ОБЕДА 33 ОБЕДИНЕН
цията беше поканена на два официални обеда.
2. Храната, ястието, което се яде или поднася по време на това хранене. — Хайде да ядем обеда — каза Маджурката. Мъжът я изгледа със смаяни вежди. Д. Вълев, Ж, 120. Тя влизаше да разтреби къщата, да си сготви вечеря и обед за другия ден. Д. Та-лев, И, 415. Стюардесата разнесе обедите.
3. Само ед. Обикн. нечленувано. Понякога с предл. към, по. Времето в средата на деня, когато обикн. се обядва; пладне. Наближаваше обед. Слънцето силно припичаше. Д. Ангелов, ЖС, 56. В това време магерът почна да нарежда масата, защото беше вече обед. Елин Пелин, Съч. IV, 63. — Добре
— каза тихо той на стажанта. — Сега можете да си отидете. Обяд е вече. Д. Кал-фов, Избр. разк., 356. Подир обяд отново я видях [жената], тъкмо се канех да вляза в градската галерия.., изведнъж властно ме отстраниха от входа. Д. Бегунов, ЧОД, 49-
50. Към обед над ливадите мина голямо ято диви гъски, за кратко време огласи околността със звънливите си грачения. Ем. Станев, ЯГ, 96.
4. Като нареч. Само ед. Нечленувано. Рядко. По времето, когато се обядва, в средата на деня; по обедно време. — Вземи ти, Юр-даке, тая коча билка. Ще я смесиш с равнец и бял щир и ще ги вариш дорде възклокнат. Ще пиеш заран, обед и вечер по ракиена чаша. Д. Немиров, Б, 54.
О Голям (големи) обяд (обед). Диал. Обед (в 3 знач.). В гъстата Света гора пееха хиляди славеи от първи петли до голям обед и от икиндия до дълбока вечеря, от май до август всяко лято. Ц. Гинчев, ГК, 166.
— Откога правиш ти тази задънка? Слънцето изскочи на големи обед и той още у нея се държи! И друга работа си имаш! Ил. Волен, БХ, 125. Малък (малки) обяд (обед). Диал. Времето, през което става първото ядене през деня — закуската; сутрин. Щом стане малък обяд, той извиква Танас каруцаря, двамата впрягат Дорко за час-два и тръгват към града. Г. Краев, Ч, 89. Слънцето бележело малки обяд, когато дружината станала стопанин на Милин камък. 3. Стоянов, ХБ, 354.
ОБЕДА и ОБЯДА ж. Остар. и диал. Обед. Обедата са наченвала у древните чак подир свършването на дневните занятия, сиреч привечер. Н. Михайловски, РВИ (превод), 135. Докато дойде часът на обедата, зех сестра си от пансиона да я разведа из града. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 15. Чийо либе заран да рани, / да ни донесе топла обеда, / него ще либе в зид да зазидем. Нар. пес., СбНУ XIV, 34. Зафанале са девет дюлгер е: / която жена най-рано до де / и да донесе топла обяда, / ще да я турат в града Пиргула. Нар. пес., СбВСтТ, 84. Хлеб и сол — готова обеда. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 195. • Нар.-поет. обяда обядвам. Балкана, майка, да хванеш, / денем и нощем да мисля / къде осъмваш, замрък-ваш, / къде обяда обядваш. Нар. пес. Н. Ферманджиев, РХ, 136.
ОБЕДАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. и диал. Обядвам. -„Велико кадъно, вечеряла ли си, / вечеряла ли си, йобедала ли си?“ Нар. пес., СбВСтТ, 840. • Нар.-поет. обед обедам. — „Дружина верна, сговор-на, / по-скоро обед обедайте, / и си на ноге ставайте, / та дзида да си дзидамо.“ Нар. пес., СбВСтТ, 953. обеда се безл.
ОБЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. Който е предназначен за основното хранене през деня, който се отнася до обед (в 1 знач.). Вкъщи завари всички на обедната трапеза. В. Геновска, СГ, 113. Към предприятията и учрежденията са организирани трапезарии, където се сервира обедна., храна на работниците и служащите. С. Цонев и др., ВА, 68. През една обедна почивка аз седнах до две момичета, които привършва-ха яденето си, поприказвах мъничко с тях, а после се облегнах на стената и запях. М. Гръбчева, ВИН, 113.
2. Който е свързан с обед (в 3 знач.). Отминават обедните часове. Слънцето започва да се накланя към планината и нейната огромна сянка бавно се спуща над полето. Ем. Станев, ЯГ, 71 .В предиобедните часове на този ден Асенчовата компания пое през овощната градина към гарата, за да вземе обедния влак за окръжния град. Р. Михайлов, ПН, 174. Отиде [Димо] в кръчмата. Завари Цветка да хърка обедния си сън. К. Петканов, МЗК, 138. Земята сякаш е примряла от лятното обедно блаженство, от светлини. Ил. Волен, МДС, 19.
ОБЕДЕЦ, мн. няма, ср. Диал. Умал. от обед. Рекох и аз да ти донеса обедец. Т. Влайков, БСК, II, 174.
ОБЕДИНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от обединя като прил. 1. Който е съставен, образуван от няколко части, страни; съединен. Обединено кралство. Обединена опозиция. Обединена работническа партия. Обединен демократичен център. Обединено земеделско стопанство. Обединена Европа.
2. За сили, усилия — които са приведени в единство за постигане на обща цел, задача; сплотен. Постигнатите успехи не са дошли изведнъж.. Те са резултат на обединените усилия на хиляди научни работници от различни специалности. Хр. Одисеев, ТН, 4. // Чиито сили, усилия са свързани, приведени в единство. Но нито думите на графиня Наета за месианската роля на православните народи, нито буйните намерения на Леоцакос да води в близко бъдеще армиите на обединените балкански страни значеха нещо решително. Ст. Дичев, 3 СI, 310.
3. За група, колектив и под. — който се отличава със сплотеност и единство, в който
