знам ли! "—.. — Об дирили са го още от едно време. И. Радичков, СР, 45. Фанаха го [изгоненото момиче] арамлиите и му тихом говореха: „Не бой се, мало момиче, и нам сестра ке бъдеш.“ А мащехата му го пак обдирила. СГ, 1894, кн. 1, 379. Нашли му пресоките (обдирили крадеца). СбНУ XI, 156. обдирвам се, об диря се страд.
ОБДЙРВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обдирвам и от обдирвам се; обдиряне.
ОБДЙРЯ. Вж. обдирвам и обдирям.
ОБДИРЯМ, -яш, несв.; обдйря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Обдирвам. обдирям се, обдйря се страд.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1955.
